Определение № 377 от 06.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 2714/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца И. В. Й. срещу Решение № 1017 от 15.03.2013г. по въззивно гр.д.№ 1015/2012г. на Окръжен съд Благоевград, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 2070/2012г. на РС Разлог, е отхвърлен искът на касатора против Г. М. М. с правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 и чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 11 000 евро с левова равностойност 21 450лв. по запис на заповед от 08.05.2009г. с падеж 09.06.2009г., издаден от ответника, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417,т.9 ГПК -21.09.2011г., за която сума е била издадена заповед за незабавно изпълнение. В касационната жалба се поддържат основанията за отмяна на решението по чл.281 т.3 ГПК-нарушение на материалния закон, приложим по отношение на записа на заповед, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разпределението на доказателствената тежест и необоснованост, иска се отмяната му постановяване на друго за уважаване на иска. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са посочени материалноправните въпроси: условие за действителност на записа на заповед ли е наличието на каузално правоотношение и на основание за издаването му; когато никоя от страните по делото не твърди или не установява наличието на каузално правоотношение, отразява ли се това на действителността на записа на заповед и на вземането по него; и процесуалноправният: в случай че издателят на записа не твърди наличието на каузално правоотношение, респ. погасяването на поетото по него задължение, следва ли да се възлага в тежест на поемателя установяването на каузата. Позоваването е на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие на обжалваното решение със задължителната за въззивния съд практика на ВКС в приложени постановени по чл.290 ГПК решения. От насрещната страна отговор на касационната жалба не е постъпил. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл.283 ГПК. Ищецът е предявил иска за установяване на вземането си, за което в негова полза като поемател е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК- запис на заповед от 08.05.2009г. с падеж 09.06.2009г. за сумата 11 евро с издател Г. М. М., платим на предявяване и предявен за плащане на 09.06.2009г., срещу която е било подадено възражение от длъжника по чл.415 ГПК. В исковата молба се е позовал на редовната ценна книга, материализираща безусловно поето задължение за плащане. В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че не дължи претендираната сума, не я е получавал от ищеца, не е имал намерение да го надари, записът е бил подписан от него във връзка с възникването на бъдещи взаимоотношения, които не се осъществили. За да уважи иска първоинстанционният съд е изложил съображения за редовността на ценната книга от външна страна. Въззивната инстанция е счела, че районният съд е допуснал процесуални нарушения при разпределянето на доказателствената тежест в доклада и дадените във връзка с това указания на страните, поради което е изготвил нов доклад и е определил, че в тежест на ищеца е да докаже изпълнението на кое каузално правоотношение е обезпечено с издадената ценна книга, неговото валидно възникване и съществуването на поетото с него задължение за ответника. В обжалваното решение е прието, че при наведените от ответника лични възражения, ищецът следва да докаже каузалното правоотношение /уточнено с оглед указанията като договор за заем/, изложени са подробни съображения за невъзможността редовният менителничен ефект да се конвертира в разписка, за невъзможността даването на сумата да бъде установено чрез ангажираните от ищеца гласни доказателства и е направен решаващият извод, че не е установено посоченото от ищеца основание за възникване на вземането и искът за установяване съществуването му е неоснователен. Съставът на ВКС констатира, че поставеният в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК процесуалноправен въпрос е предмет на бъдещото произнасяне от ОСГТК на ВКС като включен в обхвата на тълкувателно дело № 4/2013г. и обобщен, както следва: какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед. Изложеното налага спиране на производството по настоящото дело. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.