Определение № 344 от 04.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 536/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. М. А. Ц., Л. А. Ч., М. А. А., представлявани от адв. С. П. М. са подали касационна жалба срещу решение № 60 от 18.01.2011 г. по гр.д. № 1277 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1291 от 15.04.2010 г., постановено по гр.д. № 2740 от 2008 г. по описа на Варненския районен съд, 7 състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и при условията на евентуалност срещу община “В.” иск по чл.108 ЗС за имот от ..... кв.м. представляващ част от имот с площ от ..... кв.м. с идентификатор №......., м. “С.”, землището на [населено място]. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, както и неправилно приложение на материалния закон. Изложение на М. А. Ц., Л. А. Ч., М. А. А. е инкорпорирано в жалбата и в нея са се позовали на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК без да изведат конкретен материален или процесуален въпрос, който да налага допускане на касационно обжалване, поради отклонение от трайната съдебна практика или поради необходимост да се проведе ново или допълнително тълкуване на правна норма. Представят решения, постановени от състави на ВКС. Срещу касационната жалба е постъпил отговор от община “В.”, в който се застъпва тезата за недопустимост на касационната проверка поради липсата на изискванията, предвидени в чл.280 ГПК. Посочва се и че жалбата е неоснователна, тъй като имота, собственост на наследодателката на касаторите е бил отчужден и обезщетението е изплатено. Представен е отговор и от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, който също подържа недопустимост на касационната проверка и излага подробни съображения в тази насока. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на М. А. Ц., Л. А. Ч., Маргаритка А. А. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ при защото не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Варненския окръжен съд е отхвърлил предявените от М. А. Ц., Л. А. Ч., Маргаритка А. А. в субективно съединение осъдителни искове срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и при условията на евентуалност срещу община “В.” по чл.108 ЗС за имот от ..... кв.м., представляващ част от имот с площ от ..... кв.м. с идентификатор №......, м. “С.”, землището на [населено място] защото е намерил, че не са собственици. Този извод е направен след като е изяснено, че имота на наследодателката на ищците касатори А. А. К., починала на 8. 09.2000 г. е отчужден с протокол №...... от ..... г. на Комисията по чл.67 от ППИНМ, оценен е с посоченият протокол и с мемориален ордер № ..../..... от ........ г. сумата е била преведена. Мероприятието за което е бил отчужден имота е реализирано, т.е. имота не съществува самостоятелно до размерите при които е бил отчужден- парка “С.” е бил изграден и мероприятието “озеленяване” е осъществена. В касационната жалба касаторите се позовават на неизплащане на дължимото обезщетение от 5 671 лв. Тези твърдения не са субстанцирани в исковата молба, а едва във въззивната жалба. Представянето на нови факти в първата инстанция се извършва в рамките на съдебното дирене само при условията на чл. 147, т.1 ГПК. Във въззивната инстанция се сочат само новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателите искат да се вземат предвид при решаването на делото, което предпоставя предварително излагане на причините, които са им попречили да посочи новооткритите факти -чл.260 т. 5 от ГПК. В конкретния случай не сме изправени и пред двете хипотези, поради което следва да се приеме ,че това обстоятелство не е налице, т.е, че сумата е била изплатена. Изплащането на сумата е едно от условията, които също препятстват признаването на реституцията на имота при условията на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Не е налице хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ, т.е. имота не е възстановен по силата на закона в патримониума на касаторите, те не са собственици и предявените искове за ревандикация за неоснователни. В. съд е отхвърлил иска за ревандикация приемайки, че ищците следва да установят правото си на собственост, което в случая не са сторили. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая настоящия състав намира, че липсват ясно изведени въпроси, а иот служебната проверка не се установи да съществува противоречие при произнасянето на решението и относимата съдебна практика. Представените доказателства са обсъдени в цялост и в тяхната взаимна връзка. ВКС като взема предвид ,че съгласно новият ГПК касационното обжалване има за цел преодоляване на противоречията в практиката и нейното уеднаквяване намира, че в случая не следва да се допусне касация защото тази цел не я налага. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,