Определение № 3254 от 27.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 842/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Спектрон” ЕООД [населено място], чрез юрисконсулт М. Д. срещу решение № 339/26.10.2022 г. по в.гр.дело № 425/2022 г. на Окръжен съд Перник, в частта, с която е потвърдено решение № 374/14.04.2021 г. по гр.дело № 4196/2021 г. на Районен съд [населено място] в уважената част на предявен евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД. В изложението е формулиран правният въпрос: За кого е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД – за собственика на топлофициран имот, който не го е ползвал в процесния период, или за ползващия го на основание действащ договор за наем наемател, по отношение на топлофикационно дружество за доставена, но незаплатена топлинна енергия. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба „Топлофикация-Перник” АД не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение в обжалваната част намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че предявените искове пред Пернишки районен съд са положителни установителни и са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК - за установяване дължимост на вземанията удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2658/2021 г. на Пернишки районен съд. В условията на евентуалност е предявен иск на основание чл. 59 от ЗЗД, при условие, че съдът не установи наличие на валидно облигационно правоотношение между страните да приеме, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество с процесните суми. Прието е, че ищецът „Топлофикация - Перник“ АД е изложил в исковата молба следните твърдения: ответникът „Спектрон“ ЕООД дължи удостоверените в заповедта за изпълнение суми, представляващи стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за собствен на дружеството имот, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]; ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, поради което и доставянето на топлинна енергия се осъществява въз основа на писмен договор при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за такива нужди; в случая такъв писмен договор не е сключен, но за имота е доставяна топлинна енергия, която не е заплатена от ответника, който е потребител на топлинна енергия съгласно действащата през процесния период правна уредба. В условията на евентуалност е посочено, че през процесния период ответникът е потребявал ТЕ в имота, поради което и се е обогатил неоснователно със стойността на доставената ТЕ, а ищецът е обеднял с тази стойност. Искането в исковата молба е ответникът да плати цената на доставеното количество ТЕ на стойност сума от 9683,38 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. включително изравнителни сметки за м. август 2020 г., касаещи целия период; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 1846,90 лева за периода от 09.07.2017 г. до 12.04.2021 г. Посочено е, че с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът „Спектрон“ ЕООД е оспорил предявените искове по основание и размер с твърдението, че не е клиент на ищеца и качеството собственик на топлоснабдения имот не го прави такъв, че не е ползвал реално имота, тъй като в него е имало наемател. Оспорил е получаването на месечни фактури и приложеното по делото извлечение от сметка. Въведено е възражение за погасяване на част от вземанията по давност, като се е позовал на кратка тригодишна такава. Въззивният съд е преценил за правилни изводите на първоинстанционния съд, че исковете са допустими, а по същество главните искови претенции неоснователни, че ответникът дължи стойността на количеството топлинна енергия, която е била доставена до недвижимия имот през процесния период, като е уважена предявената при условията на евентуалност искова претенция по чл. 59 от ЗЗД, поради липсата на писмен договор между страните. Прието е, че релевираните по делото отношения между страните се развиват в периода от месец 01.05.2017 г. до месец 30.04.2020 г. Прието е още, че през посочения период отношенията се регулират от действащите към процесния момент ЗЕ /ДВ бр. 107/09.12.2003 г. / и съответните наредби за отчитане на ТЕ, за ползване на ТЕ, и за топлоснабдяване, както и общите условия (ОУ), изработени от ищеца и обвързващи него и неговите потребители, които не са възразили в срок срещу тях. Според съда по делото няма данни и твърдения ответникът в срока и по реда на чл. 106а,ал.3 ЗЕЕЕ/отм./ или на чл. 150, ал. 3 ЗЕ да е възразил срещу ОУ и да са подписани индивидуални споразумения за доставка на ТЕ между страните. Съдът е приел, че ищецът освен производител на ТЕ, извършва и пренос на същата, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129, ал, 1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл. 130 от същия закон. Посочено е, че при осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на ТЕ на клиенти за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Прието е за безспорно между страните и установено по делото, че по силата на договор за покупко-продажба ответникът „Спектрон“ ЕООД е придобил собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в [населено място], [улица], обективиран в нотариален акт № 101 от 22.04.1999 г. Поради неизпълнението от ответника като собственик на имота на задълженията му за предприемане действия за откриване на партида и сключване на договор с ищеца за последния е възникнало правото за служебно откриване на партида за имота на името на ответника като негов собственик. Съдът се е позовал на разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), според които потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Посочил е, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация - Перник", ЕАД, купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби е изведен извод, че потребител на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува ТЕ за битови нужди. Въззивният съд е приел, че в настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване. Приел е за безспорно по делото, че между страните не е сключван договор за доставка на ТЕ за небитови нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т.3 ЗЕ, поради което страните не са били обвързани от облигационно правоотношение. Относно размера е прието, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице по допълнителната СТЕ в размер на 9466,70 лева (при 331,05 куб.м отопляем обем). Посочено е, че претендираните вземания не са установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни документи, а въз основа на изслушаните заключения на експертите, като ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период са дадени в разпечатка за отчетената и начислена енергия, записани са показанията на общия топломер в АС - доставената енергия, технологичните разходи в АС и енергията, която трябва да бъде разпределена като потребена между абонатите на топлинна енергия. Приел е, че ответникът не е опровергал отчетените стойности за реално потребена ТЕ в имота за сочения период по съставените фактури и не е ангажирал доказателства за погасяване чрез плащане на горепосочените суми. Съдът е приел за установено по делото доставка на ТЕ за горепосочената сума, с която ищцовото дружество е намалило имуществото си, поради това, че не е получило равностойността на същата и обогатяване на ответника с посочената сума за сметка на ищеца. Прието е, че на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Посочено е, че ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия, със спестяването на разходи за която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия. Според съда при осъществяване на общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, защото неоснователността съществува при самото преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент. Като е взел предвид тези съображения е преценен за правилен извода на първоинстанционният съд за основателност на предявените от ищеца осъдителен иск за доставена за имота ТЕ в размер на 9466,70 лв., представляваща парична стойност на ползваната без правно основание топлинна енергия за апартамент, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. включително изравнителни сметки за м. август 2020 г., ведно със законна лихва от 05.08.2021 г. до окончателното плащане на вземането. Преценен е за правилен извода на първоинстанциянния съд, че в настоящия случай не се касае за периодични плащания и не е приложима кратката тригодишна погасителна давност, че вземането е с източник неоснователно обогатяване, че не е вземане за периодични плащания по договорна връзка, поради което се погасява с изтичането на петгодишна давност (вж. и т. 7 от ППВС № 1/1979 г.). Посочено е, че началната дата, от която се претендира неоснователно обогатяване е 01.05.2017 г., а искът е предявен на 05.08.2021 г., преди изтичане на давностния срок. При тези съображения съдът е формирал извод за неоснователност на въззивната жалба и е потвърдено първоинстанционното решение в частта по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Посочено е, че в необжалваната отхвърлителна част, решението е влязло в сила. По правния въпрос: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос в изложението. С решение № 60100/14.07.2022 г. по гр.дело № 165/2020 г. на ВКС, I т.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос: налице ли е обогатяване по смисъла на чл.59,ал.1 ЗЗД за сметка на действителния собственик на имота в полза на наемателя, ползвал имота и заплащал наемна цена по сключен с несобственик договор за наем? В отговор на въпроса е възприета последователна практика на ВКС (решение № 79/07.07.2020 г. по гр. д. № 2688/19, III г. о. и цитираната там практика), съгласно която, когато собственикът на една вещ е лишен от ползването ѝ, той пропуска ползи, но когато вещта се намира във фактическата власт на друго лице, което е предоставило ползването на наемател, последният се явява държател, който се обогатява от ползването на вещта на договорно основание, докато срещу него бъде предявена претенция от собственика за връщане на вещта. В цитираното решение № 79/07.07.2020 г. по гр. д. № 2688/19, III г. о. по чл.290 ГПК са разрешени правните въпроси за връзката между обедняването и обогатяването при предявен иск по чл.59 ЗЗД от лице, претендиращо самостоятелни права върху недвижима вещ и лишено от възможността да я ползва, срещу наемателя на веща по сключен с трето лице-несобственик договор за наем. Възприета е задължителната и трайно установената практика на ВС и ВКС (вж. ППВС №1/1979 г., решение № 190/12.12.2017 г. по т.д. № 512/2017 г., I т.о., решение № 67/05.04.2016 г. по гр.д. № 4147/2015 г., IV г.о.; решение № 190/ 12.12.2017г. по т.д. № 512/2017 г., I т.о., решение № 88/28.08.2017 г. по т.д. № 834/2016 г., II т.о., решение № 262/ 22.02.2013 г. по гр.д. № 1480/2011 г., III г.о., решение № 73/07.06.2017 г. по гр.д. № 3034/2016 г., III г.о. на ВКС и др.), според която, когато липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Изяснено е, че правилото на чл.59 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. В тези случаи обогатяването се изразява не само в увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Връзката между обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи на установяване във всеки отделен случай, като следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти (вж. в т.см. - т.1 и т.5 от ППВС №1/1979 г.). В тежест на ищеца по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (връзката между тях). Съдебният състав е приел, че когато собственикът на една вещ е лишен от ползването й, той пропуска ползи, но тези ползи се реализират от владелеца/държателя на вещта независимо от това, по какъв начин той владее вещта - лично или чрез другиго и независимо от това, по какъв начин той е предоставил държането на чуждата вещ - възмездно или безвъзмездно. Наемателят по сключен с несобственик договор за наем на вещта е държател, който се обогатява от ползването й на договорно основание, докато срещу него не бъде предявена претенция от собственика за връщането на вещта. В този смисъл, ако извлича ползи, ползвателят по сключен договор за наем се обогатява на договорно основание и не дължи обезщетение по чл.59 ЗЗД за ползването на вещта нито на насрещната страна по договора, нито на лицата, които претендират права върху предмета на договора, щом по отношение на тези лица е налице противопоставимо правно основание за държането на чуждата вещ. Правният въпрос не е разрешен в противоречие с тази практика на ВКС, тъй като цитираното от жалбоподателя решение на състав на ВКС по чл.290 ГПК и възприетата с него практика на ВКС има предвид съвсем различна фактическа обстановка и затова е неотносимо към спора по настоящото дело, съответно към решаващите правни изводи на въззивния съд по основателността на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Цитираната практика на ВКС касае хипотеза, при която е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД от собственик на недвижима вещ, лишен от възможността да я ползва срещу наемателя на вещта по сключен с трето лице-несобственик договор за наем. Настоящата хипотеза е по предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД от топлопреносно предприятие срещу собственик на недвижим имот за присъждане на парична стойност на ползвана без правно основание топлинна енергия за небитови нужди за имота за период от време, като за същият период и имот собственикът на имота е сключил договор за наем с трето лице, неучастващо по делото. С оглед на посоченото съдът преценява, че не е установено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос в изложението. Съдът не обсъжда цитираното от жалбоподателя решение от 20.05.20021 г. по в.гр.дело № 1753/2021 г. на Софийски градски съд, тъй като същото е извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Практика на ВКС съгласно чл.280,ал.1,т.1 ГПК са постановените решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК, с които е разрешен същият правен въпрос, каквото не е цитираното от жалбоподателя решение на въззивен съд. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същия правен въпрос, тъй като жалбоподателят не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения въпрос, касаещ приложението на нормата на чл. 59 ЗЗД, не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение