Определение № 60251 от 02.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1059/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Т. А. срещу определение № 87 от 01.03.2021г. по ч.т.д. № 42/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение от 11.12.2020г. по гр. д. № 673/2020г. на Окръжен съд – Велико Търново за спиране на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК на производството по делото до приключване на ДП № ЗМ -798/2019г. по описа на РУ на МВР- Велико Търново. Частната жалбоподателка иска отмяна на атакуваното определение като неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата. Ответниците по частната жалба, Гаранционен фонд и Т. Й. М. не представят отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на първоинстанционното производство, образувано по пряк иск срещу застрахователя, тъй като по гражданското дело са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор. Посочено е, че в настоящия случай се претендират обезщетения за причинени вреди при настъпило ПТП, като се излагат обстоятелства за виновно противоправно поведение на водача Т. М., по отношение на когото не е била налице сключена застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП. Взето е предвид, че отговорността на Гаранционния фонд по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на делинквента. Изложени са съображения, че при установяване на гражданския деликт, елементите на фактическия състав – противоправно поведение на водача, настъпила вреда и пряка причинно-следствена връзка с поведението, както и вината на делинквента, са идентични на тези, които са предмет на разследване в наказателното производство т. е. конкретното вредоносно деяние осъществява състав на престъпление /по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 НК/, наказателното производство за което на този етап не е приключило. Установяването на престъпни обстоятелства от значение за едно гражданско правоотношение от гражданския съд е допустимо само в предвидените от закона случаи – чл.124, ал.5 ГПК, чиито хипотези в настоящия случай не са налице. С оглед на това е прието, че е осъществено основанието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на наказателното производство, като е налице позоваване и на съобразителната част на ТР №5/05.04.2006г. на ОСГТК на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК, се твърди, че атакуваното определение в тази част съдържа произнасяне по значимите за спора въпроси, за които се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Следва ли решаващият състав, разглеждащ гражданскоправния спор да установи непосредствено наличие на престъпни обстоятелства, за да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК?; 2/ Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на наказателното производство относно „същия съд“?; По първи въпрос се поддържа, че атакуваният акт противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 116/15.05.2013г. по гр.д. № 745/2012г. на ВКС, IV г.о., определение № 566/19.09.2013г. по гр.д. № 5301/2013г. на ВКС, IV г.о. и определение № 782/29.11.2013г. по гр.д. № 7165/2013г. на ВКС, IV г.о., а по отношение на втори въпрос се твърди наличие на несъответствие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, материализирана в определение № 733/11.11.2013г. по гр.д. № 6790/13г. на ВКС, IV г.о., определение № 683/ 19.11.2012г. по ч.т.д. № 692/2012г. на I т.о. и определение № 290/01.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г. на I т.о. Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че не са осъществени предпоставките за допускане на касационното обжалване. В решение № 116/15.05.2013г. по гр.д. № 745/2012г. на ВКС, IV г.о е прието, че когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, искането за спиране на гражданското дело до установяване на престъплението е основателно, тъй като изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното дело. Посочено е, че съдът винаги спира производството на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК и без наличие на образувано наказателно дело и независимо дали е образувано досъдебно наказателно производство, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства, когато изходът на гражданският спор зависи от установяването им по надлежния ред - когато фактическият състав на отговорността за вреди, включва извършено от деликвента престъпление. Към тази практика на ВКС препращат и определения № 566/19.09.2013г. по гр.д. № 5301/2013г. на ВКС и № 782/29.11.2013г. по гр.д. № 7165/2013г. на ВКС, IV г.о., като сочат, че спирането по чл.229, ал.1, т.5 ГПК е в случаите, когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства и същите не могат да бъдат установени по гражданскоправен път, като фактът на образуване на досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране. Същото е и разрешението, дадено с определение № 733/11.11.2013г. по гр.д. № 6790/13г. на ВКС, IV г.о. Според определение № 290/01.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г. на I т.о. спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинквента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, като пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличие и на образувано наказателно производство в досъдебната фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични на тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установено самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК, като в този случай производството трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Обжалваното определение е постановено в пълно съответствие с цитираната практика на ВКС, поради което не е осъществено посоченото от касаторката основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Спирането на производството е постановено поради разкрити по гражданското дело пристъпни обстоятелства, по което дело са събрани гласни доказателства и са приети СМЕ и САТЕ относно деликта, при извършена преценка, че тези обстоятелства покриват фактическия състав на чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 НК са идентични на тези, които са предмет на разследване в наказателното производство, като въз основа на образуваното досъдебно производство срещу делинквента /което не е въздигнато само по себе си в основание за спиране на гражданското дело/ е направен извод, че не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство може да бъде установено самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК, тъй като наказателното преследване е срещу конкретен извършител на деянието /третото лице помагач в гражданския процес/ и същото не е нито прекратено, нито спряно на основанията, посочени в чл.124, ал.5 ГПК. С оглед изложеното, касационно обжалване на определението не може да бъде допуснато. Водим от горното, Върховният касационен съд