Определение № 50274 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1142/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „БГ Естейтс Дивелопмънтс“ ЕАД - чрез пълномощник адв. П. К. от САК, срещу решение № 1376 от 20.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2814/2021 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 263590 от 02.06.2021 г. по гр. д. № 15116/2016 г. на Софийски градски съд дружеството - касатор е осъдено да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД на И. А. С. сумата 100 000 евро, платена по развален предварителен договор № 2462/12.12.2013 г. и анекс към него за покупко - продажба на апартаменти В 19 и В 20 в комплекс „Флорес Гарден“ в [населено място], заедно с разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 8 808.38 лв. - за производството пред първата инстанция, и в размер на 6 635.41 лв. - за производството пред въззивната инстанция. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, решението на въззивния съд не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост, нарушения на материалния закон - чл.87 ЗЗД вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при събирането, обсъждането и преценката на доказателствата, в частност - на заключенията на съдебно - почерковите експертизи. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД с присъждане на разноски. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са посочени следните въпроси: „ 1. Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички правнорелевантни твърдения на страните, всички относими и допустими доказателства, поотделно и съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост) с останалия доказателствен материал; 2. Длъжен ли е съдът да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните; 3. Длъжен ли е съдът да посочи в мотивите си направено възражение от една от страните в процеса (о. с. з. 16.11.2017 г.), че онагледяването и мащабирането на обектите на експертизата и сравнителните образци не е дори приблизително еднакво, увеличаването на обектите два пъти повече от сравнителните образци води до необоснованост на заключението; 4. Допустимо ли е при разногласия между седем вещи лица, пет от които приемат, че подписа и почерка са положени от лицето, съдът да не кредитира решението на мнозинството, тъй като „не са разгледали и обсъдили различията, каквито са открити“ от две вещи лица (изготвило единична експертиза и вещо лице, дало особено мнение по повторна тройна експертиза), при положение, че вещото лице Г. изготвило особеното мнение, при изслушването си пред въззивната инстанция признава, че въобще не е посочвал съвпаденията, а само различията; 5. Наблюдава ли се противоречие във формирането на вътрешното убеждение на съда, респ. в мотивите, респ. пристрастност, когато съдът кредитира заключение на вещо лице, което заявява, че в заключението си е посочило само различията между подписите и почерка - обекти и сравнителните образци, а от друга страна съдът не кредитира заключенията на тройна почеркова и повторна тройна почеркова експертизи с мотива, че същите са посочили само открити съвпадения, но не и различия; 6. Следва ли съдът, когато по дело са приети категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения, относно основно, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, да обсъди в решението си подробно всички експертни заключения поотделно, след което да ги съпостави помежду им, както и с останалите доказателства, събрани по делото; 7. Допустимо ли е съобразно критериите за обективност и всестранност на съдебния акт съдът да кредитира особено мнение по повторна тройна експертиза, като изложи мотиви в едно единствено изречение: „Посоченото се потвърждава и в особеното мнение на вещото лице Г., като установените от него различия също са илюстрирани по начин, който ги прави очевидни“; 8. Следва ли съдът да изложи мотиви защо кредитира заключение на вещо лице, което в заключението си е онагледило единствено експерименталните сравнителни образци; 9. Следва ли съдът да изложи мотиви защо кредитира и допустимо ли е да кредитира съдебно - почеркова експертиза, вещото лице по която не е онагледил всичките (в настоящия случай пет) подписи, обекти на експертизата, а е онагледил само някои от тях; 10. Трябва ли при наличието на повече от една транскрипция на подписа на лицето (което се сочи и от самото вещо лице работен/съкратен вариант, в който липсват безбуквени елементи, и усложнен вариант с повече безбуквени елементи и вариантност в изписването им и тази на парафната част - стр.5 от особеното мнение на Г.) експертът да обследва разликите, респективно приликите с обектите на експертизата спрямо всяка една от установените транскрипции (в конкретния случай в особеното мнение в. л. Г. е работило само с едната транскрипция на подписа); В този смисъл, следва ли съдът при наличие на изявление на самото вещо лице, че е работило само с едната транскрипция, да вземе предвид и обсъди този факт към мотивите на съдебния акт, както и да изложи съображения в тази посока; 11. Обективно и пълно ли е заключение на вещо лице по СПЕ, което приема в констативно съобразителната част на експертизата, че е установило две транскрипции на подписа на лицето (работен/съкратен вариант, в който липсват безбуквени елементи, и усложнен вариант с повече безбуквени елементи и вариантност в изписването им и тази на парафната част), а е изградило заключението си само на една и посочва единствено различия, без да изследва съвпаденията и как следва посочените обстоятелства да намерят отражение в мотивите на съдебния акт и имат ли отношение към оценката на доказателствата и правните изводи; 12. Когато по делото са представени повторна тройна почеркова експертиза, подписана от две вещи лица, и особено мнение по същата и вещото лице, дало особено мнение двукратно в две различни о. с. з. (04.03.2021 г. пред СГС и 09.12.2021 г.) не отговаря на въпрос, поставен от останалите вещи лица (а именно, да посочи един признак, който не е характерен за писмено двигателния навик на лицето), то съдът следва ли да отчете този факт в мотивите, особено когато кредитира именно особеното му мнение, с което се приема, че подписа и почерка не е на лицето; Следва ли в този случай съдът, преди да кредитира особеното мнение да обсъди същото поотделно и в съвкупност с останалите тройни експертизи, на които особеното мнение противоречи; 13. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо кредитира единична експертиза, по която вещото лице при изслушването си не отговаря на зададени въпроси на процесуалния представител на една от страните (конкретно на зададения в о. с. з. на 16.11.2017 г. въпрос „Как се отразява средната обработеност на почерка при бързо писане и на подписа при полагането му в бърз темп“)“. Допускането на касационно обжалване по поставените въпроси се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитирани решения по чл.290 ГПК. В условията на евентуалност за въпросите по т.3 - т.13 се заявява бланкетно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, с възпроизвеждане на оплакванията от касационната жалба за неправилно процедиране от страна на въззивния съд при обсъждането и преценката на приетите по делото заключения на съдебно - почеркови експертизи и кредитирането на част от тях. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответницата по касация И. А. С. - гражданин на Руската Федерация, чрез пълномощник адв. О. А., която изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. А. С. против „БГ Естейтс Дивелопмънтс“ ЕАД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, и да осъди дружеството - ответник да заплати на ищцата претендираната с иска сума от 100 000 евро, Апелативен съд - София е приел, че ищцата е развалила с едностранно волеизявление по чл.87, ал.2 ЗЗД сключения между страните предварителен договор за покупко - продажба № 2462/12.12.2013 г., вследствие на което за ответника е възникнало задължение да върне на същата платената в изпълнение на договора сума в размер на 100 000 евро. От фактическа страна по делото не е имало спор, че с предварителния договор за покупко - продажба от 12.12.2013 г. ответникът „БГ Естейтс Дивелопмънтс“ ЕАД е поел задължение да построи и да прехвърли на ищцата И. С. правото на собственост върху апартаменти В 19 и В 90 в комплекс „Флорес Гарден“ - [населено място], срещу поето от ищцата задължение да заплати цена за двата имота в размер на 109 529 евро. В договора е уговорено, че цената ще бъде заплатена на части, като прехвърлянето на правото на собственост върху имотите ще се извърши след нейното пълно изплащане. Впоследствие страните са подписали анекс към договора, с който са постигнали съгласие цената да бъде променена на 215 000 евро поради изменение в условията с краен срок за изплащане на увеличението 12.12.2014 г. В съответствие с постигнатите договорености ищцата е заплатила на ответника 100 000 евро, като последното плащане е от 09.10.2015 г. С писмена покана, получена на 21.01.2016 г., ответникът е отправил искане до ищцата да му заплати в седемдневен срок сумата 115 000 евро с предупреждение, че в случай на неплащане ще пристъпи към събиране на уговорена в предварителния договор неустойка за забава. На 12.09.2016 г. ответникът е получил нотариална покана от ищцата, съдържаща изявление за едностранно прекратяване на предварителния договор на основание чл.87, ал.2 ЗЗД поради учредени от ответника ипотеки, вписана възбрана от НАП върху уговорените за продажба имоти и прехвърлянето им на 15.07.2016 г. на друг купувач. С поканата ищцата е отправила до ответника искане за връщане на платената в изпълнение на договора сума от 100 000 евро, заедно със сумата 30 000 евро, разходвана за обзавеждане на имотите. В отговор на поканата ответникът е изпратил писмо, получено на 26.09.2016 г., с което е уведомил ищцата, че не е изпаднал в забава по договора, тъй като не е получил цялата уговорена цена като условие за прехвърляне на правото на собственост, както и че не дължи сумата 130 000 евро поради неизпълнение на поетото от ищцата задължение за изплащане на цената в предоставения с поканата от м. януари 2016 г. срок, след изтичане на който произтичащите от предварителния договор и от анекса правоотношения между страните са прекратени. Въззивният съд е съобразил твърденията в исковата молба, че ищцата е развалила предварителния договор, тъй като двата имота, предмет на уговорената бъдеща продажба, са продадени от ответника на трето лице и изпълнението на поетото към нея договорно задължение за прехвърляне на собствеността върху тях е станало невъзможно. Въз основа на тези твърдения съдът е приел, че ищцата се позовава на едностранно разваляне на договора в първата хипотеза на чл.87, ал.2 ЗЗД, в която невъзможността за изпълнение има субективен характер. Ответникът не е оспорвал твърдението, че е продал имотите на трето лице, но е поддържал, че продажбата е извършена след подписване на споразумение с ищцата от 15.02.2016 г., с което страните са прекратили предварителния договор по взаимно съгласие и са уредили финансовите си взаимоотношения като са приели, че нямат насрещни претенции една към друга. В текста на споразумението, което е прието като доказателство по делото, е посочено, че с него страните се съгласяват, че договорът е прекратен поради виновно неизпълнение от страна на ищцата - купувач, която няма намерение за реалното му изпълнение и се задължава да заплати на ответника - продавач 25 000 евро за ползване на имотите за период от 25 месеца и неустойки за забава по чл.22 от договора в размер на 60 120 евро и 43 000 евро, като след взаимно прихващане на насрещните си задължения страните уреждат изцяло отношенията си, без да си дължат нищо една на друга. Ищцата е оспорила своевременно автентичността на споразумението с твърдения, че не го е подписала и че подписът под текста му, както и изписването на трите й имена под него, не са автентични. Във връзка с оспорването първоинстанционният съд е открил производство по чл.193 ГПК и по искания на страните е назначил единична и две разширени съдебно - почеркови експертизи. Вещото лице К. И., изготвила заключението на единичната експертиза, е направила категоричен извод, че подписите за купувач и ръкописното изписване на името „И. А. С.“ в текста на споразумението не са положени и изпълнени от ищцата. Разширената съдебно - почеркова експертиза в състав И. С., С. Х. и И. И., назначена поради оспорване на заключението на единичната експертиза от ответника, е депозирала заключение, съдържащо единодушен извод на тримата експерти, че както подписите, така и ръкописното изписване на името на купувача, са изпълнени от ищцата. Заключението на разширената експертиза е оспорено от ищцата, след което е назначена повторна разширена съдебно - почеркова експертиза. Според вещите лица Ю. М. и В. К., участвали в повторната експертиза, изписването на името на купувача и полагането на подписите в текста на споразумението е извършено лично от ищцата, а според особеното мнение на третото вещо лице - Б. Г., изследваните ръкописни текстове в споразумението не са изписани от посочения техен автор И. С.. Вещите лица от повторната експертиза са изслушани пред въззивната инстанция по повод релевирано във въззивната жалба на ищцата оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при приемане на заключението им и те са потвърдили констатациите си в заключението, давайки необходимите пояснения по поставени от съда и от процесуалните представители на страните въпроси. След подробно обсъждане на експертните заключения и задълбочен анализ на съдържащите се в тях констатации въззивният съд е преценил, че следва да възприеме заключението на вещото лице К. И. и особеното мнение на вещото лице Б. Г. от състава на повторната съдебно - почеркова експертиза, според които подписите и ръкописното изписване на имената на купувача в текста на споразумението не са изпълнени от ищцата. За да направи тази преценка, съдът се е мотивирал на първо място с по-голямата пълнота и обоснованост на заключението на вещото лице И., в което са илюстрирани нагледно всички съвпадения и различия между изследваните обекти и ползваните сравнителни образци с уточнение, че различията преобладават и са по-съществени от съвпаденията. Въззивният съд е акцентирал и върху изследванията на вещото лице Г., разкриващи очевидния характер на различията като индикация за неавтентичност на почерка и подписите, и е счел, че те разколебават обосноваността на заключението на първоначалната разширена експертиза за липса на видими с просто око области на прекъсване, снаждане или други белези, сочещи на предварителна подготовка при полагане на изследваните подписи и почерк. На второ място съдът е отчел обстоятелството, че вещите лица от двете разширени експертизи /с изключение на вещото лице Г./ са основали констатациите си само на открити съвпадения между изследваните обекти и образците, без да разгледат и анализират множеството различия, открити от вещите лица И. и Г.. Като трети, особено съществен аргумент, за възприемане на експертните становища на вещите лица И. и Г., че ищцата не е подписвала споразумението от 15.02.2016 г., съдът е изтъкнал съпоставянето на всички приети заключения с останалите доказателства по делото. В тази насока съдът е изложил съображения, че ако споразумението действително е било подписано от ищцата и тя се е съгласила договорът да бъде прекратен, а всички взаимоотношения между нея и ответника да се считат за уредени, е нелогично шест месеца по-късно да отправя волеизявление за едностранно разваляне на договора с искане за връщане на платените въз основа на него суми; че няма логика в последвалата искането нотариална покана ответникът изобщо да не се позове на споразумението, а да сочи като довод за недължимост на получената по договора сума неизправността на ищцата; че е нелогично ищцата, която към посочената в споразумението дата вече е имала упълномощен адвокат, да поема със споразумението задължения за заплащане на неустойки за забава при положение, че според текста на споразумението се съгласява договорът да бъде прекратен. Съобразявайки фактите и доказателствата по делото, въззивният съд е приел за доказани и основателни поддържаните от ищцата твърдения и доводи, че споразумението не е съществувало към датата на изпращане на нотариална покана, в която е обективирано изявление на ответника за разваляне на предварителния договор, а е изготвено за целите на процеса след предявяване на осъдителните искове. В заключение въззивният съд е направил извод, че предприетото от ищцата оспорване на споразумението е проведено успешно и че споразумението е неавтентичен документ, който следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Относно правното действие на отправеното от ищцата изявление за разваляне на договора въззивният съд се е произнесъл, че изявлението е породило целените правни последици, тъй като прехвърлянето на собствеността върху имотите на трето лице е направило невъзможно изпълнението на задължението, поето от ответника при сключване на предварителния договор, да прехвърли същите имоти на ищцата. С мотив, че ответникът сам се е поставил в невъзможност да изпълни договора, съдът е приел, че е осъществена хипотезата на чл.87, ал.2, пр.1 ЗЗД и че като последица от отправеното от ищцата изявление договорът е развален с обратно действие, а за ответника е възникнало задължение да върне на ищцата платената от нея сума в размер на 100 000 евро. Позовавайки се на константната практика на ВКС по приложението на чл.87, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е изразил виждане, че след като и двете договарящи страни са били неизправни, не е съществувала пречка ищцата да развали договора, въпреки собствената си неизправност, произтичаща от неплащане в уговорените срокове на цялата продажна цена. В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и е осъдил ответника да върне на ищцата получената по силата на разваления предварителен договор сума от 100 000 евро. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска по посочен от касатора правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на който са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите, които имат значение за преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. След изменението на ГПК от ДВ бр.86/2017 г., извън хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, касационно обжалване се допуска и тогава, когато съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо - чл.280, ал.2, пр.1 и пр.2 ГПК, както и при очевидна неправилност на решението. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ответник е формулирал четиринадесет въпроса, от които само въпросите по т.1 и т.2 (за задълженията на въззивния съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички твърдения на страните и всички доказателства относно релевантните за спора факти, да мотивира решението си като изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните), както и въпросът по т.6 (за задължението на съда при разногласия на вещите лица да обсъди и съпостави отделните експертни мнения и да ги прецени във връзка с останалите доказателства по делото), отговарят на изискването за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на тези въпроси обаче не е налице допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им от въззивния съд не е в противоречие с практиката на ВКС, в т. ч. и с посочената в изложението практика, обективирана в решение № 184/17.12.2018 г. по т. д. № 2781/2017 г. на ВКС, І т. о., решение № 60089/02.08.2021 г. по т. д. № 934/2020 г. на ВКС, І т. о., решение № 20/30.06.2020 г. по т. д. № 376/2018 г. на ВКС, І т. о., решение № 107/02.07.2020 г. по гр. д. № 2461/2019 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 157/31.10.2019 г. по гр. д. № 4152/2018 г. на ВКС, І г. о. Въззивният съд е обсъдил в пълнота всички фактически твърдения на страните и събраните във връзка с тях доказателства, като след съвкупна преценка на доказателствата е направил решаващите си изводи за наличие на елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, пораждащ задължение за ответника да върне на ищцата претендираната сума от 100 000 евро, получена на основание валидно разваления съгласно чл.87, ал.2 ЗЗД предварителен договор за покупко - продажба на недвижими имоти. В съответствие с разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК и с практиката на ВКС - задължителна и константна, въззивният съд е мотивирал решението си, като от мотивите е видно, че е формирал свои самостоятелни фактически и правни изводи и е обсъдил всички доводи и възражения на страните, които е намерил за съществени и за относими към предмета на разглеждания правен спор. За да се произнесе относно автентичността на оспореното от ищцата споразумение от 15.02.2016 г., въззивният съд е анализирал поотделно заключенията на единичната и на двете разширени съдебно - почеркови експертизи, съпоставил е оформилите се две противоречиви становища на вещите лица и по вътрешно убеждение е възприел едното от тях - това на вещите лица И. и Г., според което подписите и ръкописното изписване на името на купувача в текста на оспореното споразумение не са изпълнени от ищцата. Възприемането на посоченото становище е мотивирано с по-голямата пълнота и задълбоченост на констатациите на вещите лица И. и Г., като е съобразено, че то кореспондира и с писмените доказателства по делото, водещи според съда до извод, че споразумението е изготвено за целите на процеса без участие на ищцата. Предвид изложеното, съставът на ВКС приема, че въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по обсъжданите въпроси и няма основание да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Несъгласието на касатора с изводите, до които е достигнал въззивният съд след съвкупна и задълбочена преценка на всички относими доказателства и на приетите за установени въз основа на тях правнорелевантни факти, не може да предпостави допускане на решението до касационно обжалване. Останалите въпроси в изложението не притежават характеристиките на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., и не могат да послужат като общо основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. В част от въпросите се съдържа критичен анализ на експертните заключения, въз основа на които въззивният съд е формирал извода си за неавтентичност на споразумението от 15.02.2016 г., а друга част от въпросите инкорпорират в съдържанието си оплаквания за неправилен подход от страна на въззивния съд при обсъждането и преценката на заключенията и за неправилно кредитиране на мненията на две от вещите лица, според които споразумението не е подписано от ищцата. По начина, по който са формулирани, въпросите по т.3, т.4, т.5 и т.7 - т.14 касаят извършената от въззивния съд преценка на доказателствата и с оглед разясненията в т.1 от цитираното тълкувателно решение са от значение за правилността на обжалваното решение, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по повод на тях. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на сочените от касатора допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но за пълнота следва да се отбележи, че доколкото съдържанието им отразява спецификата на конкретното дело (включително чрез препращане към изявления на вещи лица, към констатации в експертните заключения и т. н.), въпросите не могат да бъдат подведени под нито един от специфичните селективни критерии, предвидени в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По изложените съображения решението по в. гр. д. № 2814/2021 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационен контрол на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Касаторът е обосновал очевидната неправилност с доводи, които се припокриват с поддържаните в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждането и преценката на заключенията на съдебно - почерковите експертизи по делото, както и с пространен анализ на отделните експертни заключения, несъвместим с предмета на производството по чл.288 ГПК. Поддържаните доводи не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, а въз основа на мотивите към въззивното решение съставът на ВКС не констатира нито явна необоснованост на изводите на въззивния съд, нито допуснати от съда видимо тежки нарушения на материалния и/или процесуалния закон, позволяващи квалифициране на решението като очевидно неправилно. Поради изложеното решението не следва да се допуска до касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените пред касационната инстанция разноски в размер на 3 320 лв. - адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 10.04.2022 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,