Определение № 376 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2928/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е Oпределение № 1028 от 27.04.2020 г., постановено по в.ч. гр.д. № 790/2020 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Определение № 28312 от 01.12.2019 по гр.д. № 15340/2020 г. на Софийски градски съд. Частният жалбоподател Ц. И. В., чрез процесуалния си представител поддържа доводи за неправилност на определението и сочи, че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в изложението въпроси. Ответницата Г. И. В., чрез процесуалния си представител, в писмано становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. С искова молба от 12.01.2018г. Г. И. е поискала да бъде прекратен брака и с И. Ц. В.. С молба от 23.05.2018г. ищцата е заявила, че оттегля искова си молба. С определение от 29.05.2018г. по гр.д.№2971/2018г. на РС София и с оглед направеното оттегляне на иска съдът е прекратил производството по делото. Това определение е било обжалвано с частна жалба от Ц. И. В.- баща на починалия на 07.05.2018г. ответник по иска за развод И. Ц.. Определение № 28312 от 01.12.2019 по гр.д. № 15340/2020 г. на Софийски градски съд е оставил без разглеждане частната жалба на Ц. В., като е прието, че същият не е легитимиран да иска продължаване на производството по бракоразводното дело, тъй като не е от кръга на наследниците призовани към наследяване. С определение № 1028 от 27.04.2020 г., постановено по в.ч. гр.д. № 790/2020 г. на Апелативен съд – София е потвърдил въззивното определение. За да постанови своето определение, въззивния съд приема, че с оглед разпоредбата на чл. 327, ал.1 ГПК в случаите по заявен иск за развод, и то когато в същия се претендира, че за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има другия съпруг, призованите към наследяване низходящи или родители имат право да продължат делото. Решаващият съд приема, че посочената разпоредба е ясна и в нея се посочва кой има процесуалното право да продължи делото – низходящ или родител. Прието е, че в случая наследниците на починалия съпруг са неговите низходящи деца и те единствени биха имали право да встъпят в бракоразводния процес и да обжалват постановените по това дело актове на съда. Решаващият съд приема, че бащата на починалия не притежава процесуална легитимация да извършва процесуални действия/по обжалване на актовете постановени по делото/, а процесуалната легитимация представлява абсолютна процесуална предпоставка за правото на обжалване на актовете на съда, за когато съда следва да следи служебно. Прието е, че жалбоподателят не притежава процесуална легитимация и правилно съставът на Софийския градски съд е оставил без разглеждане депозираната от последния частна жалба срещу определението за пракратяване на делото. В приложено към жалбата изложение по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в своето определение въззивния съд се е произнесъл по въпросите: 1/ Дали прекратеният със смъртта на ответника брак е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на преживелия съпруг – ищец?, 2/ Може ли да наследява придобитото наследство на починалия съпруг/наследство оставено от неговата майка/виновния за прекратяване на брака съпруг при дълбоко и непоправимо разстройство на брака?, 3/ В случай, че има постановление на Прокуратурата, в което ясно е изразено, че причина за самоубийството на съпруга са семейните проблеми следва ли съдът да прекрати брака поради вина на преживелия съпруг и 4/ След като наследниците – низходящи/деца/ не са заявили искане за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, а в закона е записано „или“ възходящите имат ли право възходящия наследник /баща/ да иска продължаване на делото? Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. По първите три въпроси, които са свързани с възможността на съда да се произнесе по въпроса кой е виновния за дълбокото и непоправимо разстройство на брака съпруг, не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като същите на съставляват общо основание по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда за липса на процесуална легитимация на жалбоподателя за продължаване на брачния процес. Съобразно т.1 от ТР 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за да бъде допуснато касационно обжалване формулираният от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая формулираните от жалбоподателя въпроси не са от значение за изхода на спора, разрешен в обжалваното въззивно определение. По четвъртия поставен от жалбоподателя въпрос, касаещ възможността на възходящ – родител, да продължи производството по развод по вина на преживелия съпруг в хипотеза на чл. 327 СК, в случай, че призован наследник от предходен ред не заяви желание за продължаване на производството също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В случая са приложими задължителните разяснения обективирани в т.11 от Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, според което „ право да продължат бракоразводен процес имат само наследниците, които са призовани да наследяват по закон или по завещание, тъй като само те имат правен интерес да изключат преживелия съпруг в наследяването“ В случая призовани да наследяват са децата на починалия/чл. 5 ЗН/ и тъй като този ред наследници изключват по – далечния само те имат право по смисъла на чл. 327, ал. 1 ГПК да продължат делото при смърт на ищеца, както е прието и в обжалваното определение. Определението на въззивния съд не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед така дадения отговор на поставените за разглеждане въпроси Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответницата сумата 1000лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения съдът: