Определение № 418 от 28.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 55/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО [фирма] /З. [фирма]/ чрез юрисконсулт В. К. и адвокат Н. Д. срещу решение № 77/19.09.2011 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по гр.д. № 164/2011 г.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба не взимат становище.

ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения:

Пред Сливенски окръжен съд /СОС/ са предявени искове по чл.226 ал.1 КЗ от 13 физически лица – наследници на починалите при ПТП К. П. А. и Р. А. С. срещу З. [фирма]. Ищците С. С., Р. Василева, Р. А., Щ. А., Л. С., С. С. и М. С. са съответно съпруга и деца на починалия Р. А. С., а ищците М. А., А. П., Р. П., А. П., П. Г. и Л. Г. са съпруга, деца и родители на починалия К. П. А. и претендират обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техните наследодатели, настъпила при ПТП на 09.01.2009 г. по вина на застрахован при ответника водач на МПС. Исковете са уважени частично от СОС – общо за всички физически лица в размер на 447 000 лв., чието решение е потвърдено от БАС. БАС е приел, че процесното ПТП е настъпило на 09.01.2009 г. между управлявано МПС от К. А., в което е пътувал и Р. А. С., и управлявано МПС от Е. Н.. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, за което е изложил подробни съображения, БАС е приел, че процесното ПТП е причинено виновно и противоправно от водачката на микробуса Е. Н., която е предприела маневра „завой наляво” на път с предимство като е отнела предимството на идващия лек автомобил, управляван от К. А.., БАС е приел и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача К. А. в размер на 1/3 част, тъй като управляваното от А. МПС се е движело с превишена скорост и не в собствената си лента за движение. БАС е прие още, че към момента на процесното ПТП, при което са настъпили смъртта на наследодателите на ищците, както и тази на Е. Н. – водач на второто МПС, участвало в ПТП-то, за второто МПС, е имало сключени две застраховки по риска „гражданска отговорност” – при застрахователя З. [фирма] и при друг застраховател. Наличието на валидно застрахователно правоотношение със З. [фирма] е основание за ангажиране на неговата отговорност, за което няма пречка /чл.208 ал.4 КЗ/ с оглед направения избор от ищците. БАС е взел предвид обстоятелството, че от процесното ПТП има и други увредени лица, и съобразявайки се с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и общата определена в застрахователния договор застрахователна сума от 1000000 лв., е преценил, че исковете за присъдените обезщетения по това дело не надминава 500000 лв., т.е. под размера са на застрахователната сума от 1000000 лв. в застрахователния договор, който ще бъде достатъчен като остатък за изплащане и на допълнителни обезщетения /по възражението на застрахователя във връзка с приложението на чл.267 ал.3 КЗ/. За всяко обезщетение БАС е изложил и конкретни съображения, мотивиращи конкретния размер, с оглед преценката на визирания в чл.52 ЗЗД критерий, както и приетото съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на ищците.

Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.

В настоящия случай в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси:

1. Налице ли е правен интерес за едно лице от сключването по отношение на едно и също МПС на втори договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” при друг застраховател за същия период на покритие и чия е отговорността за заплащане на обезщетение при два договора за „гражданска отговорност”, като за тези въпроси се поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

2. За размера на присъдените обезщетения, при който БОС не се е съобразил с броя на увредените лица /чл.267 ал.3 КЗ/ и не е намалил присъдените обезщетения, за да не се окаже недостиг при предявяване на всички искове. По този въпрос се поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

3. Формулираният въпрос касае приетата вина на водача на застрахованото при ответника МПС с водач Е. Н.. По този въпрос се поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.

Разрешението на третия въпрос е фактологично обусловено с оглед приетата и установена фактическа обстановка и касае правилността на обжалваното решение. Обсъждането и преценката на събраните по делото доказателства е част от правораздавателната дейност на съда и допуснатите от него в тази връзка грешки биха били основание за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, но не могат да бъдат реализирани едновременно и като основание за допускане на касационен контрол /чл.280 ГПК/. Недопустимо е с основания по чл.281 ГПК да се подменят основанията по чл.280 ГПК, каквито по същество са доводите във връзка с приетата от БАС вина на водача на едното МПС, участник в процесното ПТП. Ето защо разрешението на този въпрос не представлява основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.

Разрешението на въпроса за отговорността на застрахователя при наличие на два застрахователни договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” /т.1/ е обусловило изхода на спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.208 ал.4 КЗ е достатъчно ясна, не се нуждае от тълкуване и липсата на установена от касатора съдебна практика по този въпрос не обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.

Разрешението на въпроса по т.2 също е обусловило изхода на спора, но и за него не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК БАС е съобразил разпоредбата на чл.267 ал.3 КЗ като изрично е посочил в мотивите си, че общият размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди по настоящото дело не надминава 500000 лв., т.е. присъдените обезщетения са под размера на застрахователната сума от 1000000 лв. в застрахователния договор, който ще бъде достатъчен като остатък за изплащане и на допълнителни обезщетения, за които по настоящото дело няма данни да са предявени към настоящия момент. В този смисъл разрешението от БАС по приложението на чл.267 ал.3 КЗ не е в противоречие с приложената съдебна практика /чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/ – р. № 149/05.10.2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика /т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ и р. № 1191/26.07.2002 г. на ВКС по ГПК /отм./ - т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК.

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС.

Независимо от изхода на спора съдът не присъжда разноски на ответните страни, тъй като такива не са претендирани, нито има доказателства да са направени разноски за настоящата инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: