Определение № 1120 от 12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2931/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Х. В. срещу въззивно решение №91 от 03.04.2023 г. по възз.гр.д. №91/2023 г. на Окръжен съд - Шумен, I състав, с което е потвърдено решение №5 от 11.01.2023 г. по гр.д. №1055/2022 г. на Районен съд – Нови Пазар. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете, предявени от П. Х. В. срещу Детска градина „Китка“ – иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 КТ за признаване на уволнението на П. Х. В. със заповед №45/10.10.2022 г. на основание чл. 328, ал.1, т. 6, пр. 2 КТ за незаконно и неговата отмяна; иск по чл.344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа на длъжността „учител в детска градина“ с код по НКПД 2342-5002; иск по чл.344, ал.1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, считано от 11.10.2022 г. - за 6 месеца, в размер на 10 785, 90 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 18.10.2022 г. до окончателното заплащане на сумата. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение №91 от 03.04.2023 г. по възз.гр.д. №91/2023 г. на Окръжен съд - Шумен, I състав е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основание по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът П. Х. В. моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира и разноски за трите съдебни инстанции. В изложението към касационната жалба касаторът поставя въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3, както и по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК. Касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, което е основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните процесуални въпроси: 1. При констатирани пропуски, допуснати от първоинстанционния съд, въззивната инстанция следва ли да събере нови доказателства, за да попълни делото е нови факти и обстоятелства, чрез които напълно да изясни спора от фактическа страна? Смята, че е допуснато противоречие с цитирано в изложението като Тълкувателно решение № 6/2017г. от 15.01.2019г. по тълк. дело№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС и 2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени от страните доводи и да обсъди доказателствата, относими към конкретно наведените във въззивната жалба основания за обжалване? Сочи, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 163/03.02.2021г. по гр.д. № 123/2020г. четвърто г.о. Също така счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение. В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба от ответника по касация – Детска градина „Китка“. В отговора се поддържа, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване, тъй като е неоснователна, немотивирана, а по поставените в изложението въпроси има отговори в съдебната практика. Излагат се трърдения за правилност и обоснованост на въззивното решение, тъй като същото е аргументирано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, обсъдени са всички доказателства по делото и е посочено поради какви причини съдът кредитира едни, а не кредитира други доказателства. Претендират се разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд, III гражданско отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване, намира следното: За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че безспорно е установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищецът е заемал при ответника длъжността „учител в детска градина“ по сключен договор №209/12.09.2019 г. за неопределен срок. Приел е, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №54/10.10.2022 г. на основание чл.328, ал.1, т. 6, пр. 2 КТ и чл. 10 от Наредба №15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и др. специалисти на МОН (Обн., ДВ, бр. 61 от 02.08.2019 г., в сила от 02.08.2019 г.) и Приложение №1 към чл. 10 от Наредбата. Като причина за прекратяването е посочено, че служителят не е притежавал необходимата допълнителна професионална квалификация „детски учител“, съгласно т. 1 от Приложени №1 към чл. 10 от Наредбата към момента на сключване на трудовия договор. От представените от ищцата диплома за висше образование е установено, че тя има бакалаварска степен по специалността „Педагогика на обучението по музика“ и професионална квалификация „Учител по музика в детска градина и училище“, придобила е магистърска степен по специалност „Управление на образованието“ и професионална квалификация „Магистър по управление на образованието“ и има множество грамоти, сертификати и удостоверения за завършени квалификационни курсове и обучения. Позовал се е, че съобразно т. 1б от Тълкувателно решение №4 от 01.02.2021 г. по тълк. дело №4/2017 г. на ВКС, ОСГК основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т. 6 КТ е налице, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Посочил е, че съобразно чл.213, ал.7 ЗПУО, държавните изисквания за придобиване на професионалната квалификация „учител“ се определят с наредба на Министерския съвет и това за конкретния случай е Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, издадена от министъра на образованието и науката, oбн., ДВ, бр. 61 от 2.08.2019 г., в сила от 2.08.2019 г. и в която е уреден статута и изискванията за придобиване на професионална квалификация „учител“. В чл.10 от Наредбата, е отбелязано, че длъжността "учител" в детска градина, се заема от лица, придобили висше образование и професионална квалификация "учител", съгласно приложение № 1. В тази връзка в т.1 от Приложение №1 към чл. 10 от Наредбата, е посочено, че длъжността „учител в детска градина“ се заема от лице, притежаващо висше образование в професионално направление "педагогика", "теория и управление на образованието", или "педагогика на обучението по ...", като за направление "педагогика" се изисква специалност „предучилищна педагогика“ или такава с чужд език, или с "начална училищна педагогика" и професионална квалификация "детски учител" или "детски и начален учител", а в направление "педагогика", "теория и управление на образованието", или "педагогика на обучението по ..." за всички останали специалности, се изисква професионална квалификация "педагог, учител", както и допълнителна професионална квалификация "детски учител". Позовавайки се именно на уредбата в т. 1 от Приложение №1 към чл. 10 от Наредбата относно изискванията за изпълняване на длъжността „учител в детска градина“, каквато е заемала ищцата отпреди уволнението, и за която длъжност, съобразно професионалното направление на ищцата „ управление на образованието“, за всички специалности, с професионална квалификация „педагог, учител“ се е изисква и придобита допълнителна професионална квалификация „детски учител“. Поради горните аргументи въззивният съд е приел, че ищцата не е притежавала изискуемата придобита допълнителна професионална квалификация за заемане на длъжността „учител в детска градина“- „детски учител“, поради което уволнението е законосъобразно. При тези мотиви на въззивното решение настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: За да отговаря на селективния критерий, според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е въпросът, който е включен в предмета по спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По своето естество въпросите в изложенито предполагат произнасяне по оплаквания за неправилност на въззивното решение, което е извън производството по чл.288 ГПК. Първият поставен въпрос не е и коректно зададен след като не е изложено конкретно какво следва да се има в предвид при заявеното в изложението, че са констатирани пропуски, допуснати от първоинстанционния съд, за да следва въззивната инстанция да събере доказателства за изясняване на спора. Още повече, че нито във въззивната жалба, нито в проведеното съдебно заседание пред въззивният съд касаторът, ищец е изтъкнал такива пропуски при събирането на доказателства по делото пред първа инстанция, нито е имало искане за събиране на доказателства пред въззивния съд, както и, че страната разполага с доказателства, които са относими и допустими, но които не са събрани или поради пропуск на съда да се произнесе по събирането им или поради непълен доклад на съда с разпределение на доказателствената тежест за страните по делото. Не е налице и допълнителния критерии за допускане до касационно обжалване и неотносимо, се явява, освен, че е неточно цитирано от касатора ТР №6/2017 от 15.01.2019г.. по т.дело №6/2017 г.на ВКС, ОСГТК и което се отнася до обхвата на дейността на въззивния съд в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд и не касае въпросите на въззивното обжалване на съдебното решение, какъвто е настоящия случай. Също така неотносимо се явява и цитираното в изложението, като несъобразено от въззивния съд в обжалваното решение т.дело №1/2009 на ОСТК на ВКС и което се отнася до въпроси за приватизационния договор, като особена гражданско правна сделка с административни елементи и въпроси за неустойката по такъв договор и нейното намаляване и които не намират приложения по настоящия трудов спор за законност на уволнението на посоченото основание по чл.328, ал. чл.328, ал.1, т. 6 КТ. При постановяване на своя акт въззивният съд се е произнесъл съобразявайки тълкувателната практика по въпросите, касаещи прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание и по-специално с т. 1б от Тълкувателно решение №4 от 01.02.2021 г. по тълк. дело №4/2017 г. на ВКС, ОСГК. За да приеме, че уволнението е законно, въззивният съд е взел предвид всички допуснати и приети доказателства, които са изяснили спора от фактическа страна. Съобразил е и действащата към момента на сключване на трудов договор от 12.09.2019г. нормативна уредба, касаеща изискванията за придобита допълнителна професионална квалификация „детски учител“ при заемане на изпълняваната от ищцата длъжност „учител в детска градина“. Вторият поставен въпрос също е привързан към правилността на решението на въззивния съд и с изводите на което не е съгласен касаторът, но също така не е посочено какви конкретно доводи и доказателства смята, че не са обсъдени от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение и които да са се отразили на крайния му извод. Въпросът относно задълженията на въззивният съд да обсъди въведените от страните доводи и да обсъди доказателствата, които са относими по предмета на делото е обуславящ. Налице е трайно установена практика на ВКС, включително и цитираното решение в изложението по въпроса за задължението на въззивния съд да постанови акта си след анализ на представените по делото доказателства в съвкупност и във връзка с всички събрани доказателства, а не изолирано и да обоснове крайните си изводи, като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантнтите факти след съвкупната преценка на събраните доказателства. В случая въззивният съд се е съобразил със същата практика и е обсъдил наведените възражения, като е обосновал своя акт именно въз основа на всички конкретно събраните доказателства по делото във връзка именно с нормативно установените изисквания за заеманата от ищцата длъжност “учител детска градина“ и притежаваните от нея професионално направление в областта на висшето образование- „Управление на образованието“, специалност- „педагогика на обучението по музика“, професионална квалификация- „учител по музика в детска градина и училище“, но които са изисквали и придобита допълнителна професионална квалификация- детски учител. Не са налице въпроси, които въззивният съд да не е взел предвид в решението си от наведеното във въззивната жалба и да не е обсъдил събраните по делото доказателства. За пълнота следва да се отбележи, че е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 КТ, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, както се приема в т. 1б от Тълкувателно решение №4 от 01.02.2021 г. по тълк. дело №4/2017 г. на ВКС, ОСГК. Трудовият договор, чието прекратяване е предмет на делото, е сключен на 12.09.2019 г. за длъжността „учител в детска градина“, с код по НКПД: 2342 5002 и която е различна от длъжността „учител по музика в детска градина“. Съгласно Приложение №1 към чл. 10 от Наредба №15 от 22.07.2019 г. (обн., ДВ, бр. 61 от 02.08.2019 г., в сила от 02.08.2019 г.) за длъжността „учител в детска градина“ са предвидени съответните изисквания за образование и професионална квалификация, както и допълнителна професионална квалификация „детски учител“, каквато е лиспвала към момента на сключване на трудовия договор от 12.09.2019 г. с ищцата. Съгласно §3 от ПРЗ на Наредба №15 от 22.07.2019 г. лицата, които са заварени на длъжност на педагогически специалист, които не отговарят на изискванията на тази наредба, запазват трудовото си правоотношение, ако са имали право да заемат съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението. В конкретния случай такава хипотеза не е налице, тъй като трудовият договор с ищцата на длъжността“ учител детска градина“ е сключен на 12.09.2019 г., която дата следва датата на влизане в сила на приложимата Наредба №15 от 22.07.2019 г., обн., ДВ, бр. 61 от 02.08.2019 г., в сила от 02.08.2019 г. Липсата на необходимата придобита допълнителна професионална квалификация е налице и служителят е следвало да отговаря на допълнителната професионална квалификация за изпълняваната работа към момента на сключване на трудовия договор. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. т. 3 ГПК като касаторът само формално и бланкетно е посочил основанието, без да обоснове и развие доводи за това основание. Още повече, че и по двата поставени процесуални въпроса, свързани със задълженията на въззивния съд има задължителна практика, която според настоящия състав не се нуждае от осъвременяване. Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Налице е само бланкетно позоваване на тази разпоредба. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна нищожност и вероятна недопустимост на обжалваното решение, за които Върховният касационен съд следи служебно. Поради гореизложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото право на разноски има ответникът по касация, поради което и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника се дължи сумата от 1200лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение: