Определение № 640 от 15.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1018/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК „Лев Инс” АД против решение № 8 от 10.01.2020г., постановено по в.т.д.№ 1401/2019г. на ОС Стара Загора. С въззивното решение е отменено решението по гр.д.№ 42/2019г. на РС Раднево в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.405,ал.1 КЗ, предявен от Диамант 6”ЕООД, [населено място] срещу застрахователното дружество за сумата 15 371лв. -застрахователно обезщетение за настъпило на 27.06.2018г. застрахователно събитие „пожар” по застрахователна полица № 9801171000649 от 25.07.2017г., и искът за тази сума е уважен, ведно със законната лихва. Решението на въззивната инстанция за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер 21 722.63лв. е влязло в сила. Касаторът се позовава на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК - необоснованост и нарушение на материалния закон - чл.20а, ал.1 ЗЗД, чл.298,ал.1 ТЗ и чл.6,ал.1 КЗ. Наведени са доводи, че въззивната инстанция правилно е споделила извода на първоинстанционния съд, че причина за пожара е късо съединение в електрическата инсталация на застрахованото имущество - ресторант „Трите чучура” в [населено място], но неправилно е уважила иска, приемайки, че застрахователят е нарушил добрите нрави, отказвайки застрахователно плащане. Твърди, че за ясно отграничения, самостоятелен риск „късо съединение/токов удар”, застрахованият не е заплатил премия и не е сключена застраховка по риска клауза В3 от ОУ -„токов удар/късо съединение”. Поддържа, че след като ищецът е преценил, че няма да се застрахова за този риск, застрахователят основателно от отказал плащане. Поддържа, че ЗК „Лев Инс”АД не е нарушило добрите нрави, разделяйки рисковете за увреждане на имущество и определяйки отделна премия за всеки риск, а полицата на ищеца не включва покритие за риска по клауза В-3 „късо съединение/токов удар”. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите, които касаторът сочи че са „съществени материалноправни и процесуалноправни, обусловили изхода на спора, които същевременно са от значение за развитието на правото и неговия принос за изграждане на общество с високо съзнание и с добри морални прояви”: „1/Накърнени ли са добрите нрави, съгласно разпоредбата на чл.26 ЗЗД, когато застраховател раздели рисковете, които обезщетява и дава възможност на клиентите си да изберат за кои от тях да застраховат имуществото си като платят определената за това премия и откаже обезщетяване, когато клиентът не се е застраховал за настъпилото събитие; 2/Съдът длъжен ли е да се съобрази със сключения договор и с покритите рискове по застрахователната полица на имущество, посочени в общите условия; 3/Съдът произнася ли се свръхпетитум, когато тълкува разширително клаузите в застрахователния договор, а не се придържа към представените по делото общи условия; 4/Клиентът-търговец, когато е избрал конкретни клаузи на застраховката си /в случая А,Б1,Б2 и В1/, може ли да се ползва от всички останали застрахователни клаузи, от които причиняват пожар, за които не е платил премия и това накърнява ли интереса на клиентите, които са платили премия за всички посочени в полицата рискове; 5/Нарушено ли е правото за договаряне между търговци, когато съдът присъжда обезщетение, независимо от уговореното; 6/Има ли противоречие с принципите на пазарната икономика като търговецът получава обезщетение без да е платил премия за посочения риск; 7/Поставени ли са в неравностойно положение клиенти, които плащат премии за всички клаузи и тези, които плащат за няколко клаузи по застрахователен договор, след като всички са обезщетени еднакво; 8/Когато е установено, че късо съединение е предизвикало пожар, кое е застрахователното събитие - късото съединение или пожарът; причината ли е застрахователното събитие или последиците”. Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с: 1/ ТР № 3/2014г. от 03.07.2016г. на ОСГК на ВКС /което е постановено по въпроса „нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл.26,ал.2 ЗЗД, предложение първо ЗЗД - поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са били обособени като самостоятелни такива/; 2/ с решението по гр.д.№ 4193/2018г. на ІV г.о. на ВКС /по което касационното обжалване е допуснато по въпроса длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните като обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви/; 3/ с решението по т.д.№ 2094/2014г. на ІІ т.о. /по което касационното обжалване е допуснато по въпроса относно тълкуването на договорни клаузи съобразно критериите на чл.20 ЗЗД във връзка с предявен иск по чл.266,ал.1 ЗЗД/. Според касатора решението е и очевидно неправилно, тъй като застрахователят не е нарушил добрите нрави, разделяйки рисковете за увреждане на имущество и определяйки различна премия за всяка една от тях. В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и счита касационната жалба за неоснователна. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Предявеният иск за заплащане на обезщетение по договор за имуществено застраховане от 25.07.2017г. за настъпило на 27.06.2018г. застрахователно събитие „пожар” е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, който е констатирал, че сключената застраховка на имуществото на ищеца /ресторант „Трите чучура”, [населено място]/ е с покрити рискове по клаузи: А „пожар”; Б1 и Б2 „природни бедствия”; В1 „авария на водопровод”. Приел е, че в ОУ е предвидена възможност застрахованият да осигури имуществото си и срещу щети от „късо съединение-токов удар“ /клауза В3/, за който риск ищецът не е сключил застраховка. Районният съд е приел, че причината за възникналия пожар е късо съединение в покривната конструкция за застрахованото имущество /самостоятелна сграда-ресторант в [населено място]/, но това събитие попада в група риск В3 в номенклатурата на покритите рискове по ОУ, за който риск не е била сключена застрахователна полица, поради което ищцовото дружество няма право на обезщетение за настъпилия риск - късо съединение, вследствие на който е възникнал пожара и са нанесени материални щети на застрахованото имущество. По този начин е счел за основателни съображенията, с които застрахователят е отказал плащане на обезщетението. Въззивникът - ищец е твърдял, че застрахователното обезщетение за щетите от възникналия пожар е дължимо на основание застрахователното покритие по клауза „А - пожар и последиците от гасене“, която попада в обхвата на застрахователния договор, като се е позовавал на клаузата на чл.13.2 от ОУ, очертаваща характеристиката на риска по клауза „А - пожар“. Настоявал е, че клаузата за застрахователен риск В3 „късо съединение-токов удар“ /за който риск полицата няма покритие/ не намира приложение в настоящия случай, тъй като пожарът е отделен застрахователен риск /клауза А от сключената застрахователна полица/ и застрахованият следва да получи застрахователно обезщетение по това застрахователно покритие. Поддържал е, че процесното събитие „пожар, възникнал от късо съединение“ попада в риск „А“, за настъпването на който е сключена полицата. Въззивната инстанция е съобразила, че страните не спорят по въпроса за настъпване на процесното събитие „пожар” и по въпроса за своевременното уведомяване на застрахователя. Приела е, че по делото е установено по безспорен начин, че пожарът е възникнал в резултат на късо съединение. Очертала е спорния проблем - налице ли са основанията, с които застрахователят отказва да изплати на застрахования обезщетение за щетата, причинена от пожара, аргументирани с твърденията, че нанесените вреди на застрахованото имущество, настъпили вследствие на пожар от късо съединение, са непокрит от конкретната застрахователна полица риск. Анализирала е, че в полицата като покрит риск е включена клауза А - пожар и последиците от гасенето му, че в т 13. 2. от ОУ е дадена дефиниция на застрахователното събитие „пожар”, както и, че изрично е предвиден в номенклатурата отделен риск ВЗ - късо съединение/токов удар. Приела е, че клаузата от комбинираните общи условия на застрахователя, с която той е въвел „като изключение” в отделен застрахователен риск късо съединение/ токов удар, като е заложил по висока застрахователна премия за този риск, при положение, че в клауза А е дефинирано, че се покриват вреди вследствие пожар и последиците от гасенето му, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Мотивирал е, че е нарушен принципът на справедливостта и предявеният иск е основателен до размера, установен от приетата съдебно-техническа експертиза, която е установила, че стойността на ремонтно възстановителните работи и на похабеното имущество е в размер на 15 371 лв. Това е обусловило частичната отмяна на първоинстанционното решение и частичното уважаване на иска. Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно: Съгласно чл.4.1 от Комбинираните ОУ за застраховки „пожар и природни бедствия и щети на имущества на юридически лица“, основното покритие по застраховката „пожар и природни бедствия“ - клауза А покрива вреди, вследствие пожар и последиците от гасенето му, мълния, експлозия или имплозия. Съгласно чл.13.2., пожар е „огън, който образува пламък, жарава, разпространява се със собствена сила и причинява повреди на имущества”. Чл.13.2 урежда кои вреди покрива застрахователят по този риск - „изгаряне, стопяване, спонтанно запалване на селскостопанско имущество” и др. Съгласно чл.13.2.2., предложение трето от ОУ, „застрахователят не покрива вреди, нанесени върху електрически съоръжения под въздействието на електрически ток без поява на пламък - напрежение над нормалното, дефекти в изолацията, късо съединение, недостатъчен контакт, техническа неизправност на измервателни регулиращи и предпазни устройства. Ако в резултат на тези събития възникне пожар или експлозия, за причинените вреди се изплаща обезщетение“. Съгласно чл.13.24 ОУ характеристиката на покрития риск В3 - късо съединение токов удар е „протичане на ел.ток със стойности, за които електрическата верига не е била проектирана, дължаща се на случайно създадена връзка между две точки с различен потенциал, в частност между изводите на захранващ източник, подаване от захранващата мрежа на по-високо от нормалното напрежение или възникване на пренапрежение в резултат на индукция”. Основно покритие в разпоредбата на чл.4.2 ОУ на клауза В3 - авария-късо съединение/токов удар не е дефинирано /за разлика от разпоредбата на чл.4.1, която очертава покритието по застраховката „пожар“- клауза А/. От прочита на тези разпоредби пряко произтича неоснователността на тезата, от която е изведено искането за допускане на обжалването по въпроси 2-7 /за съобразяване на уговорките в застрахователния договор и поетите от застрахователя рискове; за произнасяне свръхпетитум; за ползване на застрахования от „останали застрахователни клаузи” при неплатена премия; за нарушаване правото на договаряне между търговци; за нарушаване на принципите на пазарната икономика; за поставяне на клиенти в неравностойно положение/, а самите въпроси изобщо не притежават правна характеристика, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Последният въпрос от изложението е абсолютно неясен, неразбираем и нелогичен - по правилата на формалната логика пожарът не може да бъде причина за възникване на застрахователното събитие „пожар”. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по първия въпрос от изложението. Независимо от неточните мотиви към обжалвания акт, изложените от състава на окръжния съд съображения за поведение на застрахователя в противоречие с добрите нрави следва да бъде отнесено не към включването на клаузата В3 като отделен риск в ОУ, а към основанията за отказ на застрахователя от застрахователно плащане, които са очевидно неоснователни предвид разпоредбата на чл.13.2.2., предложение трето, изречение последно от ОУ. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по този въпрос следва и от обстоятелството, че в него е заложена теза, условие, зададено от касатора - че „клиентът не се е застраховал за конкретното събитие”, която няма основание да бъде счетена за правилна. Това обуславя извод, че въпросът не е обуславящ изхода на спора, а е изцяло хипотетичен - не притежава съществена характеристика на общото основание за допускане на касационното обжалване, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване на основанието по чл.280,ал.1 ГПК по всички въпроси от изложението следва и от отсъствието на въведена годна допълнителна предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Ако под формулировката, че въпросите „са от значение за развитието на правото и неговия принос за изграждане на общество с високо съзнание и с добри морални прояви”, касаторът визира основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, то неговият фактически състав не е изпълнен. Допълнителната предпоставка по т.3 не се състои и не се изчерпва с изявлението, че „въпросите са от значение за развитието на правото”. Основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК е детайлно разяснено в т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а посоченото от касатора не отговаря на очертаните критерии. Изцяло неуместно е и позоваването на касатора на цитираните актове на ВКС при обосноваване на приложното поле на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване и на въведеното от касатора директно /необвързано от поставяне на правен въпрос с характеристиката по т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГКТ на ВКС/ основание по чл.280,ал.2, предложение последно ГПК. Приложното поле на тази предпоставка не е обосновано. Доводът за очевидна неправилност, аналогично на общата предпоставка, следва да бъде аргументиран от страната, а не да бъде изследван и установяван служебно от касационния съд. При този изход на производството касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за производството - сумата 1 000лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба по представения договор за правна защита и съдействие от 22.06.2020г., в който е отразено плащането на договореното адвокатско възнаграждение в брой. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о