Определение № 152 от 15.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 141/2016 г.
ВКСI търговско отделение15.06.2016 г.докладчик Кристияна Генковска
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на С. М. Топалъкова и Д. М. Т., чрез адв. А. Т. против решение от 09.06.2015г. по в.гр.д. № 12641/2014г. на СГС, АО, III-Г, с което е потвърдено решение от 12.06.2014г. по гр.д. № 2897/2013г. на СРС, I ГО, 31 състав. ОСЪЖДА С. М. Топалъкова и Д. М. Т. от [населено място] да заплатят на [фирма], [населено място] сумата от 300лв., представляваща сторените от последното разноски пред настоящата инстанция на осн. чл.78, ал.4 ГПК. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. Топалъкова и Д. М. Т., чрез адв. А. Т. против решение от 09.06.2015г. по в.гр.д. № 12641/2014г. на СГС, АО, III-Г, с което е потвърдено решение от 12.06.2014г. по гр.д. № 2897/2013г. на СРС, I ГО, 31 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма] искове с правно осн. чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 14 986,55лв. – неустойка за забава по предварителен договор от 26.02.2008г. за ап.№9 и сумата от 3062,02 лв. – мораторна лихва върху главницата от 14 986,55лв. за периода 01.02.2011г.-23.01.2013г.; сумата от 1173,50лв. – неустойка за забава по предварителен договор от 26.02.2008г. за гараж №1 и сумата от 239,77лв. – мораторна лихва върху главницата 1173,50лв. за периода 01.02.2011г.-23.01.2013г. Ответникът по касацията [фирма] в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и основанията за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение намира следното: Касационната жалба е подадена на 17.08.2015г. Съобразно действащата към този момент редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК / ДВ бр.50/2015г./ не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Предявените обективно кумулативно съединени искове са за вземания за неустойки, дължими по предварителни договори за продажба на недвижими имоти и акцесорни претенции за заплащане на мораторни лихви върху главниците. Делото е търговско на осн. чл.365, т.1 ГПК, тъй като заявените претенции произтичат от правоотношения, породени и отнасящи се до търговска сделка по чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл.287 ТЗ – предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени от [фирма], които договори са свързани с упражняваната от търговеца дейност. Всеки един от предявените искове е с цена под определения минимален размер за касационно обжалване 20 000 лв., поради което обжалваното въззивно решение не подлежи на контрол пред ВКС. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 300лв., на осн. чл.78, ал.4 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд