Определение № 5556 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4291/2022 г.

Постъпило е искане от Е. И. С., със съдебен адрес – [населено място], подадено чрез пълномощника му адвокат Р. М., да бъде изменено решение №227 от 18.12.2023 г. по гр.д. №4291/2022 г., на ВКС, ІII г.о., като му се присъдят деловодни разноски за всички инстанции – 945 лв. и адвокатско възнаграждение за адвокат Р. М. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 8 991 лв. с вкл. ДДС за осъщественото процесуално представителство на Е. И. С. пред всички инстанции. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт М. В., оспорва искането. Твърди, че върху определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв не се дължи ДДС. Съдът констатира, че с определение №1908 от 18.04.2024 г. е спряно производството по чл.248 ГПК по гр. дело №4291/2022 г. на ВКС, ІII г.о. до приключване на дело С-744/23 г. на Съда на Европейския съюз. С решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. на Съда на Европейския съюз е прието следното: „Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.“ Ето защо производството по делото трябва да бъде възобновено. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна. С посоченото решение на ВКС е отменено решение № 782 от 31.05.2022 г. по в.гр.д. № 196/2021 г. на Софийският апелативен съд и вместо това е осъден ответникът по иска ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) да заплати на Е. И. С., със съдебен адрес – [населено място], 40 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му И. П. С., ведно със законната лихва от 09.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане. Отхвърлен е предявеният от Е. И. С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 40 000 лв. до пълния предявен размер 160 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му И. П. С., като неоснователен. Ответникът по иска ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], е осъден да заплати на адвокат Р. М., САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв 4 812.50 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред всички инстанции. Ответникът по иска ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], е осъден да заплати на Е. И. С., със съдебен адрес – [населено място], 365 лв. деловодни разноски за всички инстанции. На ищеца по делото И. П. С. се дължат деловодни разноски съобразно изхода на делото за всички съдебни инстанции (в първоинстанционното производство деловодните разноски са направени заедно с ищцата С. И. В.) общо в размер на 867.50 лв., поради което трябва да му бъдат присъдени допълнително 502.50 лв. Касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за задължението на съда да обсъди в мотивите си поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други. Пред ВКС е проведено едно открито съдебно заседание, в което е участвала адвокат Р. М.. Същността на спора пред всяка една от общо пет съдебни инстанции, които са разгледали спора, включително и пред касационната, е относно обстоятелствата за противоправното поведение на водача на застрахования автомобил, както и за това дали единствената причина за инцидента е в субективните действия на пострадалия, който не се е съобразил с поставения знак „Б1“ и предприел неразрешено перпендикулярно на платното за движение преминаване през Т-образно кръстовище. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело №С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда, трябва да се приемат същите само като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед множеството процесуални действия на адвокат Р. М. по делото във всяка от съдебните инстанции и посочените по-горе критерии, решението трябва да се измени и в тази част. На адвокат К. Д. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв за осъщественото процесуално представителство пред петте съдебни инстанции трябва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 3 187.50 лв. или общо 8 000 лв. с включен ДДС съобразно решението от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. на Съда на Европейския съюз. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.