Определение № 174 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5316/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Р. Ф. и М. Х. Р., чрез адвокат Х. М., срещу определение № 1777/21.06.2023 г. по гр. д. № 4162/2022 г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение № 260485/08.02.2022 г. по в. гр. д. № 13959/2020 г. на Софийски градски съд в частта по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС. Жалбоподателите считат определението за неправилно и искат неговата отмяна. Ответниците по жалбата Е. А. В. и П. А. В., Кралство Белгия, чрез адвокат Р. Т., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, считат, че определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение е прието, че подадената от Г. Р. Ф. и М. Х. Р. касационна жалба срещу решение № 260485 от 08.02.2022 г. по в.гр. д. № 13959/2020 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 29195 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 41664/2016 г. на СРС и е отхвърлен предявеният иск по чл. 32, ал. 2 ЗС срещу П. А. В. за разпределяне на ползването на апартамент № 58, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и апартамент № 28, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е процесуална недопустима и следва да се остави без разглеждане. Прието е, че съгласно императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението на въззивния съд в частта му, касаеща иска по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на процесните апартаменти, не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да се потвърди. В случая въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на право на ползване на процесните апартаменти, предявен от Г. Р. Ф. и М. Х. Р. срещу П. А. В.. Приел е искът за неоснователен, тъй като страните в производството не са съсобственици. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС. Тези решения влизат в сила с постановяването им, тъй като са изключени от касационен контрол. Законодателят е предвидил двуинстанционно разглеждане на споровете по чл.32, ал.2 ЗС. С оглед изложеното, частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.