Определение № 1817 от 06.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3397/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „У. Е. У. ЦРТ“ - чуждестранно АД, извършващо дейност в Република България, чрез клон с фирма „У. Е. У. ЦРТ – клон България“, представлявано от члена на Съвета на директорите Д. П., чрез адв. Е. П., срещу въззивно решение № 2379/16.04.2025 г., постановено от Софийския градски съд, по въззивно гр.д. № 1982/2024 г. Касаторът излага доводи за неправилност. Насрещната страна отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касаторът, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд в частта по чл. 215 КТ осъдил работодателя да заплати на И. Н. Д., по частично предявени от нея искове, с правно осн. чл. 215 КТ, сумата 10 595,03 лв. - командировъчни пари по трудов договор от 02.05.2019 г. за времето от 21.11.2019 г. до 20.11.2020 г. и 11 407 лв. командировъчни пари по трудов договор от 23.11.2020 г., за времето от 21.04.2021 г. до 20.11.2022 г. Осъдил работодателя да заплати на адв. Ванина С. адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв За да постанови този резултат, съдът установил, че И. Д. е заемала длъжността "младши член на кабинен екипаж", а впоследствие – длъжността „стюардеса“, по силата на двата последователно сключени трудови договора с „У. Е. У. Црт.“, със седалище Б., У.. И в двете споразумения е уговорено, че служителят има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни пари по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, определени с изрична заповед на работодателя. За времето, когато е заемала длъжността „младши член на кабинен екипаж“ работодателят й начислил и изплатил сума за командировъчни в размер на 6 723,84 лв., при дължими според Наредбата – 17 318,87 лв., а за времето, когато е изпълнявала длъжността „стюардеса“ е получила 12 258,37 лв., вместо дължимите по наредбата 23 665,54 лв. Съдът намерил, че правото на служителката да получи командировъчни пари се основава на чл. 215, ал. 1 КТ, която в случая препраща към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина – чл. 31, ал. 2. Законовата уредба предвижда, че персоналът на въздухоплавателните транспорти средства, които летят с национални и регистрационни знаци на РБ, получават командивовъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове, съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а. Ръководителите на предприятия могат да определят различни размери, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове, но не и под размера, предвиден в Наредбата, който се явява минимален, под чийто праг не може да се слезе, дори по силата на колективно или индивидуално договаряне. Съдът намерил, че даденото разрешение е относимо и за настоящия казус, без значение, че въздухоплавателните средства на работодателя летят под чужд флаг. Според въззивния съд регистрационните знаци на въздухоплавателното средство са неотносими към възникването на правото по чл. 215 КТ в полза на служителя. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредбата, свързана с регистрационните знаци на въздухоплавателното средство, излиза извън обема на законовата делегация, поради което в тази част разпоредбата не следва да се прилага, като противоречаща на нормативен акт от по-висок ранг. В договора изрично е договорено правото на командировъчни пари, без постигнато съгласие относно конкретните им размери, поради което те трябва да бъдат изчислени в минималните размери за длъжността съгласно приложение № 3а от Наредбата. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК със следните правни въпроси: Приложима ли е НСКСЧ и предвидените ставки за „дневни“ към персонала, който лети със самолети под чужд флаг (не с национални и регистрационни знаци на Република България) и в този случай какъв е размерът на командировъчните пари, предвиден в НСКСЧ и дали същият противоречи на КТ; Приложение № 3а на НСКСЧ, което предвижда ставки на дневните „по 55 евро“ на ден, минимални или максимални ставки предвижда, и чл. 31, ал. 6 НСКСЧ дава ли право на работодателя да определи ставки под предивдените в Приложение 3а от НСКСЧ; Определеният в Приложение 3а от НСКСЧ размер на командировъчните пари на ден минимален ли е или максимален, има ли право работодателят, на основание Приложение 3а от НСКСЧ и чл.31, ал.6 от НСКСЧ, да определи и изплаща по-нисък размер на командировъчните пари на ден от посочения в Приложение 3а от НСКСЧ? Касаторът, аргументирайки се в изложението, изрично заявява, че съгласно договора между страните, те са се уговорили за заплащане на командировъчни пари по смисъла на НСКСЧ, но не и в размерите, определени по наредбата. Същността на спора е относно тълкуването на договорната клауза и дали в нея командировъчните са определени като такива по см. на наредбата или по начина, предвиден в наредбата, съответно приложима ли е наредбата в нейната цялост; от тази уговорка следва ли приложимост на българското законодателство – чл. 215, ал. 1 КТ, както е приел въззивният съд, с относимото към това тълкуване на ВКС; сама И. Д. черпи права от клауза в трудовия договор, а не от пряко приложение на НСКСЧ и КТ. Касаторът излага съображения и за очевидна неправилност на въззивното решение и приложимост на хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради непроизнасяне на съда относно действителния смисъл на спорната клауза на чл. 5б от трудовия договор, въпреки, че ищцата основава на нея претенцията си и при отсъствието на фактите по чл. 31, ал. 2 НСКСЧ; съдът не е приложил чл. 18, ал. 3 и чл. 20 НСКСЧ, които, според касатора, са императивни - работодателят е осигурявал пълен пансион на стюардесата и преди полет й предоставял храни и напитки, а още, тя не е правила никакви разходи по време на своето пътуване. Върховният касационен съд намира, че в предмета на спора и от значение за даденото от въззивния съд разрешение, са следните въпроси, обобщени и уточнени от съдебния състав: Трябва ли въззивният съд да изложи съображения за приложимостта на българско право към спорните частноправни отношения с международен елемент и как се определя приложимото материално право по спор за дължими по трудов договор, от чуждестранен работодател на български стюард/стюардеса, командировъчни пари за работа, изпълнявана на територията на няколко държави, като член на кабинен екипаж на въздухоплавателно средство, с небългарска регистрация. Касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Мотивиран от горното, съдът