Определение № 785 от 19.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. К.-Ж. като представляващ етажната собственост на сграда „Ултима" на адрес [населено място], [улица], чрез адв. Р. Ж., против решение № 35 от 06.01.2025 г. по гр. д. № 5494/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №20108701 от 17.11.2023г., по гр.дело №81547/2018г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от етажните собственици от етажната собственост на сграда „Ултима“, находяща се в [населено място], [улица], срещу Л. В. Е. иск с правно основание чл.48, ал.3 от ЗУЕС за сумата от 22 000 лева- част от одобрена с решение на Общото събрание на сградата от 30.12.2015г. припадаща се на ответника вноска за ремонт, в размер общо 44420 лева, включваща разходи за отстранявания на повреди и извършване на належащи мероприятия по сградата, като искът е предявен като частичен от 44 420 лева. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От ответника по жалбата Л. В. Е., чрез адв. С. Б., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че исковата претенция се основава на чл.48 от ЗУЕС. Според тази разпоредба ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците, а разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Съдът е посочил, че в случая с влязло в сила на 20.07.2023г. решение на СГС, IIB въззивен състав по гр.д. №12472/2021г., решението на Общото събрание на етажните собственици от 30.12.2015г. за събиране на средства в размер на 100 лева на квадратен метър застроена площ на самостоятелните обекти без общите части, които да бъдат внесени до 01.06.2016г., е отменено по реда на чл.40 от ЗУЕС. Това решение е служебно известно на районния съд, а освен това е и надлежно изискано от състава на СРС, който е разгледал спора като първа инстанция. Друг особен процесуален ред за целта нито е предвиден, нито необходим. Въззивният съд е посочил, че след като решението на общото събрание за събиране на процесната сума е отменено с влязло в сила съдебно решение, единствената възможност за съда е да отхвърли предявения иск с правно основание чл.48 от ЗУЕС. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Според разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая с разпореждане № 4215 от 17.02.2025г. на касатора са дадени указания от въззивния съд да представи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Разпореждането е съобщено на касатора на 10.03.2025г. и на 17.03.2025г. са постъпили две допълнения към касационната жалба, като в едното от тях с вх. № 32524 изрично е посочено, че се представя в изпълнение указанията, дадени с разпореждане № 4215 от 17.02.2025г. Постъпилите на 17.03.2025г. допълнения към касационната жалба са с идентично съдържание и възпроизвеждат доводите, изложени в касационната жалба. Сочи се, че ответникът като собственик на обекти в сградата е бил длъжен да изпълнява решенията на общото събрание за дейности, свързани със заплащането на суми за покриване на разходи по поддръжка и управление на общите части, експлоатацията на сградата и с поддържане и управление на общите й части. И след като останалите собственици са покрили неговата вноска, то това, че сградата е била необитаема не е основание за отмяна на решението на ОС на етажната собственост. Изложени са и доводи, че изводът на въззивния съд за неоснователност на иска е направен в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че влизането в сила на решението, постановено по иска по чл. 40, ал.1 ЗУЕС е след приключване на първото съдебно заседание за представяне на нови доказателства, че същото представлява ново писмено доказателство и правните му последици биха могли да бъдат съобразени, ако е постановено преди приключване на процесуалната възможност за представяне на нови доказателства съгласно чл.148 и чл.149 ал.1 и ал.2 от ГПК, без значение дали новите доказателство се събират по искане на страните или служебно. Предвид посоченото съдържание на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва, че касаторът не е формулирал правен въпрос, по който иска да се допусне касационно обжалване, което с оглед приетото в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Касае се за оспорване правилността на изводите на въззивния съд, за които се твърди, че са формирани при съобразяване на доказателства, приети в нарушение на процесуалните правила. Правен въпрос обаче във връзка с направеното оспорване не е поставен, а в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В допълнение следва да се отбележи, че касаторът не е обосновал и наличието на специалните предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, защото не е посочил практика на ВКС в противоречие с която счита, че съдът се е произнесъл, нито е обосновал защо смята, че произнасянето от ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение