Определение № 5732 от 09.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3567/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Н. А. П. от гр.К., кв.”В.-2”, бл. 1А, вх. Б, ап. 35, действаща чрез адвокат Н. М. от АК – К., със съдебен адрес за призоваване в гр.К., бул. „Б.“ № 77, бл. „А.“, ап.19, против въззивно решение № 62 от 15.05.2024 год. на Окръжен съд- Кърджали, постановено по в. гр. дело № 354/2023 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали, в частта, в която е потвърдено решение № 401 от 03.10.2023 г., постановено по гр. д. № 214/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали в следните му части: в частта, в която са изменени мерките по отношение на детето И. Д. К., с ЕГН **********, които са определени с Решение № 580/09.12.2019 год., постановено по гр. дело № 1479 по описа за 2019 г. на Районен съд - Кърджали, както следва: предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето И. Д. К., с ЕГН **********, на бащата Д. И. К., ЕГН **********, и е определено местоживеенето на детето при бащата Д. И. К., на адрес: гр.К., бл. „В.“, вх. В, ет. 5; определен е режим за осъществяване на лични отношения между детето И. Д. К. и майката Н. А. П., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 19:00 часа в петък до 19.00 часа в неделя, с преспиване в дома на майката; всяка четна календарна година през периода на втората половина от Коледната ваканция, от пролетната ваканция и от Великденските празници; всяка нечетна календарна година през периода на първата половина от Коледната ваканция, от пролетната ваканция и от Великденските празници; на рождения ден на детето - 01.06.2009г.- времето за празнуване с детето следва да е разпределено по равно между двамата родители след предварителна уговорка между тях; един месец в годината през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като вземането и връщането на детето става в дома на бащата; осъдена е Н. А. П. от гр.К. да заплаща на непълнолетното си дете И. Д. К. ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. месечно, платими до 5-то число на месеца, които се дължат чрез бащата Д. И. К.. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли се същото да бъде отменено като бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Д. И. К. против Н. А. П. искове с правно основание в чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК, ведно с всички законни последици от това, или решението да бъде отменено в атакуваната му част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и да се върне делото на друг състав на ОС - Кърджали със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това. Сочат се ППВС № 1/12.11.1974 г.; решение № 163/27.06.2018 год. на ВКС, постановено по гр. дело №1332/2018 година; решение № 110/22.05.2018 година на ВКС, постановено по гр. дело № 327/2018 год.; решение № 215/21.06.2011 година на ВКС по гр. дело № 1325/2010 год. като се твърди, че въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с постановките на посочените съдебни актове. Постъпил е отговор на касационната жалба от Д. И. К. от гр. К., действащ чрез адвокат Т. Г. В. от АК - К. със съдебен адрес: гр.К., ул.”А. К.” № 22, със становище за неоснователност на касационната жалба. Молят въззивното решение да не бъде допуснато на касационно обжалване по въпросите и на основанията, въведени от касатора. ВКС, ГК, състав на ІII гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Окръжен съд – Кърджали е приел, че производството пред първата инстанция е било образувано по иск на Д. И. К. за изменение на определените мерки за упражняване на родителските права по отношение на детето И. Д. К., неговото местоживеене, режима на лични отношения с детето и неговата издръжка. Съдът е приел, че не е спорно и се установява по делото, че с влязло в сила решение № 580 от 09.12.2019 г. по гр. дело № 1479/2019 г. на Районен съд - Кърджали е прекратен сключеният на 25.08.2007 г. граждански брак между страните и е утвърдено постигнатото между тях споразумение, с което упражняването на родителските права спрямо децата И. Д. К., роден на 01.06.2009 г., и А. Д. К., роден на 27.04.2014 г., се предоставя на майката Н. А. К.а (понастоящем П.), като на бащата Д. И. К. е определен режим на лични отношения с децата, както и е осъден същият да заплаща ежемесечна издръжка на децата в размер на по 150 лева за всяко от тях. Съдът е приел, че след развода между страните детето И. е живяло заедно с майка си, брат си А., съпругът на майката М. и детето на М. и майката Н. - М., в апартамент под наем в гр. К., кв. „В. 2“, бл. 1А, състоящ се от две стаи, баня и кухня; бащата Д. първоначално е живял в кв. „В. 2“, а понастоящем в апартамент в бл. „В.“, състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно помещение и баня; на 06.01.2022 г. детето И. отива при баща си Д. и оттогава живее при него заедно със съжителката на баща му, нейната дъщеря и общото им дете; апартаментът, в който живеят, е ремонтиран според потребностите на домакинството с нови мебели, техника и консумативи за нормален бит, има собствена стая за детето И., разполагаща с две легла, гардероб и секция; бащата Д. работи като шофьор в „И. М. - Б.“ АД с работно време от понеделник до петък, от 08:30 до 16:30 часа, с месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, майката Н. работи като технически сътрудник в „М. Б.“ - К., с работно време от 9:00 часа до 17:30 часа и получава минималното за страната месечно възнаграждение плюс бонуси; през учебната 2022/2023 г. детето И. е ученик в 7 клас на СУ „В. Д. - М.“ гр. К., находящо се в кв. „В.“, а през учебната 2023/2024 г. е ученик в 8 клас на ПГЕЕ „К. П. В.“ гр. К., находяща се в централната част на гр. К.; детето И. желае да живее при баща си, като в същото време ходи при майка си когато пожелае - както през делнични дни, така и в събота и неделя, като остава да пренощува при нея, не е прекъсвал връзката си с майка си и брат си А., както и с новото семейство на майката; бащата Д. не препятства контактите на детето с майка си; грижи за детето полагат както бащата, при когото живее детето, така и майка му, при която детето често остава с преспиване; потребностите на детето от образование, здравеопазване и ежедневни грижи са задоволени; майката не е ограничавала контактите на бащата с детето, когато последното е живяло при майка си; и двамата родители желаят да упражняват родителските права по отношение на детето И. и притежават нужните качества да отглеждат и възпитават детето си. Въззивният съд е обсъдил назначената по делото съдебно-психологична експертиза, от която се установява, че към момента на освидетелстване не е налице родителско отчуждение от страна на детето И. към майката Н. П. и към неговите братя М. П. и А. К.. Вещото лице дава заключение, че при И. се установява доминантността на мисълта към семейството като заедност и цялост в преодоляване на трудности и споделяне на празници. Тази насоченост свидетелства, че детето се затруднява да приеме раздялата на родителите си, не е преработило обстоятелството, че семейството, в което е живял преди няколко години, не е същото. Това се отразило върху емоционалното му състояние, имайки предвид и особеностите на възрастта, в която се намира, както и появата на други хора, които стават част от семейния кръг. Към момента на освидетелстване се установявало, че И. има изградено доверително отношение и към двамата си родители, не таи лоши чувства нито към единия, нито към другия родител. В психичния свят на детето майка му и баща му са значими обекти. Проекциите на доминантни преживявания отразяват дълбинните психологични потребности на И. като прозира потребността му от сигурност и стабилност. Съдът е отразил в мотивите си становището на детето, че при баща си се чувства по-комфортно и му обръщат повече внимание, имал собствена стая, бил по-спокоен там. Анализирани са показанията на разпитаните по делото свидетели - Д. С., живееща на семейни начала с бащата Д., М. П. (настоящ съпруг на майката Н.) и К. Д.а (колежка на майката). Въззивният съд е достигнал до извода, че е налице изменение на обстоятелствата, обуславящо промяна на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето - детето И. живее вече повече от две години при баща си, там е спокоен и се чувства добре. Живее в голям апартамент, който е ремонтиран според потребностите на домакинството с нови мебели, техника и консумативи за нормален бит, има собствена стая, разполагаща с две легла, гардероб и секция. Отчел е обстоятелството, че жилището на майката се състои от две стаи, баня и кухня, като в него живеят майка му, неговият брат А., новият съпруг на майката и тяхното дете М.. От друга страна, преди детето И. е бил ученик в СУ „В. Д. - М.“ гр. К., находящо се в кв. „В.“, близо до дома, в който е живял, а понастоящем учи в ПГЕЕ „К. П. В.“ гр. К., находяща се в централната част на гр. К., където е и новото му жилище. Според съда, тези обстоятелства, както и желанието на детето, изразено при изслушването му както пред първата, така и пред въззивната инстанция, и неговата възраст - същото предстои да навърши 15 години, обуславят изменение на постановените мерки, като в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, при който следва да се определи и неговото местоживеене. По тези съображения Окръжен съд – Кърджали е обобщил, че като е стигнал до същия извод и е определил детето да живее при баща си, предоставил е упражняването на родителските права на бащата, а на майката е определил съответен режим на лични отношения с детето, като я е осъдил да заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно за детето си, съобразно нейните доходи, първостепенният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено в тези части. Въззивното решение е постановено при особено мнение на съдията-докладчик, който е изложил съображения, че счита, че в интерес на детето е майката да продължава да упражнява родителски права по отношение на него По допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, III гражданско отделение, намира следното: По отношение на поставения от касатора въпрос за критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това, е налице както общата, така и допълнителната предпоставка за допускане на въззивното решение на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса е налице многобройна съдебна практика, включително и задължителна такава, като въззивното решение следва да се допусне на касационно обжалване по този въпрос за проверката му за съответствието му с тази съдебна практика. С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение