Определение № 50035 от 30.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 137/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Е., представлявана от адв.А. Г., срещу решение № 158 от 02.11.2021г. по в.т.д. № 458/2021г. на Пловдивски апелативен съд, 3-ти граждански състав, с което е потвърдено решение № 260149 от 14.04.2021г. по т.д. № 84/2020г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от Г. С. Е. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сестра й – З. В. К., настъпила при ПТП на 16.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2020г. до окончателното й изплащане.

Касаторката излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че събраните по делото доказателства безспорно установяват наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, както и наличието на продължителни болки и страдания, търпени вследствие загубата. Изразява несъгласие със съображенията на въззивния съд относно свидетелските показания на Ю. З., като поддържа, че същите са непротиворечиви и последователни и логически не се опровергават от останалите доказателства, включително свидетелските показания на Д. Д.. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.2 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

1. Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия“ и „по изключение“ съгласно Тълкувателно решение № 1 от 23.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и покрива ли се този критерий с установените по делото факти, в този смисъл подлежат ли на репариране търпените вреди от ищцата в качеството й на сестра на починалата при процесното ПТП?

2. Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.09.1969г., при хипотезата на пряк иск на ищец в качеството му на сестра на починал при ПТП?

3. Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице е изградило с починалия особено близка и трайна връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето?

4. В кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания от сестра на починало при ПТП лице надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най – близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение?

5. Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?

Поддържа, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 206 от 26.10.2018г. по т.д. № 670/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 168 от 05.10.2018г. по т.д. № 892/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 70 от 03.06.2019г. по т.д. № 755/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. Поддържа още, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Касаторката навежда и твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение, допусната при тълкуване на обстоятелствата, предвидени в Тълкувателно решение № 1 от 23.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Ответникът Гаранционен фонд, представляван от адв.С. М., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице твърдяното от касаторката произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба по същество. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за безспорно, че на 16.12.2019г. е настъпило ПТП, при което е загинала сестрата на ищцата – З. В. К., като пътник в лек автомобил „Форд Кугар“ с рег. [рег.номер на МПС], за чийто водач не е имало към момента на инцидента валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

По спорния въпрос относно материалноправната легитимация на Г. С. Е. да получи обезщетение за неимуществени вреди решаващият съдебен състав се е позовал на задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 1 от 23.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и е съобразил събраните по делото гласни доказателства. Приел е, че със заявените в исковата молба твърдения са наведени факти, по начало относими за страданията, които близките неминуемо преживяват при смърт в семейството, без да са посочени конкретни специфични обстоятелства относно наличието на особено близка връзка на ищцата с починалата ѝ сестра. Намерил е, че свидетелите Ю. З. и Д. Д. установяват преживявания на ищцата, които са обичайни и нормални за живеещи в един дом сестри - ежедневни контакти, подкрепа, помощ за отглеждане на децата, както и нейното поведение, което е обичайно за близки в траур – посещение на гроба на починалата. Въззивният съд е отчел и възможната заинтересованост на свидетеля Ю. З. от благоприятния изход на спора за ищцата, акцентирайки върху сочените от него обстоятелства, че живее на семейни начала с нея, както и че тя приема лекарства за нервите, за което обстоятелство е изтъкнал липсата на представени доказателства за преглед при лекар и за предписване прием на такива лекарства. Изложил е съображения, че достоверността на свидетелските показания е разколебана и от представените от ответника писмени доказателства, установяващи, че от 01.10.2019г. настоящият и постоянният адрес на ищцата е в [населено място], [община] баня, област Стара З., а на починалата - [населено място], съответно от 15.11.2007г. за постоянния адрес и от 08.10.1998г. за настоящия адрес. С оглед на това апелативният съд е заключил, че не се установява Г. С. Е. да е създала трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и да търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания, респективно да й е дължимо от ответника обезщетение по чл.52 ЗЗД, поради което е потвърдил извода на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касаторката материалноправни въпроси са свързани с преценката за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод за неоснователност на иска. По въпроса е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 23.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 372/14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г. на ВКС, II т.о. и решение № 60133/11.10.2021г. по т.д. № 1902/2020г. на ВКС, II т.о., за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Прието е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка може да се посочи израстването на братята и сестрите сами като деца поради продължителното отсъствие на родителите за работа в чужбина; съвместното съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства; полагането на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина заболяване, смърт или дезинтересиране такива грижи не могат да бъдат предоставени от родители, съпруг или деца.

В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от Тълкувателно решение № 1 от 23.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК. За да отхвърли иска по чл.432, ал.1 КЗ, решаващият съдебен състав не е отрекъл близостта в отношенията между ищцата и починалата и проявлението на неимуществените вреди в правната сфера на ищцата вследствие загубата на сестра ѝ. Отхвърлянето на иска е обусловено от извода, че съществувалите между Г. С. Е. и З. В. К. житейски връзки и интензитетът на понесените морални болки и страдания не удовлетворяват изведеното в Тълкувателното решение изискване за наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и търпени от нейната смърт продължителни болки и страдания. Преценката на събраните по делото доказателства е мотивирала съда да приеме, че отношенията между ищцата и починалата са били обичайни и нормални за живеещи в един дом сестри, както и че ищцата е понесла морални болки и страдания по повод смъртта на сестра си, които са нормално присъщи за близки в траур. Доводите на касаторката, предпоставили поставянето на въпросите, че решаващият извод на въззивния съд не кореспондира с доказателствата по делото, са свързани с проверка на обосноваността на въззивното решение, която не може да бъде извършена в селективния стадий на касационното производство.

С оглед наличието на задължителна и постоянна практика на ВКС по поставените въпроси, от която въззивният съд не се е отклонил, е неоснователно и искането за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи по спорния въпрос за наличието на материалноправна легитимация на ищцата не са направени при особено съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован. Що се касае до правилността на тези изводи, то тя не може да бъде проверявана в стадия по селекция на касационната жалба.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторката не се дължат разноски. На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са ангажирани доказателства, че такива са направени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение