Определение № 1323 от 20.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2032/2023 г.

Производството е по чл.280 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. Я. срещу решение №1985 от 20.04.2023г. по гр.д.№8044/2022г. на Софийски градски съд. С него е отменено решение № 3827 от 26.04.2022г. по гр. д. №33737/2021г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с което е отхвърлен предявеният от А. Д. Я. срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над присъдения с решението размер от 18000 лв. до сумата от 24000 лв. /за разликата от 6000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/, по повод настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица №BG/01/1119001349578/28.06.2019г., като вместо това ЗАД „Алианц България“ АД, [населено място], е осъдено да заплати на А. Д. Я. на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от още 6000 лв. /разликата над присъдения с първоинстанционното решение размер от 18000 лв. до сумата от 24000 лв./, частично предявен от сумата в размер на 500 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 10.09.2019г. на АМ „Тракия“ между лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“ и товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ХФ 105.460“, ведно със законната лихва от 14.06.2021г. до окончателното плащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, като определеният от въззивния съд дължим размер на обезщетението за претърпените от касатора неимуществени вреди е занижен и несправедлив. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД, [населено място], изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба на ищеца А. Д. Я., срещу въззивното решение, с което е изцяло уважен предявеният от него частичен иск, е недопустима поради липсата на правен интерес. Наличието на правен интерес е необходима предпоставка както за предявяването на иск за защита на претендираното субективно материално право, така и за обжалване на постановеното по иска съдебно решение. Правен интерес от обжалване е налице, само когато постановеното решение е неблагоприятно за обжалващия. В случая частичният иск на А. Я. е уважен изцяло за сумата от 24 000 лева, за която е предявен, което изключва правния интерес на ответника от обжалване на благоприятното за него решение. Изложените в жалбата аргументи касаят само правилността на мотивите на въззивния съд относно пълния размер на обезщетението, но не и крайния му извод за основателност на частичния иск до предявения в това производство размер от 24 000 лева. Страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. В този смисъл са и задължителните разяснения в т. 18 на ТР №1/04.01.2001г. по тълк. д. №1/2000г. на ВКС, ОСГК, в която част тълкувателният акт не е загубил действието си и при новия ГПК от 2008г. Не обосновават различен извод и доводите на касатора, че при последващ правен спор за пълния заявен размер на иска от 500 000 лева, съдът ще бъде обвързан с определения за справедлив при разглеждането на частичния иск пълен размер на обезщетението, а именно 24 000 лева. Съгласно дадените с т.3 от ТР №2 от 18.03.2022г. по т.д.№2/2020 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, когато частичният иск е уважен изцяло, размерът на признатото субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,