Определение № 401 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 201/2011 г.

С. П. К. в качеството на едноличен търговец с фирмено наименование „З. л. КВ 97- С. К.”, седалище [населено място] е подал молба да бъде освободена внесена от него сума от 30 лв. по касационна жалба вх. № 105/10.01.2011 г. Молбата е основателна. Благоевградският окръжен съд е постановил въззивно решение по гр.д. № 407/2010 г. на 01.12.2010 г. Съобразно действащата към него момент редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК до изм. ДВ бр. 100/20010 г., правилно е указал на страните, че въззивния съдебен акт подлежи на касационно обжалване. В срок, но след въвеждане на ограничение за обжалване на въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., е подадена касационната жалба от едноличния търговец, като е приложен и документ за платена държавна такса от 30 лв. по сметка на Върховен касационен съд. Касационната жалба е върната като недопустима с разпореждане № 112/18.01.2011 г. То не е обжалвано и е влязло в сила. Следователно, таксата по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е недължимо внесена по сметка на Върховния касационен съд и следва да се възстанови на наредителя, поради което и молбата с това искане, е основателна. Воден от изложеното съдът,