Определение № 50351 от 22.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1701/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ”Ремотерм“ ЕООД, [населено място] против решение №249 от 15.04.2022 г. по т.д. №733/2022 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- „БДЖ- Товарни превози“ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Я. Л. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Д. М. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и по чл.280,ал.2 ГПК, в хипотеза посочена от страната като „явна неправилност“. Поставил е въпросите – 1/„Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва ли въззивният съд да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства, 2 / „Включва ли се експлоатационното износване на вещта в обхвата на гаранционната отговорност 3/ „Включват ли се в обхвата на гаранционната отговорност дефекти, за които не е установена причинно –следствена връзка с изпълнение на ремонтно –възстановителните работи на вещта.“ и 4/ „ Ако възложителят експлоатира вещта в нарушение на нормалната или предписаната употреба, освобождава ли се изпълнителя от отговорност за възникнали дефекти на същата.“ Страната, по първият въпрос е сочила противоречие с практика на ВКС, с която този съд е приел, че при промяна на правната квалификация въззивният съд бил длъжен да даде указания относно подлежащите на доказване факти, което в случая не било направено. По отношение на останалите въпроси са изложени кратки оплаквания за неправилност на изводите на състава за основателност на предявения иск. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният от касатора първи въпрос не е релевантен, тъй като не отразява действително обоснованото с мотивите на състава. Въззивният съд е прецизирал правната квалификация на иска, като изрично е посочил, че с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 79,ал.1 ЗЗД. Приел е още, че, макар и квалифициран от първостепенния съд по чл.265,ал.1 ЗЗД, това не е довело до ограничаване на страните да сочат доказателства, както и да установяват защитните си тези, поради това, че в случая действително е сключен договор за изработка и по същество първостепенния съд е разгледал именно иск по чл.79,ал.1 ЗЗД. Т.е. съставът е извършил преценка, че установяваните в хода на производството факти са идентични с поддържаните в обстоятелствената част на исковата молба. Извън това, страната не уточнява какви указания не е получила и как те се отразяват на защитата й ако са били дадени и как ако бъдат доказани указаните факти биха променили изхода на спора. Липсата на такова уточнение прави въпросът общ и несъответен на изискването за валидно въведено общо основание. Останалите три въпроса са общи и фактически, а и обосновани като такива с оплакванията на страната за неправилност на акта, което е ирелевантно към тази фаза на производството. Освен това по тези въпроси страната макар и формално посочила критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е развила каквито и да било доводи по него, не е конкретизирала практика на ВКС респ. ВС, която твърди, че влиза в противоречие с приетото от състава, нито е сочила такава, а оплакванията по съществото на спора относно интерпретацията на обсъдените доказателства, не по начина, по който страната счита за правилен, е ирелевантно към тази фаза на производството и не може да формира различие при произнасяне по поставените въпроси. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, се налага извод, че същото не е обосновано в изложението. Това основание, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи свързани с него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.78,ал.8 ГПК вр. Чл.37,ал.1 ЗПП на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите разноски за процесуално представителство в размер на 540лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение