Решение № 389 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Трейд Хевън“ ЕООД, град София, чрез адвокат Н. Кунев против решение № 12726/11.04.2025 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 2822/2024 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22220223000509-091-001/15.09.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София относно определения от съда корпоративен данък за довнасяне за 2020 г. в размер на 55 454.09 лева и съответните лихви в размер на 13 197.20 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Касаторът твърди, че банковата сметка, по която е постъпила сумата 137 737.15 лева от Спиди АД, не е на ревизираното дружество. Счита, че неправилно е кредитирано заключението на съдебно – счетоводната експертиза относно тази сума, поради което размерът на всички получени преводи от „Спиди“ АД е 2 367 171.77 лева, а не 2 504 908.890 лева, както е приел съда. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град София, чрез юрк. Н. Иванова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С ревизионен акт № Р-22220223000509-091-001/15.09.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София на „Трейд Хевън“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на общ размер на 104 439.83 лева, от които деклариран данък в размер на 51 543.41 лева и допълнително установен данък в размер на 52 896.42 лева и съответните лихви в общ размер на 28 327.31 лева. След приспадане на внесен корпоративен данък от 3200 лева, за 2020 г. са определени задължения за довнасяне на корпоративен данък в размер на 101 239.83 лева и лихви в размер на 28 327.31 лева. Ревизията е проведена по особения ред, поради констатации за недекларирани приходи от продажби. Допълнително установения в ревизионния акт корпоративен данък е резултат от увеличение на финансовия резултат със сумата 528 964.14 лева, представляваща разликата между сбора от оборотите от фискалното устройство на дружеството, платените чрез "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, Paysera LT, UAB и "Спиди" АД директни продажби и декларираните приходи в ГДД по чл. 92 ЗКПО. (4 166 560.72 лева – 3 637 596.58 лева = 528 964.14 лева). Актът е обжалван по административен ред с жалба подадена на 30.10.2023 г. с искане да бъде отменен в частта, в която са установени задължения по ЗКПО като незаконосъобразен, постановен при съществени процесуални нарушения, при непълнота на доказателства и в противоречие с материалния и процесуалния закон. В мотивите на решение № 1822/28.12.2023 г. директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. София е приел, че дружеството оспорва ревизионния акт, с който са установени допълнително задължения за корпоративен данък за данъчен период от 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на 52 896.42 лева и лихви в размер на 16 822.34 лева. По отношение на ревизионния акт в останалата част е посочено, че не се оспорва и е влязъл в сила, но в разпоредителната част на решението е потвърден ревизионен акт № Р-22220223000509-091-001/15.09.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, в оспорената част на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е изменил ревизионния акт в обжалваните части, на определените задължения за корпоративен данък в размер на 104 439.83 лева и лихви в размер на 28 327.31 лева като е определил корпоративен данък за 2020 г. за довнасяне в размер на 55 454.09 лева и лихви в размер на 13 197.20 лева и е отхвърлил жалбата в останалата част. Решението се обжалва от дружеството – в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт. Поради това предмет на касационното обжалване е решението в частта на определените задължения за корпоративен данък за довнасяне за 2020 г. в размер на 55 454.09 лева и лихви в размер на 13 197.20 лева. Решението в останалата част, за разликата над 55 454.09 лева до 104 439.83 лева и съответните лихви за разликата над 13 197.20 лева до 28 327.31 лева, с която са намалени задълженията, не е обжалвано от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. София и е влязло в сила в тази част. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, както и че в съдебното производство е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, но неправилно е определен размера на неотчетените приходи от продажби. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което според съда, съответства на писмените доказателства по делото, е установил, че приходите от продажби на „Трейд Хевън“ ЕООД за 2020 г. са в общ размер на 3 708 703.38 лева, а не както е посочено в ревизионния доклад – 4 166 560.72 лева. Според вещото лице, получените парични преводи през ревизирания период от физически и юридически лица са в общ размер на 526 216.49 лева, а не 984 073.63 лева, както са приели ревизиращите органи. От данните по делото съдът е установил дублиране на суми и неточности в размера на установените приходи от продажби. Поради това е приел, че разликата между недекларираните приходи от 3 708 703.38 лева и декларираните приходи от 3 637 596.58 лева е в размер на 71 106.80 лева, с която сума е увеличил декларирания финансов резултат на дружеството от 515 434.10 лева, формирал е данъчна печалба в размер на 586 540.90 лева и е определил дължим корпоративен данък за 2020 г. в размер на 58 654.09 лева. След приспадане на внесения данък в размер на 3 200 лева, е определил данък за довнасяне в размер на 55 454.09 лева и лихви в размер на 13 197.20 лева и с разликата до пълния размер на установените задължения за данък и лихви е изменил ревизионния акт. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо. При извършената проверка на основание чл. 218, ал. 2 ДОПК, настоящият касационен състав приема, че предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионният акт в частта на установените на „Трейд Хевън“ ЕООД задължения за корпоративен данък за 2020 г. в пълния им размер от 104 439.83 лева и лихви в размер на 28 327.31 лева, респективно задължения за довнасяне на корпоративен данък за 2020 г. в размер на 101 239.83 лева и лихви в размер на 28 327.31 лева, в която част актът е обжалван по административен ред и не е отменен от решаващия орган. Този извод се потвърждава от искането на дружеството в подадените жалби по административен и съдебен ред - за отмяна на акта в частта, в която са установени задължения по ЗКПО, които са за 2020 г., както и от разпоредителната част на решение № 1822/28.12.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. София, с което актът е потвърден в оспорената част на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. От друга страна след като задълженията по ЗКПО са обжалвани изцяло по административен ред, непроизнасянето на решаващия орган по част от тези задължения, се счита за мълчаливо потвърждаване на ревизионния акт съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК. Определеният от съда корпоративен данък за довнасяне в размер на 55 454.09 лева и съответните лихви от 13 197.20 лева, който е предмет на касационното обжалване, е в рамките на обжалвания размер на установените с акта задължения за корпоративен данък за 2020 г. от 104 439.83 лева и съответните лихви в размер на 28 327.31 лева, както и на определените задължения за корпоративен данък за довнасяне за 2020 г. от 101 239.83 лева и лихви от 28 327.31 лева. С оглед на изложеното следва да се приеме, че първоинстанционният съд е разгледал допустима жалба съгласно по чл.156, ал.1, респ. ал. 5 от ДОПК и при изменението на ревизионния акт не се е произнесъл свръхпетутим. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Правилно съдът е приел, че са налице основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По делото е установено, че декларираните от ревизираното дружество приходи от продажби на мобилни телефони и аксесоари чрез електронен магазин за 2020 г. в общ размер на 3 637 596.58 лева, не съответстват на действително получените приходи чрез преводи от "Спиди" АД, от "Уникредит Кънсюмър файненсинг" ЕАД, приходи от касовия апарат и от получени преводи от физически и юридически лица. Разликата в определената с ревизионния акт данъчна печалба и тази определена от съда се дължи на разлика в приходите, получени от преводи от физически и юридически лица, които вещото лице е установило, че са в размер на 526 216.49 лева, а не в размер на 984 073.63 лева. Доводите на касатора, че сумата от 137 737.15 лева, изплатена от "Спиди" АД, не е постъпила по сметка на дружеството, а по друга сметка, не се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът е обсъдил това възражение и правилно е приел, че сметката, за която ревизираното дружество твърди, че не е негова, е на наредителя – „Спиди“ АД и от нея е извършено плащането. Това обстоятелство се потвърждава от справката, представена от "Спиди" АД на л. 666, п.3 от приложенията към делото. Банкова сметка със същия IBAN на Спиди АД е посочена и в извлечението от сметката на ревизираното дружество в Paysera LT. От дружеството не се твърдят и по делото не се установяват други суми, които да обосноват данъчен финансов резултат за 2020 г. в по-нисък размер от определения от първоинстанционния съд. Извършеното от съда намаление на данъчната печалба и намаление на задълженията за корпоративен данък за 2020 г. от 104 439.83 лева на 55 454.09 лева и за лихви от 28 327.31 лева на 13 197.20 лева, е извън предмета на касационното обжалване, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по неговата законосъобразност. От изложеното следва, че решението в обжалваната част, в която е изменен ревизионния акт и на "Трейд Хевън" ЕООД са определени задължения за корпоративен данък за довнасяне за 2020 г. в размер на 55 454.09 лева и съответните лихви в размер на 13 197.20 лева, е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. За касационното производство разноски се дължат на ответника по касация. На основание чл. 161, ал. 2 ДОПК и в съответствие с решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение от 1 511.15 лева следва да се намали на 200 лева, което съответства на фактическата и правна сложност на делото пред касационната инстанция. Превалутирани съгласно чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в РБ разноските са в размер на 102.26 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,