Определение № 33 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод възникнал спор за подсъдност между Административен съд - Ямбол и Районен съд - Ямбол за определяне на компетентния съд за разглеждане на иска, предявен от Д. С. С., [ЕГН], с адрес гр. Ямбол, [жк], [адрес], и А. С. С., [ЕГН], с адрес гр. Ямбол, [адрес], против Агенция по геодезия, картография и кадастър, предявен като обратен в производство пред районния съд. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, взе предвид следното: Обратният иск е предявен в исково производство, образувано от ищците Л. И. П. и Я. В. Г. с искова претенция по чл. 108 ЗС, евентуално съединен с иск по чл. 537, ал. 2 ГПК. С Определение № 2275 от 04.11.2025 г., постановено по гр. дело № 1939/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол съдът е прекратил образуваното пред него производство в частта му по предявения от Д. С. С. и А. С. С. обратен иск и е изпратил делото по подсъдност на Административния съд – Ямбол. Изложени са мотиви, според които обратният иск е такъв с правно основание по чл. 1 ЗОДОВ, предявен против Агенцията по геодезия, картография и кадастър – Ямбол, за осъждането ѝ да им заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 2 470, 00 лв., причинени им в резултат на виновно поведение, изразяващо се в неправилно отразяване на обект в кадастралната карта и кадастралните регистри, от които са причинени вредите. Поради това и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК производството по делото в тази му част е прекратено и материалите по обратния иск са изпратени по подсъдност на Административен съд – Ямбол. С Определение № 1659/24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 457/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол, съдът е прекратил образуваното пред него производство и е повдигнал спор за подсъдност. Според мотивите на съдебния акт са налице предпоставките по чл. 17, ал. 2 ГПК, при които гражданският съд инцидентно може да се произнесе по законосъобразността на административен акт, когато този акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. С Определение № 75/06.01.2026 г., постановено по адм. дело № 11579/2025 г. по описа на ВАС, тричленен състав на Трето отделение е приел, че съдебният състав не е сформиран по правилото на чл. 135, ал. 5 АПК, поради което не е компетентен да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност между общия и административния съд, като образуваното производство е прекратено. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, намира, че делото е подсъдно на Административен съд - Ямбол поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК урежда специална подведомственост, като предвижда, че на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. С обратния иск е заявена претенция на страните с правно основание чл. 219, ал. 3 вр. чл. 54 ЗЗД да бъде осъдена Агенция по геодезия, картография и кадастър за сумата 2 470,00 лв., определена като регресна отговорност за реално претърпени имуществени вреди, в резултат на виновно поведение, изразяващо се в неправилно отразяване на обект в кадастралната карта и кадастралните регистри, от което са причинени вреди. Сумата 2 470,00 лв. съставлява извършени разходи от ответниците Д. С. и А. С. по образуваното пред Районен съд – Ямбол производство. От така изложените факти и обстоятелства в обратния иск следва да се приеме, че се касае за искова претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявена в условията на евентуалност, а не за инцидентен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК, тъй като се иска осъждане административния орган да заплати понесените от страната имуществени вреди, в случай че бъде уважен искът на ищците в основното производство. С оглед изложеното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд