Определение № 253 от 09.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5236/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 51863 от 30.04.2013 г. на С. П. М. от [населено място], чрез адвокат Д. Ц. и адв. Е. Х. срещу въззивно решение № 1475 от 22.02.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 10494/2012 г., с което е отменено решение № I-49-179 от 21.05.2012 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 34196/2009 г. и вместо него е постановено: признава за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Д. Х. С., че С. П. М. не е собственик на ¼ ид. ч. от недвижим имот, подробно описан в решението и е отхвърлен иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за установяване, че към момента на приемане на кадастралната карта на в.з. „Американски колеж” С. П. М. е собственик на същия имот. По делото е постъпил писмен отговор, с който се поддържа, че постановеното решение е правилно и подадената касационна жалба е неоснователна. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Видно от приложеното удостоверение (л. 17 от първоинстанционното дело), данъчната оценка за целия имот е в размер на 14 606, 20 лева, а цената на иска за процесната ¼ ид.ч. част от имота е 3651, 55 лева. Предвид изложеното, цената на предявения иск е под законоустановения минимум от 5000 лева, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.