Определение № 4291 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4044/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото П. А. А., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Х. Н. срещу определение № 296/27.07.2022 г., постановено по частно възз. гр. дело № 364/2022 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу (т.е. потвърдено е) първоинстанционното определение № 327/20.05.2022 г. по гр. дело № 171/2022 г. на Хасковския окръжен съд – в обжалваната част, с която е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на апелативния съд. В жалбата се навеждат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на процесуалния закон. В изложението към частната касационна жалба, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, е формулиран следният въпрос: „за правилността на доводите на ОС Пловдив, въз основа на които е прекратено производството, с които доводи се е съгласил и АС Пловдив в своя съдебен акт, без да отчита спецификата на конкретния казус – доказателствените искания, направени от нас, по които съдебните състави упорито не се произнасят в определенията си“. Поддържа се също, че този въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата, което според жалбоподателя е „основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК“. В изложението се сочи и че обжалваното „решение“ представлявало интерес и от гледна точка „задачите“ на ВКС „да доведе до усъвършенстване на правоприлагането, респективно точното прилагане на закона, както и е в интерес на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК“. Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно, и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. В мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС изрично е разяснено и, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивния съдебен акт. ВКС може да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – без да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, само когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато то е очевидно неправилно. В случая от страна на жалбоподателя не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното определение, по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Въпросът, формулиран в изложението на жалбоподателя изисква произнасяне от настоящата касационна инстанция относно „правилността на доводите“ (съображенията) на първата инстанция (която е и погрешно посочена – „ОС Пловдив“, вместо Хасковския ОС, а и нейният акт не е предмет на касационен контрол) и на въззивната инстанция за прекратяването на първоинстанционното производство по делото, като формулировката на въпроса съдържа и оплакване за непроизнасяне по доказателствени искания на жалбоподателя, т.е. – оплакване за процесуално нарушение, допуснато от двете съдебни инстанции. Както стана ясно от изложеното по-горе, касационната инстанция дължи произнасяне по тези въпроси относно правилността на обжалвания въззивен съдебен акт и по наведените в тази връзка касационни оплаквания на жалбоподателя за неправилност на същия, само ако вече е допуснала касационното обжалване – по формулиран от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, какъвто обаче в случая липсва в изложението към частната касационна жалба. Също както беше разяснено по-горе, основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивния съдебен акт, а в случая жалбоподателят навежда единствено такива оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение. Отделно от горното, жалбоподателят се позовава на неактуална редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – противоречива практика на съдилищата, като допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване; а както вече стана ясно, той не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като от страна на жалбоподателя не са налице наведени основания за това по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав не намира основание и за служебно допускане на касационното обжалване в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение