Определение № 3590 от 12.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3425/2023 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 149 от 27.04.2023 год. по гр. д. № 122/2023 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 13.12.2022 год. по гр. д. № 1208/2021 год. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от С. А. М. от [населено място] срещу М. И. Й. и М. И. Й. иск по чл. 109 ЗС за прекратяване от ответниците на неоснователните им действия, с които нарушават правото на собственост на ищеца, изразяващи се в ограничаване достъпа до таван в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с площ 100 кв. м., чрез изградена дървена врата, като премахнат дървената врата на подстъпа до тавана в самостоятелния му обект, както и да преустановят за в бъдеще неправомерните въздействия чрез ограничаване на достъпа до тавана. Ищецът С. А. М., чрез пълномощника му адв. Сл. Ч. от АК-С., обжалва въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържа оплаквания за неговата неправилност и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това искът бъде уважен, с присъждане на направените разноски. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поставени са процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да мотивира решението си чрез посочване на собствени фактически и правни изводи /в. 1/ и правомощията на въззивния съд във връзка с изготвяне на доклада от първоинстанционния съд при допуснати нарушения на чл. 146, респ. при непълен или неточен доклад /в. 2/, като поддържа наличие на противоречие с т. 2 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Позовава се на направено във въззивната жалба оплакване относно непълен доклад и липса на указания относно доказателствената тежест, по което въззивният съд не се е произнесъл. Касаторът е поставил и процесуалноправен въпрос относно задължението на решаващия съд при преценка на доказателствата да изложи подробни мотиви, в т. ч. и относно кредитирането на показанията на едни от заинтересуваните свидетели пред тези на други, като поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с посочените решения: № 131 от 12.04.2013 год. по гр. д. № 1/2013 год. ІV г. о., № 159 от 22.02.2016 год. по гр. д. № 1871/2014 год. ІІ т. о. Формулиран е и материалноправен въпрос относно придобиване по давност на таван – обща част, по който въпрос се поддържа също противоречие със съдебната практика, която е в отрицателен смисъл. Сочат се решения на ВКС: № 55 от 21.06.2022 год. по гр. д. № 2826/2021 год. І г. о., № 60119 от 22.12.2021 год. по гр. д. № 1295/2021 год. ІІ г. о. В същото време касаторът обосновава липса на съдебна практика по конкретни въпроси, свързани с придобивната давност върху таван, обща част, обосновавайки едновременно наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В писмения отговор на ответницата М. И. Й., чрез адв. Д. К., се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът М. И. Й. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по иск по чл. 109 ЗС, предявен от настоящия касатор против ответниците М. и М. Й., като не е спорно, че страните са собственици на самостоятелни обекти в отделни етажи в жилищната сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *** – касаторът, ищец е собственик на обект на втория етаж, на основание покупко-продажба с нот. акт № 128/2017 год., ответниците – на такъв на третия етаж, придобит по наследство от баща им И. Й.. Ищецът е претендирал премахване от ответниците на поставена на тавана на сградата врата и осигуряване на достъп до него, с твърдение, че ответниците неоснователно осуетяват същия, с което му пречат да упражнява правото си на собственост върху собствения му имот. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, препращайки към изложените в него мотиви, съгласно чл. 272 ГПК, приел, че изводът за неоснователност на иска е обоснован и мотивиран от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, установяващи, че таванът не представлява обща част на сградата, етажна собственост. Въз основа на приетите заключения на техническата експертиза и обясненията на вещото лице е изяснено, че таванът на сградата, за която няма архитектурни проекти, представлява преградено пространство с помещения, ползвани като складови, а достъпът до него е от пристройка на нивото на таванската плоча и дървена врата. Всеки от етажите в сградата е с отделен вход от общо външно стълбище, което ги обслужва. По делото е установено още, че достъп до тавана от 1975 год. е имал само И. Й., наследодател на ответниците, собственик на третия етаж на сградата, съгласно сключения с праводателката на ищеца и техния баща договор от 27.12.1972 год. Въз основа на този договор същият е придобил и „таванските помещения, като се грижи и за поддържката на покривната конструкция“. Останалите етажни собственици не са имали достъп до тавана, което е установено от събраните свидетелски показания, вкл. и тези на праводателката на ищеца, собственик на втория етаж в сградата, свидетелката Р. Й.. Въззивният съд не е кредитирал нейните показания в частта им относно момента на преграждането на тавана в отделни помещения поради заинтересоваността й и противоречието с показанията на другата свидетелка, която не е заинтересована от изхода на делото. Въз основа на тези доказателства въззивният съд заключил, че промяната в предназначението на тавана и преминаването му в собственост само на единия етажен собственик е извършено по общо съгласие на отделните собственици към момента на учредяване на етажната собственост със сключването на договора от 1972 год. Спорове между собствениците на отделните етажи не е имало до предявяването на настоящия иск, което е обосновало и евентуален извод за придобиване на тавана по давност от наследодателя на ответниците в случай, че се приеме нищожност на договора за делба в тази му част. Неотносимо към този въпрос е обстоятелството дали таванът отговаря на строителните изисквания за жилище. При тези съображения за липса на действия от страна на ответниците, с които да пречат на ищеца да упражнява спокойно своето право на собственост върху неговия етаж в сградата, искът му по чл. 109 ЗС е приет за неоснователен. За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, с оглед поддържаните основания за допускане на касационното обжалване - противоречие със сочената задължителна съдебна практика и обосноваване на значението на правните въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Както е прието в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, следва да е включен в предмета на спора, да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Следователно, касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, тъй като същите са относими към правилността на постановеното решение и подлежат на обсъждане при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е формулирал процесуалноправни въпроси, свързани с доклада на първоинстанционния съд и дадените указания на страните с доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, липсата на мотиви, които не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. От една страна въззивният съд се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба, като ги е намерил за неоснователни, а от друга - тези въпроси не са обосновали правните му изводи въз основа на възприетата фактическа обстановка. Последната е установена от събраните по делото доказателства, които са обсъдени от въззивният съд с оглед правомощията му, в т. ч. и относно оплакванията във връзка с доклада /изготвен проект, обявен за окончателен в откритото съдебно заседание/. Поддържаните в изложението доводи не могат да обосноват наличието на процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, за да се обсъжда наличието на допълнителните такива по т. 1 и т. 3. Поради това цитираната съдебна практика е неотносима в настоящия случай. Относно поставените материалноправни въпроси за придобиване по давност на таван, обща част в сграда, респ. статутът му, настоящият състав намира, че по своята същност този довод представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение, но не може да обоснове наличие на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Изводът на съда по делото е обоснован от установения по делото факт, че таванът на сградата не е обща част в същата. Както е прието в съдебната практика /напр. Решение № 28 от 6.06.2017 год. по гр. д. № 2887/2016 год. ІІ г. о., решение № 40 от 25.03.2016 год. по гр. д. № 4994/2015 год. ІІ г. о. на ВКС/, дали помещението, в случая таванът, е със статут на обща част или не е и може да се притежава в индивидуална собственост, следва от неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажната собственост с оглед строителните книжа или след извършено преустройство от собствениците /съсобствениците/. Меродавният момент, към който се преценява този статут е възникването на етажната собственост, в случая това е сключването на договора за доброволна делба от 1972 год., с който собствениците на отделните етажи са постигнали съгласие относно предназначението на таванските помещения да обслужват третия етаж. До предявяването на иска по настоящето дело спорове между тях не е имало относно това предназначение на тавана да обслужва третия етаж на сградата, така както е уговорено с останалите етажни собственици. Произнасянето относно възможността за придобиване на тавана по давност е обусловено от изтичането на този период от време и при приемане за нищожна клаузата в договора за делба, което обаче не променя основното съображение относно статута на тавана като принадлежащ към собствения на ответниците етаж по определеното му от етжните собственици предназначение при възникването на ЕС. Затова и поставените материалноправни въпроси не са обуславящи изводите на съда относно статута на тавана, а цитираните решения се явяват неотносими с оглед на това, че в случая не е признат статут на обща част по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС на таванските помещения. С оглед на този изход касаторът следва да понесе направените от ответницата М. Й. в настоящето производство разноски в размер на 1 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие /л. 24 от делото/. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение