Определение № 866 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3286/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от А. В. В. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 777/08.06.2023 г. по гр.д. № 468/2023 г., с което е потвърдено решение № 3849 от 16.12.2022 г. по гр.д. № 247/2022 г. на Софийски градски съд, и е уважен иска по чл. 432 КЗ за сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 05.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 04.10.2021 г. до окончателното издължаване, и искът е отхвърлен до пълния предявен размер до 150 000 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД в конкретния случай и проверка на съответствието на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968 г. С писмения си отговор ЗК „Лев инс“ АД изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационна жалба. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след като прецени данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Софийският апелативен съд е приел, че поради частичната основателност на предявения иск и липса на жалба от въззиваемата страна- „ЗК Лев Инс“ АД в тази осъдителна за нея част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията по чл. 432, ал. 1 от КЗ, а именно: настъпило на 05.08.2021 г. в [населено място] ПТП, виновно причинено от водачът на лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. [рег.номер на МПС] - П. П., чиято вина е призната с присъда № 296/17.11.2022 г., постановена по нохд. № 211835/2022 г. по описа на СРС, 130 състав; че застрахователно събитие представлява покрит риск по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със „ЗК Лев Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица № BG/22/121000362551, валидна към 05.08.2021г., че в резултат на настъпилото ПТП на А. В. са причинени твърдените телесни увреждания. Изложил е, че прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен вида и характера на претърпените от А. В. болки и страдания от причинените му телесни повреди – травма на опорно-двигателния апарат, състояща се от вътреставно бикондиларно счупване на големия пищял (тибиа) на десния крак; счупване на медиалния и заден глезен на дясна голямопищялна кост (тибиа); супра и ретропатерален ставен излив; счупване на ладиевидната кост на лявата китка, както и травма на гръдния отдел на 5 гръбначния стълб, изразяваща се в клиновидно компресионно счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен без фрагменти и без клинични данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък (амиелично счупване), възстановителния период на които е продължил около 6 месеца, но и че понастоящем пострадалият изпитва известен дискомфорт, както и преживяните от него негативни емоции причинени в резултат на процесното ПТП, поради което е изградил обоснован правен извод, че с присъденото обезщетение ще бъдат максимално репарирани последиците от същото, съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост, намиращ приложение и в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Поради това и изхождайки от понятието „неимуществени вреди“, в което според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалите и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава, въззивният съд е намерил, че дължимото на пострадалия обезщетение правилно е определено от първоинстанционния съд в размер на сумата от 60 000 лв., поради което е потвърдил решението в обжалваната му част. По основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставения въпрос. Въпросът касае определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и тълкуването на понятието "справедливост" по чл.52 от ЗЗД, поради което е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС № 4/1968г., като е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, който са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от настъпилото застрахователно събитие, като е прието, че се дължи обезвреда за вреди, които са в причинна връзка с непозволеното увреждане. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Наличието на практика на ВКС по поставения въпрос води и до липсата на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационното обжалване на решение № 777/08.06.2023 г. на САС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д. № 468/2023 г. С оглед изхода на спора, А. В. следва да бъде осъден да заплати на „ЗК Лев инс“ АД сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение,