Определение № 220 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2521/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба /погрешно наименована “касационна жалба”/ на “КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу определение № 541/25.09.2025 г. по в.ч.т.д. № 424/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 1066/23.07.2025 г. по т.д. № 284/2025 г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. С частната касационна жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се тезата, че в разпореждането на първоинстанционния съд дадените указания са общи и бланкетни. Липсва конкретизация кои реквизити на исковата молба не отговарят на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Изтъква се, че съобщението е връчено чрез адвокат, но липсват данни към него да е било приложено самото разпореждане с указанията на съда. По този начин била възпрепятствана възможността за изпълнението им, което според обжалващия представлява съществено нарушение на процесуалните права на страната, налагащо отмяна на прекратителното определение. Счита се, че апелативният съд не е спазил задължението си да извърши самостоятелна проверка на предпоставките по чл. 129, ал. 3 ГПК, а е възприел механично изводите на първата инстанция, без да анализира дали нередовностите са отстраними и дали са съществени. По тези доводи се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. При така въведените оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационен контрол по въпроса: “Следва ли съдът да прекрати производството по чл. 129, ал. 3 ГПК, когато дадените указания към ищеца са неясни, непълни или общи, без конкретизация на нередовностите в исковата молба, съобразно изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК?”, без да се уточнява допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК. Препис от частната касационна жалба не се връчва на насрещната страна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. В обжалваното определение е прието, че първоинстанционното производство е образувано по иск на “КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ” ЕООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430 ТЗ против “ЕКО ЕГС” ООД и Л. С. Я. за установяване задължения по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2350/2025 г. на ВРС. Изпълнявайки проверката по чл. 129, ал. 1 ГПК, първата инстанция с разпореждане от 26.06.2025 година е оставила без движение исковата молба поради констатирани нередовности и е дала указания на страната, в т.ч. и за внасяне на съответната държавна такса. От данните по делото се установява, че съобщението, с приложеното разпореждане, е връчено на ищеца на 08.07.2025 г., чрез процесуалния представител адв. А. П., редовно упълномощена с представено към исковата молба пълномощно. В предоставения едноседмичен срок страната не е изпълнила дадените указания, поради което исковата молба е върната от първата инстанция. При това положение е намерено за недоказано оплакването в частната жалба за нередовно връчване на съобщението за постановеното разпореждане за оставяне без движение на исковата молба. Този довод се опровергава от разписката, намираща се в делото, според която длъжностното лице е осъществило връчване на валидно упълномощения процесуален представител на страната. Не са възприети доводите на жалбоподателя за непълни и неясни указания на първата инстанция. Дадените такива са преценени като пълни, ясни и недвусмислени, поради това подлежащи на изпълнение от страната. Изтъкнато е, че в исковата молба е следвало ищецът да посочени не само размера на заявената по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК претенция, но и обстоятелствата, които я индивидуализират - конкретните неплатени вноски по заема, основанието, на което са дължими, основанията за твърдяната предсрочна изискуемост на дълга, моментът на нейното настъпване, упражнено ли е правото на предсрочна изискуемост, кога и как е упражнено същото. На ищеца е указано да посочи електронен адрес, както и да заяви дали желае осъществяване на връчване на този адрес - изискване към съдържанието на исковата молба, съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. Указано е и внасянето на дължимата държавна такса съобразно чл. 128, т. 2 ГПК. Счетено е, че никое от тези указания не е било изпълнено от страната нито в срок, нито към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт, поради което правилно е върната исковата молба. Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касация. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е обусловена от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора и отговарящ на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Поставеното от обжалващия питане не е коректно зададено. Формулировката му предпоставя да се приеме от касационния състав, че дадените указания са “неясни, непълни или общи, без конкретизация на нередовностите в исковата молба, съобразно изискванията на чл. 127 и чл.128 ГПК”. Това налага извършване на преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, което излиза извън предметния обхват на дейността на касационната инстанция в производството по селектиране на частните касационни жалби по реда на чл. 288 ГПК. Ето защо така формулираното питане няма правен характер по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. не е налице общият критерий за допускане на касационно обжалване. Дори и хипотетично да се приеме наличието на общата предпоставка, в случая не се обосновава релевираната от частния касатор допълнителна такава по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса за последиците при неизпълнение на указанията за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба е формирана изобилна и непротиворечива практика на касацията. В определение № 424/08.08.2017 г. по ч.т.д. № 1294/2017 г. на ВКС, I т.о., определение № 438/27.06.2013 г. по ч.т.д. № 2134/2013 г. на ВКС, I т.о., определение № 285/12.05.2014 г. по ч.т.д. № 294/2014 г. на ВКС, II т.о., определение № 211/01.04.2013 г. по ч.гр.д. № 11/2013 г. на ВКС, IV г.о., определение № 535/11.07.2014 г. по ч.гр.д. № 2927/2014 г. на ВКС, IV г.о., се приема, че дадените на ищеца указания за отстраняване на нередовности на исковата молба следва да са конкретни и пълни, като при неизпълнението им в срок същата подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В случая апелативният съд не се е отклонил от така формираната практика, като е приел, че указанията на първата инстанция са пълни, ясни и недвусмислени, поради което са подлежали на изпълнение от ищеца в предоставения срок. Разгледал е подробно нередовностите на исковата молба. Констатирал е, че след оставянето на същата без движение ищецът не е твърдял, нито е отстранил някоя от нередовностите. При тези данни поставеният от обжалващия въпрос не удовлетворява и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за осъществяване на касационна проверка. От частния касатор не са развити доводи за противоречие на обжалваното определение с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, поради което не може да се обоснове и наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо, следва да бъде отказано допускане на касационна проверка на определението на Апелативен съд – Варна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,