Определение № 1441 от 13.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 312/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците О. Г. и К. Г. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С първоинстанционното решение са частично уважени предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, произтекли от настъпилата при пътно-транспортно произшествие смърт на сина на ищците.

Произнасяйки се по жалби на двете страни, въззивният съд е намалил присъдените обезщетения до размер на 140 000 лв. за всеки от ищците.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

• може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивната проверка по чл. 269-271 от ГПК, след като съответната страна- въззивник излага голословни твърдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания към въззивната инстанция, като тезите му се възприемат безкритично, необосновано от въззивната инстанция, както и в разрез с доказателствения материал, събран от първостепенния съд, включително и при положение, че пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал.2 и 3 от ГПК;

• следва ли при постановяване на решението САС, 10-ти състав да се позове на конкретните разпоредби на материалния закон, въз основа на които гради своите правни изводи;

• правилно ли въззивният съд е приел, че загиналият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в такъв голям размер 30% поради това, че е нарушил чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДП, като е пресякъл на необозначено за целта място;

• следва ли САС, 10-ти състав при постановяване на решението да отговори на въпроса, налице ли е нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДП от страна на пешеходеца, който е пресичал с нормален ход на движение, без да тича, както и че не е навлязъл внезапно на пътното платно.

Не са налице основания за допускане на касационното обжалване, доколкото поставените въпроси не удовлетворяват общото изискване по чл. 280, ал. 1 г. съгласно разясненията по т. 1 на ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са от правно естество, респ. да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Първият въпрос, с дадената допълнителна обосновка, не се отнася до приложението на чл. 269-271 ГПК, доколкото не се поддържа въззивният съд да се е произнесъл по въпрос, невключен в предмета на касационното производство, определен съгласно чл. 269 ГПК, а представлява оспорване на фактическите изводи на въззивната инстанция, чиято правилност обаче не подлежи на проверка в настоящата фаза на касационното производство. Вторият и четвъртият въпроси не съответстват на изложените от въззивния съд подробни съображения, с които е обоснован крайният извод за извършено от пострадалия нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДП, намиращо се в пряка причинна връзка с произшествието, а също представляват оспорване на правилността на тези съображения, което обаче е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Третият въпрос е с фактически, а не правен характер, тъй като се отнася до правилността на дадената от въззивния съд оценка на размера на приноса на пострадалия за настъпване на произшествието.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. От страна на ответника искане за присъждане на разноски за касационното производство не е направено.

С тези мотиви съдът