Определение № 124 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 26/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.11378/2.10.23 по ч.г.д.№.8342/23 на СГС, ІІ Бс., жалбата на П. Е. С. срещу определение №.19149/30.05.23 по г.д.№.18240/23 на СРС, ГО, 84с., с което производството по делото е прекратено на основание чл.118 ал.2 вр. с чл.105 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на РС Брезник, е оставена без уважение. Постъпила е частна касационна жалба от П. Е. С., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна О. Т. С. оспорва жалбата. Поддържа, че са налице предвидените в закона условия за уважаване на възражението му за местна подсъдност /след изнасянето си от семейното жилище е наел за себе си такова в Брезник по икономически съображения (предвид по-ниските цени на наемите и отдалечеността на 30минути от дома им) и се е регистрирал там с постоянен адрес преди образуването на делото/, а от друга страна самата жалба не съдържа формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да бъде допускана до разглеждане по същество. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че възражението за местна подсъдност по предявения пред СГС от П.С. иск с правно основание чл.49 СК е основателно. Предмет на делото е иск за развод по чл.49 ал.1 СК, като с него са съединени и небрачни искове по чл.322 ГПК. Доколкото липсват специални правила, предвидени в ГПК, местната подсъдност на иска за развод се определя от общото правило на чл.105 ГПК – по постоянния адрес на ответника; тази подсъдност определя и местно компетентния съд, който разглежда брачните искове и съединените с тях небрачни, свързани с родителски права-местоживеене, отношения и издръжка, по които въпроси в бракоразводния процес съдът е длъжен да се е произнесе, ако от брака има ненавършили пълнолетие деца. За неоснователни по горените съображения /във връзка с които е цитирана и практика на ВКС – опр.№.468/23.07.13 по ч.г.д.№.3206/13, ІІІ ГО, опр.№.642/3.08.21 по ч.г.д.№.2480/21, ІІ ГО/ са намерени доводите, че формалната промяна на регистрация на постоянния адрес на ответника не променя постоянното му местоживеене и следователно постоянният адрес на същия е този, където той живее, а не адресът в населеното място на територията на РБ, където е вписан в регистрите на населението. При тези обстоятелства атакуваното определение е прието за правилно и законосъобразно, а частната жалба - за неоснователна. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК; сочи се практика /опр.№.55/18.03.76г. по г.д.№.597/76, ІІ ГО, опр.№.65/22.04.63г. по ч.гр.пр.№.835/63, ІІ ГО, опр.№.99/19.04.76г. по ч.г.д.№.1045/76, ІІ ГО/. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество, а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ГПК /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10, ОСГТК/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10, ОСГТК/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не трябва да се допуска. Само за пълнота следва да се посочи, че цитираната от касатора практика е постановена при действие на отменен ГПК и касае местожителството на едно лице, докато действащата към момента разпоредбата на чл.105 ГПК /обн.ДВ бр.59/20.07.07, в сила от 1.03.08 - която е ясна и не се нуждае от тълкуване и във връзка с приложението на която има формирана безпротиворечива практика на ВКС, вкл. посочената във въззивния акт/ изрично визира като критерий за определяне на подсъдността постоянния адрес на страната – който е и съобразен. Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданската отделение,