Определение № 491 от 22.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 194/2016 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] чрез процесуален представител П. В. срещу решение № 254 от 07.07.2015г. по в. т. дело по несъстоятелност № 270/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 31 от 20.02.2015г. по т. дело по несъстоятелност № 85/2012г. на Пазарджишки окръжен съд М.. С потвърденото решение Пазарджишки окръжен съд е отказал възобновяване по реда на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ по молба вх. № 1392/18.02.2015г., подадена от Национална агенция за приходите, на производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място].

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 2, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По отношение на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че липсата на аргументи относно приемането, респективно неприемането от съда за установени факти и обстоятелства с оглед приетите по делото доказателства е в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът релевира доводи, че въззивната инстанция се е произнесла по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. „Имуществото, което не е било известно при прекратяване на производството по несъстоятелност, е съществувало, и продължава да съществува и след прекратяване на производството, и за неговото съществуване са известени конкретни лица. Кому обаче следва да е известно това имущество?“

2. „Следва ли да се приеме, че евентуални постъпления по запорирана банкова сметка представляват имущество, по отношение на което не са налице условията на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ кумулативно изискуеми предпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност.

Решаващият съдебен състав е обсъдил решение № 17/19.02.2013г. по т. дело по несъстоятелност № 85/2012г. на Пазарджишки окръжен съд за откриване производство по несъстоятелност на [фирма] и спиране на производството по несъстоятелност за срок от една година на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, решение № 24/25.02.2014г. по същото дело за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ и представената във въззивното производство справка от ЧСИ Н. М., рег. № 841 с район на действие Софийски градски съд по изп. дело № 20108410401758/2010г. със страни [фирма] – взискател и [фирма] – длъжник и въз основа на тях е направил извод, че събраните суми по изпълнителното дело в размер на 29 299 лв. не представляват новооткрито имущество по смисъла на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ, нито имущество, което не е било известно към момента на прекратяване на производството по несъстоятелност. Този извод е аргументиран със следните обстоятелства: 1/ НАП е узнала за образуваното изпълнително производство най-късно към 28.11.2011г., т. е. повече от година преди откриване на производството по несъстоятелност и от спирането му при условията на чл. 632 ТЗ, тъй като е била уведомена за насрочено разпределение на събраните суми с призовка, връчена по пощата с обратна разписка на 28.11.2011г.; 2/ вземането в общ размер 29 299,08 лв. е било налично към 05.02.2013г., т. е. преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и година преди прекратяването му по чл. 632, ал. 4 ТЗ, тъй като посочената сума е събрана по изпълнителното дело към 05.02.2013г. и е постъпила във връзка с наложен запор върху вземания по банкови сметки на длъжника.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос по конкретното дело е този, който е включен предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства, да установи твърдените факти и обстоятелства и да изложи аргументи не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, 1 т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, 2 т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, 1 т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В настоящия случай въззивният съд в съответствие с посочената съдебна практика е обсъдил събраните доказателства в тяхната взаимна връзка, въз основа на тях е установил фактическата обстановка, към която е приложил относимите правни норми.

Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Посочените от касатора правни въпроси се отнасят до предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност по реда на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ и в този смисъл са релевантни за спора, тъй като са включени в предмета на делото и са обосновали правните доводи на въззивната инстанция. По отношение на тези въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 91/11.07.2011г. по т. дело № 810/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно която прекратеното производство по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ може да се възобнови на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ, когато се открие имущество, което не е било известно към момента на влизане в сила на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ. След като НАП е била уведомена за насрочено разпределение на събраните суми с призовка, връчена по пощата с обратна разписка на 28.11.2011г., и след като сумата в общ размер 29 299,08 лв. е събрана по изпълнителното дело към 05.02.2013г., т. е. преди решението за прекратяване на производството по несъстоятелност, то сумата е била известна към този момент и не представлява нововъзникнало имущество.

Поради липса на сочените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение