Определение № 3415 от 22.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2592/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. В. Й. и „Текмор“АД, и двамата чрез процесуалния си представител адв.Д. Н., срещу решение №150/19.02.2025г., постановено по гр.д.№442 /2024г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261097/23.08.2023г., постановено по гр.д.№14410/2020г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от:

• Х. Е. В., гръцки гражданин, [дата на раждане] и от “ ТЕКМОР”АКЦИОНЕРНО ТЪРГОВСКО - ПРОМИШЛЕНО ДРУЖЕСТВО, със седалище в община Александрия, обл. Иматия, Република Гърция, вписано в Общ търговски регистър на Република Гърция с № 21335926000, иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за признаване за установено по отношение на ответника „ЕЛИСА 1” ООД/в ликвидация/, ЕИК 205910302, че ищците са собственици съответно при 1/20 ид.част за Х. В. и 19/20 ид.ч. за “Текмор” АД, на основание чл.271 от ТЗ, на недвижим имот: офис № *, идентификатор *., находящ се на адрес [населено място], община “Л.”, [улица] да бъде осъден ответника да предаде на ищците владението върху недвижимия имот;

• Х. Е. В., гръцки гражданин, [дата на раждане] и от “ТЕКМОР” АКЦИОНЕРНО ТЪРГОВСКО ПРОМИШЛЕНО ДРУЖЕСТВО иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността за признаване за установено по отношение на ответника А. Л. Л., ЕГН [ЕГН], че ищците са собственици съответно при 1/20 ид. част за Х. В. и 19/20 и. ч. за “Текмор” АД, на основание чл. 271 ТЗ, на недвижим имот: офис № *, идентификатор *., находящ се на адрес [населено място], община “Л.”, [улица] да бъде осъден ответника да предаде на ищците владението върху недвижимия имот.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените исковете бъдат уважени.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК, по въпроса:

Възможно ли е физически лица, бивши съдружници в заличен търговец, пререгистриран при условията на §5г, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, в хипотеза на открита процедура по ликвидация, поради налично имущество, което е придобито от трети лица на непротивопоставимо на бившите съдружници основание/констативен нотариален акт за собственост по давност/ и съответно „не съществува“, макар и формално в правната сфера на търговеца в ликвидация, да упражнят правото си на ликвидационен дял/вкл. и в натура – срещу получаване на дял от собствеността на заличения търговец/, като защитят по исков ред правата си, и какъв е пътят на защита на тези съдружници.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл.280, ал. 2, предл.3 от ГПК.

Ответниците по касация „ЕЛИСА 1” ООД/в ликвидация/ и А. Л., чрез процесуалния си представител адв.Д.Т., не са депозирали отговор в предвидения от процесуалния закон срок.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 от ГПК, подадена е от легитимирано лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен нотариален акт от 29.12.1994г., н.д. 29493/ 94г., с който „ЕЛИСА 1“ООД е закупило следния недвижим имоти: офис *, находящ се в [населено място], [улица], парцел *, квартал *, партерен етаж с площ 45.50 кв. м., както и офис №* на същия адрес с площ 69.72 кв. м. на същия адрес.

Дружеството „ЕЛИСА 1“ ООД е било регистрирано по ф.дело № 10646/1994 г. на СГС, със съдружници К. Т. Г. и “Гръцки фуражи”АД, с регистрация в Гърция, с. Плати, област Иматия.

На 27.07.2000 г. е вписано сливане на „Текмор“АД с „Гръцки фуражи“АД.

На 29.07.2003г. между К. Г. и Х. В. е сключен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Елиса-1“ООД.С решение от 01.04.2004 г. на СГС, отразено в бр.35 от 22.4.2005г. на неофициален раздел на ДВ, са вписани промени по ф.д. № 10646/94 за “ЕЛИСА 1” ООД: заличен е като съдружник и управител К. Т. Г.; вписан е като съдружник и управител Х. В.; вписана е и промяна на адреса на управление: София, район “Л.”, [улица].

Тъй като дружеството не се е пререгистрирало в срок, същото е заличено от 31.01.2017г. на основание §5, ал. 4 ПЗР на ЗТРЮЛНЦ.На проведено общо събрание на 13.12.2019г. на съдружниците на „Елиса 1“ ООД/заличено/, е взето решение за откриване на производство по ликвидация на дружеството при определен срок от 6 месеца.Видно от данните в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството, е било вписано започване на процедура по ликвидация на 01.04.2020г., първоначално за срок от 6 месеца. За ликвидатор е определена Д. Г. Н. с [ЕГН] за срок от 6 месеца.Впоследствие срокът е продължаван неколкократно и понастоящем е продължен до 21.10.2025г.На 21.04.2020г. ликвидаторът на „Елиса 1“ ООД, ЕИК831527186 Д. Г. Н., е обявила в ТР покана към кредиторите на дружеството по чл.267 от ТЗ. Видно от Протокол от 29.10.2020 г., обективиращ решение на ликвидатора за разпределяне на имущество между бившите съдружници, е било разпределено имущество при квоти, съобразно дяловото им участие в капитала, а именно 95% за „Текмор“ акционерно търговско-промишлено дружество и 5% за Х. В..По отношение на процесните офиси – офис № * с идентификатор *и офис № * с идентификатор *, е посочено, че същите се предават в съсобственост на „Текмор“ АД и Х. В. при посочените по-горе квоти.

Представен е нотариален акт за собственост на недвижим имот от 16.09.2019г. на основание давностно владение №182, том III, peг. № 9947, дело № 520/2019г., на нотариус В. М., с който е признато, че С. Н. Й. е придобил по давност офис *, с идентификатор *, находящ се в [населено място], [улица].

Съгласно нотариален акт №183 от 16.09.2019г., том III, рег. № 5 9948, дело 521/2019 г., на нотариус В. М., С. Н. Й. е признат за собственик на основание давност на офис *, с идентификатор *, находящ се в [населено място], [улица].

На 18.11.2019г. между С. Й. и М. Й. /съпрузи/, е сключен дружествен договор за учредяване на „ЕЛИСА 1“ ООД, ЕИК 205910302, при дялове от 50 % от всеки един съдружник.Като апортна вноска в капитала на дружеството са внесени двата имота - офис * и офис *, при оценка 221 950лв.Съгласно справката в ТРРЮЛНЦ, „ЕЛИСА 1“ ООД, ЕИК 205910302 е било регистрирано на 21.11.2019г. със съдружници при равни дялове - С. Й. и М. Й..На 17.02.2020г. е вписана промяна в правноорганизационната форма на дружеството от ООД в ЕООД, като едноличен собственик на капитала е вписан С. Й..

На 20.02.2020г. „Елиса 1“ЕООД чрез представляващия С. Й., е сключила с А. Л. Л. договор за продажба на офис №***.

С влязло в сила определение от 29.04.2022г. е върната на основание чл.130 от ГПК исковата молба, съответно е прекратено производството по предявените искове от Х. Е. В. и “Текмор” АД против С. Н. Й. и М. Й. Й., да бъде установено, че на се станали собственици на основание давностно владение на офис № *, идентификатор *. и офис № *, идентификатор *., както и иск да бъде установено, че „Елиса 1” ЕООД (л), ЕИК 205910302 не е придобило чрез апортна вноска съгласно дружествен договор от 18.11.2019г. собствеността върху офис №*, идентификатор *., спрямо когото дружеството се е разпоредило в полза на трето лице.

От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка М. С., се установява, че същата знае за имотите на „Елиса 1“ ООД, дружество, учредено през 1994г.До 2002 г. дружеството осъществявало дейност в България.К. Г. бил управител на дружеството до 2002г., продал формално дяловете си през 2003 г. на Х. В. - брат на свидетелката.Свидетелката е адвокат на „Текмор“ в Гърция. Имотите били закупени през 1994г. и били ползвани за офиси на дружеството „Елиса 1“ООД. Имотите не са били отдавани под наем, а в тях се съхранявал архивът на дружеството.Поне по три пъти годишно представители посещавали офисите.През март 2019г. служителка на дружеството се опитала да посети офисите в [населено място], но не могла да влезе.През 2008г. Х. В. се срещнал с К. Г. на изложение на земеделски продукти и разговаряли за евентуална продажба на офисите.Свидетелката посочва, че лично е посещавала офисите в периода 2005г. - 2010г., впоследствие 2010 - 2011г., както и през 2015г., 2016г. и 2017г.През този период е ползвала ключ на дружеството за достъп до имотите от външния вход.Всичко било така, както са го оставили. Имало много прах.Водоподаването и електрозахранването били прекъснати.Свидетелката знае от брат си, че през 2017 г. - 2018 г. чрез брокер са извършвани огледи в офисите за оценка и евентуална бъдеща продажба на имотите.Заявява, че не познава С. Й. и И. Т..

От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка М. Е., се установява, че работи в „Текмор“ от 2004г., като живее в [населено място].Идвала често в България с Х. Х. по различни поводи, почти ежегодно сама или с В. посещавала и офисите на дружеството.Всеки от офисите имал врати откъм улицата заключвани допълнително с железни решетки и врати откъм входа на кооперацията. Последното посещение било на 22.03.2019г. с цел събиране на папки за стари клиенти и подновяване на бизнес сътрудничеството.Когато се опитвала да влезе видяла, че ключовете не отключват и позвънила на Х. В..Той я посъветвал да повика ключар.Ползвала подхода откъм улицата.С помощта на ключар отключили първо офис ***, където видяла, че документацията е разпръсната, сейфът бил отворен и празен. Ключарят я уведомил, че бравите били прясно сменени.Чрез Х. В. се свързали с адвокат и подали сигнал за разследване на случая. Не знае за достъп до офисите чрез електронен чип.

Свидетелят И. Т. е дал показания, че работел в адвокатско дружество „Мансанари“/в Испания/ и при завръщането си в България ръководел офисите на дружеството.През 2007 г. с него се свързал К. Г., който му се представил като съдружник в „Елиса 1” ООД. Казал, че съдружниците му преустановили дейност в България, не се грижат за офисите, които били занемарени и търсел съдействие за продажба.През 2007г. в „Мансанари“ като служител бил назначен С. Й..Свидетелят препоръчал на С. Й. да се срещне с К. Г..При срещата К. Г. разяснил на свидетеля за проблемите с офисите и С. Й. поискал да ги купи.Разбрали се С. Й. да се грижи за имотите и впоследствие да уредят документите и да изповядат сделката пред нотариус.При посещението в офисите И. Т. видял, че в малкия офис/№***/ мазилката от тавана била паднала. С. Й. споделил на свидетеля, че ще е единственият, който ще владее и ползва имотите и докато получи документ за собственост ще отдава офисите под наем.Така отдал офисите под наем на Л. М. и Ч. Б..През 2010г. свидетелят научил от С. Й., че в сградата на [улица] се продава апартамент и решил да го закупи, заживял в апартамента, живее там и понастоящем.От 2010г. свидетелят е виждал единствено Л. М. и Ч. Б. да ползват офисите, занимавали се с текстил. Вратите откъм улицата били с железни решетки, за да не влизат крадци.Пред тях имало нахвърляно голямо количество боклук: камъни, есенни листа и др.През 2019 г. С. Й. нямал комуникация с К. Г. и помолил свидетеля да се яви в нотариалното производство пред нотариус В. М. и да свидетелства.През 2019 г. решетките били премахнати от наемателите. Входната врата на сградата е от алуминий с ключ.Към момента имотът бил закупен от А. Л..

От показанията на разпитания пред СГС свидетел Ч. Б., се установява, че от края на 2007г. до есента на 2019 г. е бил наемател на офис на [улица], плащал по 100 лв. месечен наем за всяко от помещенията.Към средата на посочения период само се грижели и обслужвали имота, не плащали наем.Занимавал се със текстил и ползвал офиса за междинна база, удобна за логистика.Свидетелят не помни как се е легитимирал С. Й., отдавайки му под наем имота. Помещенията били занемарени, свидетелят не ги е почиствал, а складирал кашоните в мръсните помещения.От време на време слагали и музикални инструменти.Складирали за 1-2-5 дни и след това изнасяли другаде.В офисите имало влага и мухъл, паднала мазилка, олющена боя.Външните решетки били заварени и през тях не можело да се влезе с ключ.През есента на 2019 г. свидетелят освободил офисите.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е формирал следните правни изводи:

От представените по делото доказателства се установява, че дружеството „ЕЛИСА“ООД, БУЛСТАТ 831527186 е закупило на 29.12.1994г. процесните два офиса, които се намират в [населено място], [улица].Активната си материално – правна легитимация ищците извеждат от протокол за разпределение от 29.10.2020г, изготвен на основание чл. 271 от ТЗ от ликвидатора на „ЕЛИСА 1“ ООД, БУЛСТАТ 831527186.Според нормативната уредба, в частност § 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, непререгистрираните търговци са длъжни да се пререгистрират в посочените срокове.Разпоредбите на § 5, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ очертават правните последици при неизвършена в срока по цитираната по-горе разпоредба пререгистрация, а именно прекратената дейност на търговското дружество. Съгласно § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ от изтичането на срока по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ и до 31.01.2017 г. търговските дружества и кооперации с прекратена дейност се считат заличени, при изрично уредените алтернативно в нормата предпоставки.Изключението от горния краен срок е записано в § 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който когато за търговец по цитираната ал.4 на същата норма бъде открито имущество, лицата по §5а, ал.2 могат да подадат заявление за ликвидация и след този срок по реда на чл.273, ал. 2 от ТЗ, но не по-късно от 31 декември 2022 година.В конкретния случай „ЕЛИСА 1“ ООД е било заличено от ТР към 31.01.2017г. по силата на закона на основание § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.Дружеството е служебно пререгистрирано по реда на § 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.Разпоредбата на чл. 273, ал. 2 от ТЗ, към която препраща на § 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че, ако след заличаването на дружеството се установи имущество, лицата по § 5а, ал. 2 могат да подадат заявление за ликвидация и след този срок по реда на чл. 273, ал. 2 от ТЗ.Създадена е законова фикция, че търговското дружество продължава да съществува, но само с оглед удовлетворяване на кредиторите си.Следователно законът предвижда единствено назначаване на ликвидатор, който да извършва само действия, обслужващи ликвидационното производство и удовлетворяване на кредиторите, а не предвижда възстановяване на правосубектността на заличеното дружество. Целта на пререгистрацията е осъществяване на ликвидационно производство, с оглед евентуално удовлетворяване на кредиторите на длъжника, респективно в разпределение имуществото на дружеството между съдружниците, събиране вземанията на прекратеното дружество, продажба на активите, изплащането на задълженията му.Заличеният търговец обаче не възстановява правосубектността си.Допустимо е актив от тази маса да бъде прехвърлен като форма на изпълнение на кредитор /чл.268, ал.2 от ТЗ/, съответно - на съдружник като ликвидационен дял в натура /чл.271 от ТЗ/.И в двата случая, обаче формата и условията на разпоредителната сделка не може да бъде дерогирана от ликвидатора.В настоящия случай с оглед данните по делото заличеният търговец /„ЕЛИСА“ ООД, БУЛСТАТ 831527186/, е бил титуляр на право на собственост върху спорните имоти, като придобивното основание е прехвърлителна сделка/договор от 29.12.1994г./.Предвид прекратената му дейност обаче и заличаването му като търговец, между дружеството и ищците, легитимиращи се като бивши съдружници, няма универсално правоприемство.Протоколът за разпределение, изготвен в хода на ликвидационното производство, не е документ за собственост на недвижим имот, тъй като не представлява траслативен акт, който по принцип е основание за прехвърляне на собственост – каквито са напр. продажба, замяна, дарение, завет, както и административни актове с вещноправни последици.По делото не се твърди, съответно – липсват доказателства, да са осъществени предварителни действия по осребряване на процесните активи, формиращи ликвидационната маса.Предприето е директно разпределение към бившите съдружници, което действие сочи по същността си на разпределение на ликвидационен дял.При това положение, установената материално - правно легитимация на ищците се свежда до правото им да получат своя ликвидационен дял от имуществото на заличения търговец. Това право не е тъждествено по значение с правото на собственост върху имуществото на ликвидираното дружество. Обстоятелството, че в случая ликвидационният дял може да не бъде изплатен в пари, а чрез възлагане на имот, не променя този факт. Конкретната възможност за погашение и при взаимност в съгласието, създава нов вид възмездно съглашение/например това по чл. 65, ал.2 от ЗЗД/, но поради липсата на данни за реализация на такова – в случая транслативен ефект не е постигнат.

Приети са за неоснователни наведените в жалбата доводи за това, че не само собственик или съсобственик на имот, но и кредиторите могат да предявяват в качеството им на процесуални субституенти от свое име чуждо субективно право по реда на чл.134 от ЗЗД.Такъв иск не е предявен по настоящото дело, като правото си на собственост ищците извеждат от твърдението, че като бивши съдружници имат право на ликвидационен дял, както и че се явяват съсобственици по силата на разпределение по реда на чл.271 от ТЗ, извършено от ликвидатора на разпределеното имущество.

Въз основа на подробен анализ на двете групи свидетели, въззивният съд е приел, че лицето С. Н. Й. е владял постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено процесните имоти, считано от есента на 2007г. до датата на издаване на констативните нотариални актове.Поради това е прието, че не се оборват констатациите на нотариуса, отразени в констативните нотариални актове, с които С. Н. Й. и М. Й. – праводатели на ответниците, са признати за собственици на процесните недвижими имоти.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.Според Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

След прекратяване на търговското дружество се извършва ликвидация, освен ако основанието за прекратяване не е обявяването му в несъстоятелност.Назначава се ликвидатор, чиято основна функция е да осребри наличното имущество и да удовлетвори кредиторите. Осребряването цели да превърне материалните и финансови активи на дружеството в пари, които да послужат за удовлетворяване на кредиторите.По изключение е възможно да бъде погасено задължение към кредитор чрез прехвърляне на ликвидационно имущество, което по своето естество представлява даване вместо изпълнение/чл.65 от ЗЗД/.Последното се извършва с погасителен ефект, който се осъществява чрез продажба или замяна, което означава, че към това съглашение следва да се приложат по аналогия правилата за тези договори, в т.ч. и на чл.18 от ЗЗД, който предвижда, че договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

Производството за ликвидация завършва със заличаване на търговското дружество, което води до прекратяване на неговата правосубектност.Това означава, че то не може да бъде титуляр на вещните права, включени в останалото неразпределено след ликвидацията имущество.Заличеният търговец-юридическо лице няма правоприемници, което изключва възможността неразпределеното имущество да се придобива направо от съдружниците/акционерите/т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 3.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСТК/. Разпределението на т.нар „ликвидационен остатък“ се извършва въз основа на ликвидационните дялове на съдружниците/акционерите, което по правило е в пари.Възможно е този остатък да бъде във вещи или вещни права, които ликвидаторът да им разпредели.В този случай възниква частно правоприемство между дружеството и съдружника, което изисква прехвърлянето на недвижим имот или вещно право върху такъв имот да бъде извършено по необходимост във формата на нотариален акт.

Разпоредбата на чл.77 от Закона за собствеността предвижда, че правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.Формирана е трайна съдебна практика на ВКС, според която по исковете за защита на правото на собственост позоваването на конкретен придобивен способ е изискване за редовност на исковата молба, защото изясняването на придобивното основание е от значение за изясняване на предмета на делото, както и за възможността ответникът да изложи своите насрещни твърдения и възражения/решение №251 от 11.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2062/2013г., I г.о., решение 51/27.04.2016г. по гр.д.№4968/2015г. на ВКС, І г.о., решение № 71 от 8.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3189/2020 г., I г.о. и др./. Разпределянето от страна на ликвидатора в производството за ликвидация на вещните права на отделните съдружници/акционери не съставлява самостоятелен придобивен способ по смисъла на чл.77 от ЗС, поради което и този акт няма вещнопрехвърлително действие.Такова действие би имало само договорът за продажба/замяна, с който такова имущество се прехвърля на съдружник/акционер.

Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. За да се приеме, че е налице очевидна неправилност, е необходимо да се установи, че съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл, основал е изводите си на норма, която е била отменена, нарушил е основни правила на съдопроизводствения ред или е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилно въззивно решение.Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.При прочит на въззивното решение не се констатират такива пороци.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение