Определение № 50177 от 06.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2723/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. К. и А. Р. К., подадена чрез процесуалния им представител адв.Н. Д. срещу въззивното решение № 428/5.4.22 г по гр.дело № 8/2022 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което потвърждава решение № 262741/1.11.21 г по гр.дело № 14837/20 г на Районен съд-Варна, 30 състав. Ответницата по касационната жалба А. В. М. от [населено място], област Варна оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител на страната адв.Д. Т..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира адвокатско възнаграждение, определимо при условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното: Предявени са обективно и субективно съединени искове както следва :1/Иск по чл.26 ал.1 изр.1 вр.чл.152 ЗЗД за прогласяване на недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 59 от 6.4.2020 г, том 1, рег.№ 892, дело № 49/20 г на нотариус А. П., като сключен с цел удовлетворяване на кредитора по сключен договор за заем.2/ евентуален иск по чл.26 ал.1 изр.3 ЗЗД за прогласяване на недействителността на договор за покупко-продажба, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нарушаване на изискванията за еквивалентност на престациите; 3/евентуален иск по чл.26 ал.2 ЗЗД, изр.4 ЗЗД за прогласяване на недействителността на договора за продажба на недвижим имот, като сключен при липса на основание, тъй като продавачът не е получил цената; 4/ евентуален иск по чл.27 ЗЗД вр.чл.33 ЗЗД за унищожаване на договора за покупко-продажба, като сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия; 5/ евентуален иск по чл.27 ЗЗД изр.4 от ЗЗД вр.чл.29 ЗЗД за унищожаване на договора за покупко-продажба от 6.4.2020 г, като сключен при измама. С обжалваното въззивно решение е прието, че на 6.4.2020 г е сключен договор за покупко-продажба, с който ищцата А. В. М. е продала на П. К. К., по време на брака му с А. К. собствените си имоти в [населено място], на [улица], а именно: жилищна сграда с площ от 118 кв.м, ведно с мазе с площ от 25 кв.м, гараж с площ от 54 кв.м, селскостопанска сграда с площ от 25 кв.м, ведно с 1000/2040 ид.части за сумата от 9 900 лв, изплатена на продавача при сключване на договора.Данъчната оценка на имота възлиза на 12 417, 70 лв, а пазарната цена възлиза на 122 125 лв.От извлечението от банковата сметка на П. К. се установява, че на 31.3.2020 г е изтеглил сумата 40 000 лв, а на 27.3.20 г е получил сумата 72 000 лв.Въззивният съд е приел за основателен главния иск по чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.152 ЗЗД, основаващ се на твърдения за нищожност на сделката поради противоречие със закона, който прогласява за недействително съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварителен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от този в закона-чл.152 ЗЗД.Прието е по делото, че събраните доказателства, анализирани в тяхната съвкупност обосновават наличието на заемно правоотношение между страните, което е обезпечено с продажба на недвижим имот от заемателя на заемодателя.Сделката служи за обезпечение на кредитора, т.е страните не желаят последиците на прехвърилтелната сделка, а целят заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин да се удовлетвори кредитора от този предвиден в закона.Основанието за нищожност е заобикаляне на забраната по чл.152 ЗЗД.Поради това главният иск е уважен, а евентуалните не са разгледани поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по тях. В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК-вероятна недопустимост на решението и очевидна неправилност.Подържа се, че е налице несъответствие между заявеното с исковата молба право и правото, на което е дадена защита с първоинстанционното и въззивното решение. Формулирани са следните въпроси: 1/При прехвърляне на имот в противоречие с разпоредбата на чл.152 ЗЗД ищецът следва ли задължително да докаже наличието на фидуциарна договорка между страните.Сочи се противоречие с определение № 219 от 5.3.2010 г по гр.дело № 287/2010 г на ВКС и решение № 33 от 28.5.2018 г по гр.дело № 2112/2017 г на ВКС, 4 гражданско отделение. 2/Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо не кредитира някои от тях, както и да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения защо не кредитира някои от тях, както и да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо.Сочи се противоречие с решение № 24 от 28.1.2010 г по гр.дело № 4744/2008 г на Първо ГО на ВКС, решение № 217/9.6.2011 г по гр.дело № 761/2010 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 228/1.10.2014 г по гр.дело № 1060/2014 г на ВКС, Първо ГО. 3/Допустимо ли е страна по договор за покупко-продажба на недвижим имот /продавач/при липса на обратен документ или „начало на писмено доказателство“, да доказва в съдебен спор с другата страна по договора /купувач/, единствено със свидетелски показания, че договорът е сключен за обезпечаване на задължение по договор за заем, което е забранено с нормата на чл.152 ЗЗД.Подържа се противоречие с решение № 39/2.5.2018 г по гр.дело №1859/17 г на ВКС, Първо ГО, решение № 108 от 23.12.2020 г по гр.дело № 1113/2020 г на ВКС, Трето ГО и определение № 250/21.4.2016 г по гр.дело № 651/16 г на ВКС, Първо ГО. 4/По въпроса относно преценката на свидетелските показания съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК за задължението на съда за прецeни евентуалната заинтересованост на свидетел, имайки предвид всички доказателства по делото.Сочи се противоречие с решение № 136/30.10.20 г по гр.дело № 4746/19 г на ВКС, Трето ГО, решение № 15 от 30.1.2015 г по гр.дело № 4604/14 г на ВКС. По касационните основния. Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Постановеното съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г. /В разглеждания случай не е налице нито една от горните хипотези, поради което решението не е вероятно недопустимо. По отговора на поставените въпроси. На първо място следва да се отбележи, че определенията на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.2 ГПК и по реда на чл.288 ГПК не представляват задължителна практика и не могат да обосноват приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК-в този смисъл ТР № 1/2009 /19.2.2009 г по т.д.№1/2009 г на ОСГТК на ВКС.Поради това цитираните от касатора определения не следва да бъдат преценявани за наличие на противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По въпрос № 1 и въпрос № 3. Съгласно чл.152 от ЗЗД съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона е недействително. Когато при сключване на договор за заем, страните предварително са уговорили различен начин за обезпечаване на заема, освен чрез учредяване на залог или ипотека - прехвърлили са имот с уговорка за обратното му изкупуване, то това съглашение е недействително.Правно релевантно е дали договорът прикрива съглашение с уговорен предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Съвкупната преценка на доказателствата, установяваща, че имота е прехвърлен в обезпечение на получения от ищцата заем, сочи за уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, поради което сделката за прехвърляне на имота, обективирана в процесния нотариален акт е недействителна поради противоречие с нормата на чл.152 от ЗЗД.Ето защо съдът е намерил предявения иск за основателен. Соченото противоречие с практиката на ВКС не е налице. Трайната и безпротиворечива съдебната практика е в насока, че забраната да се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона / чл. 152 от ЗЗД, чл. 209 от ЗЗД / е наложена от законодателя в обществен интерес с цел да се предотврати незаконното предоставяне на парични заеми срещу високи лихви и прикрити обезпечения в периоди на стопанска криза. Лицата, които се занимават с тази незаконна дейност без необходимите разрешения, нямат интерес от съставяне на обратен документ, разкриващ симулацията на предварителния договор по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД като обезпечение за даден заем.Лицата, които получават заема, обикновено се намират в парично затруднение, те са по-слабата страна, която не е в състояние да изиска от другата страна обратен документ. По този начин нормалният път за защита от симулацията е преграден за страната, пострадала от незаконната дейност по предоставяне на заем срещу висока лихва. Ако при това положение страната бъде лишена от възможност да установи симулацията и нищожността на прикритата сделка с помощта на свидетели, съдът ще узакони и ще придаде правно действие на незаконна и неморална дейност. До такъв неприемлив за обществото резултат не трябва да се достига. Ето защо съдът следва да е в състояние да разкрие и да откаже да даде защита на всяка неморална и противоречаща на императивни норми сделка, като за целта са допустими всички доказателствени средства, без да се прилагат ограниченията на чл. 165, ал. 1 и ал. 2 от ГПК .В този смисъл са решения № 206 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 824 по описа за 2011 г. на ІV ГО на ВКС, № 405 от 25.11.2014 г. по гр. д. № 3709/2014 г. и № 461 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1206/2010 г. на ІV ГО на ВКС и др, Въззивният съд се е съобразил с тази практика, като е обсъдил събраните пред него свидетелски показания и писмените доказателства е достигнал до извода, че договора за продажба е сключен като обезпечение на договор за заем, поради което е нищожен поради противоречие с чл. 152 от ЗЗД. 2/По процесуалноправния въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните.В случая, мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните.Обсъдени са всички доказателства по делото гласни и писмени в тяхната съвкупност.Обстоятелството, че жалбоподателите не са съгласни с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. По въпрос № 4. С решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о. е прието, че в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правнорелевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост, е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно.Въззивното решение е постановено в съответствие с циринатото от съда решение, както и с посочените в изложението по чл.284 ал.3 ГПК решения. Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Процесуалния представител на ответницата претендира възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗА.По делото не са налице доказателства за това, че представляваното лице е материално затруднено.Видно от представените пред инстанциите договори за правна помощ и съдействие липсват доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, нито е налице позоваване на нормата на чл.38 ал.1 т.2 ЗА. При това положение не са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на касатора по реда на чл.78 ал.3 ГПК и адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение