Определение № 417 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 400/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Ж. С. Д. от [населено място], общ. С., срещу въззивно решение № 4356/10.10.2019 г. по в. гр. д. № 405/2019 г. на Благоевградски окръжен съд, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетната И. Е. М., [дата на раждане], е предоставено на бащата Е. Е. М., при когото е определено местоживеенето на детето; определен е режим на лични контакти между детето и майката Ж. С. Д., която следва да вижда и взема детето по местоживеенето му в [населено място] всяка сряда от 16.30 ч. до 18.30 ч.; да го взема със себе си в своя дом в [населено място], общ. С., през втората и четвъртата седмица от месеца за времето от 17.00 ч. в петък до 17.00 ч. в неделя, като взема детето от дома на бащата и го връща там; да взема детето при себе си в [населено място], общ. С., за един месец през лятната ваканция, по време, несъвпадащо с отпуска на бащата, както и през половината на коледната и на пролетната ваканции, като всяка нечетна година детето прекарва Коледа и Великден с майка си, а Нова година – с баща си, а всяка четна година да е на Нова година с майка си, а на Коледа и Великден - с баща си; майката е осъдена да заплаща на малолетното си дете, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от влизане в сила на решението; отхвърлени са исковете на Ж. Д. за предоставяне на нея упражняването на родителските права по отношение на малолетната И., за определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и за осъждане на бащата да заплаща на детето месечна издръжка. В касационната жалба се заявяват всички основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В нарушение на съдопроизводствените правила не били изслушани родителите, които присъствали лично в съдебно заседание, като това нарушение довело до необоснованост на обжалвания акт. Не бил извършен цялостен и обективен анализ на доказателствата по делото, при съобразяване на висшия интерес на детето. Не било отчетено, че възрастта и пола на детето обуславят по-голяма необходимост от ежедневна майчина грижа. Поддържа се, че от представените по делото социални доклади не може да се направи извод за дефицити в родителския капацитет на майката, доколкото не се констатира тя да е проявявала небрежност при грижите за детето, а от данните за по-скромни битови условия в дома ѝ не може да се прави извод за поставяне на детето в риск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно обусловеността на висшия интерес на детето от всички установени релевантни обстоятелства във връзка със спора за предоставяне упражняването на родителските права. В срока за отговор Е. М. поддържа становище за липса на основания за допускането на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че страните са заживяли във фактическо съжителство през април 2016 г., като са сключили брак с разрешение на районния съд, след като Ж. Д. навършила шестнадесет години. До фактическата си раздяла през септември 2018 г. страните живеели при родителите на Е. М. в [населено място]. Установено е, че домът на родителите на майката, в който тя живее с детето, се намира [населено място], общ. С.; че детето е записано и посещава детска ясла в същото населено място от 06.02.2019 г.; че детето има добър външен вид и лична хигиена; че е спокойно и усмихнато, играе с другите деца и е свикнало с персонала на детското заведение; че майката води и прибира детето навреме, осигурява необходимите консумативи и заплаща редовно дължимата такса. От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че общото състояние на детето е много добро за възрастта му, а от изготвените социалните доклади се прави извод, че то има изградени положителни отношения и с двамата родители, както и с близките роднини по бащина и майчина линия. Не е установено наличие на признаци на родителско отчуждение с бащата. Във връзка с подавани от бащата сигнали до Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място] са извършвани проверки на условията на отглеждане на детето в дома на майката, но социалните работници не са констатирали детето да е поставено в риск поради проявявана от майката небрежност при отглеждането му. Въззивният съд е приел, че в най-добър интерес на момиченцето, което е вече на 2,5 години, е родителските права да бъдат предоставени на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на детето. Въз основа на приетите по делото социални доклади, съдът е приел, че средата в дома на бащата е по-благоприятна, доколкото са осигурени по-добри материални и битови условия, жилището е хигиенично и съвременно, с канализация, баня и самостоятелна стая за детето, за разлика от дома на майката, в който хигиената е задоволителна, но няма канализация и тоалетната е външна. Посочено е още, че бащата е по-зрелият от двамата родители и ще може по-пълноценно да обгрижва детето, подпомаган от своите близки, с които живее в едно жилище. Отчетено е, че бащата е трудово ангажиран и има възможност да задоволява в по-голяма степен потребностите на детето, докато майката не работи и разчита на помощта на родителите си. При така установените обстоятелства относно правния спор между страните и решаващите изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно обусловеността на висшия интерес на детето от всички установени релевантни обстоятелства във връзка със спора за предоставяне упражняването на родителските права. По този въпрос се констатира несъответствие между критериите, по които следва да се сравнят родителите, установени от една страна в ППВС №1/74г. и от друга страна- в решението на въззивния съд. Според задължителната практика на ВКС, съдът служебно преценява възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните възможности. За разлика от задължителните указания, въззивният съд е съпоставил родителите само по два критерия- зрялост(не става ясно каква е тази характеристика) и материални възможности. Поради констатираното противоречие с практиката на ВКС, съдът счита, че са осъществени предпоставките за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО