Определение № 807 от 28.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 780/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано по частна жалба на М. Ил. Д. от В. Т. против определение № 462/18.08.2011 г. по в.ч.гр.д. № 915/2011 г. на Великотърновски ОС, с което се: 1. Потвърждава определение от 14.07.2011 г. по гр.д. № 5163/2010 г. на ВТРС в частта, с която е оставена без уважение молбата му по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от доп.държавна такса върху исканото увеличаване на иска., 2. Оставя без разглеждане частната жалба против същото определение в останалата част, като недопустима., 3.Оставя без разглеждане частната му жалба против определение от 22.07.2011 г. по същото дело, като недопустима.

ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:

І. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, относно потвърдителната част на обжалваното определение, се твърди, че въпросът: В каква степен страната е длъжна да докаже твърдяните от нея факти относно чл.83,ал.2 ГПК и условията на които трябва да отговаря физическото лице за да бъде освободено от заплащане на д.т.?, бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение-т.1 ТР № 1/2010 г. ОСГТК.

1. Така формулираният въпрос в първата си част- относно степента на доказване, е фактически, а не правен.

Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно определение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.

Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Отделно от това, следва да се има предвид, че въззивният съд е изложил подробни мотиви на стр.3 от определението.

2. По втората част на поставения въпрос, следва да се има предвид, че нормата на чл.83 ГПК не е непълна, неясна или противоречива-по арг. от чл.5 ГПК. Същото се отнася и за чл.7 и 10 ГПК. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2010 ОСГТК, поради което не се обосновава приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

Затова, частната жалба в тази й част, която е касационна, не следва да се допуска до разглеждане по същество.

ІІ. В останалите му части обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като се отнася до въпроси по движение на делото, а някои от тях са обусловени и от довнасяне на дължимата държавна такса, която всъщност не е внесена.

Водим от горното, ВКС-І т.о.