Определение № 776 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2645/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Л. З., чрез процесуалния представител адвокат Е. против въззивно решение № 348 от 20.03.2023г. по в.гр.д. № 2939/2022г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 262323 от 12.07.2022г. по гр.д.№ 14541/2018г. на Софийски градски съд като е отхвърлен иска й против ЗД“Бул Инс“АД за заплащане на сумата от 50 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 1.10.2017г. на АМ“Тракия“, довело до смъртта на Р. Д. С., ведно със законната лихва и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: При постановяване на акта си въззивният съд е мотивирал извода си за неоснователност на иска със следното: Въз основа на свидетелски показания на бащата на пострадалият /свидетеля С./ е установено, че синът на свидетеля и ищцата са живеели в неговото жилище в продължение на две години. Независимо, че ищцата е била на възраст от 16 години, а пострадалият в ПТП на 18г., те имали намерение да се оженят и прекарвали времето си заедно. Впоследствие, свидетелят е заявил, че двамата живеели в отделни апартаменти в[жк], но били постоянно заедно. Въз основа на така ангажираните доказателства, въззивният съд е приел, че не е установено ищцата и починалият в резултата на настъпилото ПТП да са били във фактически съжителство. Не е установено нито те да са имали общ дом, нито да са живеели продължителен период от време, още повече че те са били издържани от родителите си. Позовавайки се на ТР № 1 от 21.06.2018г.на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че установеното въз основа на ангажираните свидетелски показания не е достатъчно, за да се присъди обезщетение по посочения в Тълкувателното решение стандарт, изискващ провеждане на пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, за да се приеме, че в резултат на настъпилата смърт са причинени сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания, подлещажи на овъзмездяване. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторката се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1 т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Наличието на собствен дом предпоставка ли е за наличието на общо домакинство?, 2. Издръжката и отглеждането от родителите, изключва ли наличието на трайно съжителство между две лица, имащи намерение да сключат граждански брак?, 3. Възрастта на лицето, претендиращо обезщетение, аргумент ли е при преценката за трайно семейно съжителство, при условие, че не се нарушава закона и добрите нрави?, 4. Следва ли съгласието, фактическата и емоционална подкрепа на семействата на две лица, взели решение да живият в условията на фактическо семейно съжителство и да сключат брак, да бъде ценено от решаващият съд като критерий за стабилност на отношенията и изключителност на връзката? и 5. Личните отношение между две лица с ясно заявеното намерение да сключат брак и да имат общи деца, след като навършат пълнолетие, може ли да представлява фактическо семейно съжителство и следва да се разглежда от съда като такова. Противоречи ли такова съжителство на закона и добрите нрави? Отделно, касаторката се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, която обосновава с тезата си, че след като е установено, че две лица са живеели заедно, имали са намерение да сключат брак и да имат деца, то установената между тях емоционална връзка е достатъчно трайна и дълбока, за да бъде присъдено обезщетение при последвала смърт. Позовава се на съдебна практика, която обаче не може да бъде съобразена, защото не е постановена по идентичен на някой от поставените въпроси, каквото е изискването на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /съгласно дадените разяснения в т.2 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ЗД „Бул Инс“АД, чрез процесуалния представител адвокат Д., с който се оспорва както допустимостта на жалбата, поради липса на някое от посочените основания за допускане на касационно обжалване и нейната основателност. Претендира разноски, без да представя доказателства за реалното извършване на такива. Постъпил е и отговор от третото лице помагач С. Д. П., чрез процесуалния представител адвокат П., с който се оспорват допустимостта и основателността на подадената касационна жалба. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт не следва да се допуска до касационно обжалване, доколкото поставените въпроси не отговарят на изискванията на посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / съгласно дадените разяснения в т.4 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/. Това е така, защото съдебната практика по всички поставени въпроси е уеднаквена с постановяване на ТР № 1 от 21.06.2018г.на ОСНГТК на ВКС, което е съобразено от въззивния съд при постановяване на съдебния си акт. Съгласно ТР № 1 от 21.06.2018г.на ОСНГТК - проявлението на дълбоката, трайна и силна емоционална привързаност между починалия и лицето, претендиращо обезщетение за неимуществени вреди, което не е сред най-близкия родствен кръг - се преценява съобразно конкретно установените за съответния случай житейски обстоятелства. Във всички случаи следва да се има пред вид, че става въпрос за изключение от разрешението, залегнало в постановките на ППВС №4/61г. и 5/69. Доколкото се касае до изключение, претендиращият трябва да докаже, че е изградил с починалия „особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето“. Наличието на приятелски отношения и понесени вследствие на настъпилата смърт морални болки и страдания, присъщи на същите /каквито въззивният съд е приел за установени в случая/ не е достатъчно. Стандартът на доказване е по-висок като се изисква доказване на настъпили „сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания“, произтичащи от „оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ за емоционална подкрепа и доверие“, каквито в случая въззивният съд е приел, че не са установени. Нито наличието на собствен дом, нито възможността за самостоятелна издръжка /съответно отглеждането от родителите/, нито възрастта, нито фактическата и емоционална подкрепа на семействата на две лица, взели решение да живеят в условията на фактическо семейно съжителство и да сключат брак, нито ясно заявеното намерение да сключване на брак и за общи деца, след навършване на пълнолетие, в какъвто смисъл са зададените от касаторката въпроси, сами по себе си не са от решаващо значение. Релевантна е цялостната преценка, въз основа на всички конкретно установени житейски обстоятелства и в случая след извършването й, въззивният съд е извел крайния си извод за липса на възможност за обезщетяване, доколкото претендиращото лице, което е извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, не е доказало изискуемата се изключителност на случая и по-специално, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. С оглед изложеното, не е налице и второто, посочено от касаторката, специално основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидната неправилност предполага пороци на въззивния акт, които могат да се констатират от касационната инстанция пряко от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата за касационния контрол проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон и законосъобразност на извършените съдопроизводствени действия. Приема се, че решението би било очевидно неправилно и ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика, а настоящият случай не е такъв. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение