Решение № 52 от 15.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 963/2012 г.

Решение № 52 от 15.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 963/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. Г. против въззивно решение на СГС, II "Б" отделение от 8.05.2012 г., постановено по гр. д. № 1624/2012 г. С обжалваното решение са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, предявени от К. П. Д. против [фирма], София, като е признато за незаконно и е отменено уволнението му със заповед № 24/24.03.2011 г., К. П. Д. е възстановен на длъжността "колектор" в отдел "Събиране на вземания" и дружеството-работодател е осъдено да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 2 989.20 лв. за периода 24.03.2011 г. - 24.09.2011 г., ведно със законна лихва от 2.05.2011 г. до изплащането на главницата и разноски по делото в размер на сумата 932.96 лв. С определение № 1307/22.11.2012 г. по гр. д. № 963/2012 г. на Върховен касационен съд е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правен въпрос относно обсега на извършвания от работодателя подбор при идентична по наименование длъжност, но при вътрешно функционално разпределение на изпълняващите я служители с оглед спецификата на трудовите им функции, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р. № 1888/13.11.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2236/2001 г., III г. о., според което подборът може да бъде извършен между определена група служители, предвид структурата на щатното разписание и трудовата функция на последните и с Р. № 179/20.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2834/2001 г., III г. о., според което притежаваният стаж е без значение за придобитата от служителя квалификация и поради това не е предвиден като критерий по чл. 329, ал. 1 КТ; притежаваната от служителя квалификация се преценява в кумулативно единство на образование и ниво на изпълнение на трудовите задължения. За ответника по касация К. П. Д. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат А. А. Жалбата е оспорена като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е приел за установено по делото основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - намаляване обема на работата на дружеството-работодател, засегнало заеманата от ищеца длъжност "колектор". За да признае уволнението за незаконно въззивният съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като подборът е извършен само между 7 служители, а не между всички, заемащи длъжността "колектор" общо 25 бр. по щатното разписание от 23.03.2011 г. В тази връзка съдът е посочил, че работодателят не е доказал, че е налице такава разлика в трудовите функции на колекторите, която да обосновава извода, че длъжностите "колектор на филд" и "колектор телефонно събиране" са различни длъжности. В нарушение на чл. 329 КТ при подбора не е съобразен първия законов критерий - квалификацията на служителите и е прието за установено, че основният и единствен мотив за уволнението на К. Д. е че има основен трудов договор с друг работодател. По иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ от представена по делото справка от НАП, ТД - София съдът е приел за установено, че за процесния период ищецът не е работил по друг допълнителен трудов договор, поради което му се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение. Решението е неправилно. При нарушение на материалния закон и необоснованост е изводът на въззивния съд за нарушаване на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Неправилен е изводът на въззивния съд, че е нарушен чл. 329, ал. 1 КТ с извършване на подбор между 7 служители, а не между всички 25 служители на длъжност "колектор". По делото е установено, че в дружеството-работодател всички служители към звено "Събиране на вземанията" са на длъжност с наименование "колектор". С оглед спецификата на възложените трудови функции, между служителите, заемащи тази длъжност е извършено вътрешно функционално разпределение, в резултат на което те изпълняват различни трудови функции, а именно: "колектор на филд" /от англ. Field - на открито/, това са служителите-колектори, които посещават длъжниците на място по техните адреси и "колектор телефонно събиране" - служителите-колектори с място на работа в офиса на дружеството, които се свързват и поддържат връзка с длъжниците само по телефона. По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал първия подвид на длъжността, т.е. бил е "колектор на филд". При това положение, поради идентичност на трудовите функции правилно подборът е извършен само между "колекторите на филд". Не може да се сподели изводът на съда, че подборът следва да обхване и "колекторите телефонно събиране" при различния по отношение на мястото на работа и начина на изпълнение на служебните задължения. Решаващият правен извод на въззивния съд и в противоречие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ВКС, ОСГК по т. д. № 3/2011 г., в което е прието, че при задължителен подбор работодателят преценява обсега на подбора - дали само между работниците и служителите, чиито длъжности са в звеното с намален обем на работа или в по-широк кръг, чрез включване на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности. Наличието на посочените отменителни основания обосновава отмяна на въззивното решение и произнасяне от Върховния касационен съд по съществото на спора с постановяване на отхвърлителен резултат по предявените обективно съединени искове, които са неоснователни по изложените по-горе съображения. Неоснователен е доводът в исковата молба, че не е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Тежестта на доказване на посоченото обстоятелство е изпълнена от работодателя чрез изслушване на съдебно-икономическа експертиза на в. л. А. Е. /основна и допълнителна, както и с показания на разпитани свидетели Св. Г., Ю. Н. Към момента на уволнението на ищеца е налице намаляване на обема на работа за длъжността "колектор" в Район - София, където е била неговата месторабота, поради което предмет на изследване е дейността на дружеството именно за Регион - София, която съпоставена с дейността на същия регион за предходната година сочи на намален обем на работа /заключение в. л. А. Е./. Неоснователен е доводът за нарушаване на чл. 329, ал. 1 КТ, поради липса на сравнение по критерия "квалификация". Видно от представените по делото длъжностни характеристики за длъжността "колектор" и в двата й подвида не са предвидени специални изисквания за квалификация освен завършено средно образование, а и не се спори, че всички служители на длъжността "колектор" са със завършено средно образование, а притежаваният трудов стаж е без значение за квалификацията. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение