Определение № 66 от 31.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2536/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, подадена чрез адв. А. М., срещу въззивно решение № 129 от 08.04.2021 г. по в. гр. д. № 772/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260161/14.09.2020 г. по гр. д. № 854/2020 г. на Районен съд – Велико Търново, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на „Електроразпределение Север“ АД, че Н. Д. Н. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 8603 лв., представляваща начислена сума за ел. енергия, за което е издадена фактура №[ЕГН] от 23.03.2020год. за периода от 09.06.2015 г. до 18.09.2019 г. за посочен обект. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В приложеното към жалбата изложение касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1.) „Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото?“; 2.) „Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване?“; 3.) „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“. Поддържа противоречие на въззивното решение с: решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на ВКС, IІІ г. о. – по първите два въпроса; с решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 61/01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 841/19.10.2010г. по гр.д. № 3530/2008г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 226/12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 26/09.04.2020г. по гр.д. № 1764/2019 г. на ВКС, І г.о. – по третия въпрос. Поставени са и въпроси във връзка с приложението на чл.55 от ПИКЕЕ с оглед на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отделно от това касаторът счита също и че решението е очевидно неправилно. Ответната по жалбата страна Н. Д. Н., чрез адв. Н. Н.-Такова, в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. По допускане на касационното обжалване настоящият състав намира следното: Въззивният съд е приел, че е предявен отрицателен установителен иск, по който ищецът Н. Д. Н. иска да установи, че не дължи на дружеството ответник сумата от 8603,00 лева, представляваща стойността на начислена по партидата му ел. енергия след корекция в обект на потребление в [населено място] за периода от 09.06.2015 г. до 18.09.2019 г. На 18.09.2019 г. при извършена проверка на обекта е съставен констативен протокол, в който е отразено, че СТИ е демонтирано за проверка от БИМ, тъй като е установено, че по тарифа 1.8.3 – Т3 е отчетена електроенергия, която не е визуализирана на дисплея. Съставен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 134/04.03.2020 г., от която се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност, а при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала електроенергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. На 19.03.2020 г. е изготвено становище за начисление на допълнително количество електрическа енергия в размер на 51330 кWh за периода 09.06.2015 г. – 18.09.2019 г. Въззивният съд е кредитирал заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, според която процесното СТИ е било годно да отчита преминаващата през него ел. енергия. Експертът е отбелязал, че то не е смарт тип електромер, поради което не може да се установи причината за наличието на показания в невизуализирания и фабрично ненастроен за отчет регистър. При софтуерно четене на СТИ не можел да се установи точният ден, от който са възникнали цифровите показания в Т3. Вещото лице е изяснило, че не е изследвано в БИМ защо СТИ трупа данни по Т3 и е посоченото, че количество ел. енергия е възможно да премине през Т1 и Т2 и същата се визуализира на дисплея на СТИ. Въззивният съд е цитирал разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, съгласно която устройството и експлоатацията на енергийната система се осъществява според норми, уредени в ПИКЕЕ, уреждащи принципите на измерване, начина и местата за това измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установените случаи на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия. Съдът е приел, че съставеният при проверката на 18.09.2019 г. протокол по чл. 49 ПИКЕЕ, в който е отразено, че СТИ е извършва неточно измерване на действително преминала през него и потребена от абоната ищец електрическа енергия, е в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ. Липсват обаче данни за техническа неизправност или неправомерно вмешателство върху процесното СТИ или върху схемата му на свързване към електропреносната мрежа. Налице са само регистрирани данни в регистър Т3, които не са визуализирани на дисплея на СТИ, като няма данни от кога са отразените в Т3 показания. Не е установено защо в скрития регистър, който остава неизвестен за потребителя на ел. енергия, е отчетено по-голяма количество от визуализираното по другите две тарифи на дисплея. СТИ е монтирано на 08.06.2015год. и не се установява в хода на делото с какви показатели е било и от кога са отразените в Т3 показания. Въззивният съд е посочил, че само поради факта на налична разлика в тарифа 3 с визуализираните на дисплея показатели не може да се стигне до заключението, че е доказано реално доставеното и употребено количество ел. енергия, което абонатът е длъжен да заплати при корекция на сметката по чл.55 от ПИКЕЕ. Освен това не е установено външно въздействие върху измервателните функции на СТИ, а констатираната разлика може да е резултат от софтуерен проблем на самия измервателен уред. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав счита, че е налице соченото от касатора общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касатора въпрос: „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“, който е от значение за делото за доказване на количеството ел. енергия, за извършване на проверка за съответствие на правното разрешение на съда по въпроса с правното разрешение на същия, дадено в цитираната в изложението практика на ВКС – решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 9218/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,