Определение № 58 от 14.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4764/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.второ ГПК. Образувано е по частна жалба на М. П. А. срещу Определение № 313/30.10.2013г. по т.д.№ 3935/2013г. на ВКС, І т.о., с което на основание чл.280,ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на А. срещу въззивно решение, постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумата 10 000лв. по запис на заповед от 17.07.2008г. и на сумата 3 486.64лв. - обезщетение за забава, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като делото, по което е постановено въззивното решение е търговско, както и че когато са предявени няколко иска, за обжалваемостта е от значение цената по всеки един от тях, а не общият сбор, тъй като при обективното съединяване в едно производство се поставят за разрешаване няколко материалноправни спора. С частната жалба се иска отмяна на постановеното определение. Поддържа се, че са предявени главен иск за главницата и субсидиарен за обезщетението за забавено плащане и съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК размерът на цената на иска е търсената сума т.е.- 13 486.64лв. Изложени са и доводи, че цената на главницата е точно 10 000лв., а не „до 10 000лв.” От насрещната страна писмен отговор не е постъпил. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК видно от товарителницата на л.11 и е процесуално допустима, но неоснователна. Разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК изключва от касационен контрол решенията, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Безспорно е, че въззивното решение е постановено при действието на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК ДВ бр.100/21.12.2010г. Константна е практиката на ВКС, че употребеният в нормата израз „до 10 000лв.”, следва да се тълкува като посочване на крайния предел на цената на иска, при който касационното обжалване е изключено, поради което и иск с цена точно 10 000лв. е в приложното поле на ограничението. Неоснователно е и изложеното в частната жалба становище за определяне цената на иска като сбор от сумите на обективно съединените претенции. Ирелеватно е обстоятелството че искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за период преди завеждането на иска има характер на акцесорен и обусловен от уважаването на този за главницата. Ако исковете бяха предмет на отделни съдебни производства, постановените по тях решения биха били необжалваеми, а тълкуването на разпоредбата на чл.69,ал.1 ГПК не обосновава възприетия от жалбоподателя извод. Постановеното решение срещу което е насочена касационната жалба е неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което законосъобразна е преценката на състава на Търговска колегия на ВКС за недопустимостта на жалбата. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение: