Определение № 326 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 1111/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор С. С., срещу решение от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 143/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-г състав, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 72 състав, постановено на 07.05.2008 г. по гр.д.№ 10901/2007 г. в обжалваната част - за уважаване на предявения от Т. Г. Р. иск по чл.407, ал.1/отм./ ТЗ за заплащане на сумата 3 200 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на настъпило по вина на водача на л.а.”Фолксваген Голф” с рег. [рег.номер на МПС] ПТП на 21.08.2005 г., ведно със законната лихва от 30.08.2006 г. и разноски в размер на 420 лв. В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението поради преклудиране правото на иск по отношение на понесените от ищеца неимуществени вреди с оглед влязлата в сила присъда срещу деликвента, с която е уважен и гражданският иск в размер на 4 000 лв. По отношение на присъдените лихви и разноски се поддържа довод за допуснато нарушение на материалния закон –чл.9, т.4 от Наредба № 18/10.11.2004 г. за задължителното застраховане по чл.77, ал.1 т.1 и т.2 от Закона за застраховането/отм./. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими правни въпроси, свързани с възможността да се претендира обезвреда за претърпени неимуществени вреди чрез предявяване на пряк иск срещу застрахователя и за правния интерес от този иск, след като с влязъл в сила съдебен акт деликвентът е осъден да репарира вредите и пострадалият разполага с изпълнителен титул. Според касатора даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителна практика на ВКС – Решение № 82 от 07.07.2009 г. по т.д.№ 28/2009 г., І т.о. Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. С обжалваното решение Софийски градски съд е приел за допустим и частично основателен предявеният пряк иск срещу застрахователя на деликвента. Изложени са съображения, че постановяването на осъдително съдебно решение срещу деликвента не е способ за погасяване на вземането, а едва реалното погасяване на дълга от деликвента би рефлектирало върху основателността на иска срещу застрахователя, но не и върху неговата допустимост. Съобразявайки задължителната сила на влязлата в сила присъда срещу деликвента, въззивният съд е счел иска за основателен, а при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са отчетени вида на увреждането, интензивността и продължителността на понесените от ищеца болки страдания в резултат на ПТП. Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя от отговорността на деликвента, от определената сума в размер на 4 000 лв. са приспаднати погасените от деликвента суми по образуваното изп.дело – общо в размер на 800 лева. Върху главницата от 3 200 лв. е присъдено и обезщетение за забава от 30.08.2006 г. до окончателното й изплащане, съобразявайки разпоредбата на чл.32 от Наредба № 18/2004 г. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Поставените правни въпроси, свързани с допустимостта на прекия иск по чл.407 ал.1/ отм./ ТЗ, при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД, както и с допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск при наличие на изпълнителен титул и частично плащане на присъдена по чл.45 ЗЗД сума, са значими за изхода на делото. Тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, включително и в съдебни актове на Върховния касационен съд, постановени по новия съдопроизводствен ред. Такова противоречиво разрешаване е констатирано от съдебен състав на Второ търговско отделение и с определение № 149 от 17.03.2010 г. по т.д.№ 925/2009 г., след спиране на производството по това дело на основание чл.292 ГПК, е сезирано Общото събрание на Търговска колегия за постановяване на тълкувателно решение по поставените процесуалноправни въпроси. С разпореждане № 1/13.04.2010 г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано т.д.№ 1/2010 г., което понастоящем е висящо. Предвид вече образуваното тълкувателно дело, налице са предпоставките за спиране на настоящото производство, на основание чл.292 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение