Определение № 307 от 23.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3842/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. акционерно дружество „А.”, [населено място] против решение № 2824 от 16.04.2013 г. по в. гр. д. № 2972/2012 г. на Софийски градски съд, II г въззивно отделение, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение и е осъдено дружеството – настоящ касатор, да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 208 КЗ сумата от 9864 лв. – застрахователно обезщетение и е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1200 лв. като недоказан. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] в представен отговор моли съда да не допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения. С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК / ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове за присъждане на застрахователно обезщетение за сумата от 9864 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1200 лв., всеки от които е с цена под 10 000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Неправилното посочване от въззивния съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционен контрол, който се определя изрично от ГПК. Предвид недопустимостта на касационната жалба, настоящият състав счита, че не дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски на касатора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение