Определение № 3280 от 06.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2298/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на „ВИГ АРГО 2017“ ООД, [населено място], срещу определение № 507 от 15.08.2024 г. по в.ч.т.д. № 271/2024 г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по частната касационна жалба – „ОРИЕНТ-2000“ ООД, [населено място], депозира становище, с което оспорва доводите за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение, излагайки и съображения по съществото на процесуалния спор. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил определение № 41 от 25.04.2024 г. по т.д. № 50/2023 г. на Окръжен съд Разград, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения по реда на чл. 124, ал.1 ГПК установителен иск, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, че договор за аренда на земеделски земи № 179 от 07.07.2016 г. с нотариално удостоверяване на подписите между „ОРИЕНТ-2000“ ООД и ЕТ „С. А. – Ориент СТЕ“ е прекратен поради сливане на качествата на кредитор и длъжник по него и поради прекратяване и заличаване на арендатора-едноличен търговец от ТРРЮЛНЦ. За да постанови този резултат, въззивният състав е приел за безспорно, че ищецът „ВИГ АГРО 2017“ ООД се легитимира като собственик на земеделските земи, предмет на договора за аренда от 07.07.2016 г., като ги е придобил от „ОРИЕНТ–2000“ ООД през 2019 г. по силата на два договора за покупко-продажба и за замяна, както и че между страните на атакувания договор за аренда е сключен договор за прехвърляне на предприятие на 08.12.2022 г., по силата, на който едноличният търговец – арендатор е прехвърлил търговското си предприятие на арендодателя по договора- „ОРИЕНТ–2000“ ООД, след което едноличният търговец е заличен от търговския регистър. Въз основа на тези фактически обстоятелства е направен извод за наличие на хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 5 ЗАЗ като основание за прекратяване на договора за аренда от 07.07.2016 г., което обстоятелство подлежало на вписване в Службата по вписванията по реда на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ по заявление на собственика на земеделските земи- в случая- настоящият частен жалбоподател. Подчертано е, че наличието на тази възможност не изключва правния интерес от воденето на установителния иск, но в случая такъв отсъства, поради липса на поведение на противната страна, което да прави правното положение на ищеца несигурно. Тази констатация е обосновава с обстоятелството, че ответното дружество „ОРИЕНТ – 2000“ ООД с декларация е оттеглило заявените за ползване и включване пред Областна дирекция „Земеделие“ за стопанската 2023г. – 2024 г. собствени на ищеца земеделски земи, на основание договора за аренда от 07.07.2016 г. в резултат на подадено от ищеца възражение, след което е оттеглено и подаденото от „ВИГ АГРО 2017“ ОДД възражение. При така развилите се в производството пред Областна дирекция „Земеделие“ [населено място] отношения във връзка с дублиране на заявени земи на основание договор за аренда от 07.07.2016 г. въззивният съд намерил, че правата на ищеца по отношение на земеделските земи не са застрашени или нарушени от поведението на ответното дружество, а и прекратяването на договора за аренда е признато от ответното дружество в отговора на исковата молба, поради което не е налице правният интерес от търсената защита. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението за допускане до касационно обжалване са формулирани въпросите: 1. „Кога за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК /да се приеме несъществуването на едно облигационно отношение/ и какъв следва да е характерът на интереса – пряк или евентуален?“, 2. „Когато ищецът не е страна по възникнало облигационно отношение, то възниква ли за него правен интерес да иска установяване на недействителност на договора между тези лица, респ. несъществуване на облигационното отношение при положение, че възникналата между тях облигационна връзка засяга пряко или косвено неговите права?“ и 3. „Следва ли съдът да преценява наличието на правен интерес за ответника от воденето на отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК с предмет да се приеме за установено, че е налице прекратяване на договор за аренда?“ Първият въпрос е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- като решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 35/01.09.2015г. по т.д. № 407/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 560/25.07.2013г. по ч.т.д. № 1775/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение №305 от 22.05.2014г. на ВКС по ч.т.д.№ 812/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 391 от 14.09.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3960/2015г. на ВКС,ГК, І г.о. и ТР № 8/2012 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС. На самостоятелно основание се поддържа „очевидна неправилност“ на обжалвания акт като предпоставка за допускане на атакуваното определение до касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 2, предл. посл. ГПК. В обосноваване за защитната си теза частният касатор поддържа, че с подадената декларация за оттегляне на заявлението за ползване на процесните земеделски земи правният спор не се разрешава, нито се премахва правната несигурност. Излагат се съображения, че с оглед продължителното действие на договора за аренда и непредприемането на действия по прекратяването му от ответното дружество, същото в бъдещ момент може да заяви за подпомагане пред административните органи имотите, предмет на договора. Подчертава, че признаването на иска в отговора на исковата молба е предпоставка за уважаването му по реда на чл. 237 ГПК, а не обуславя отпадане на правния интерес от търсената защита. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Частният касатор не обосновава наличие на предпоставките за допускане на жалбата му до касационен контрол. Формулираните от частния касатори въпроси, касаещи преценката за наличие на правен интерес на трето по договор за аренда лице да предяви отрицателен установителен иск за несъществуване на облигационното отношение макар и да удовлетворяват общата селективна предпоставка, не попълват хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С представените актове на касационната инстанция, касаторът не обосновава допълнителен критерий, поради неотносимост на разгледаните в тях хипотези с конкретния казус. С решение № 35/01.09.2015 г. по т.д. № 407/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., въпросът за правния интерес на ищеца да предяви отрицателен установителен иск за съществуването на договор за аренда не е изяснен поради наличие недопустимост на производството с оглед нередовност на исковата молба. Предмет на останалите актове е допустимостта на установителен иск за съществуването на договор за аренда, сключен между страните. В настоящата хипотеза, частният касатор се явява трето за атакуваната сделката лице, но освен това на основание чл. 17, ал. 2 ЗАЗ същият като приобретател на арендувания обект е заместил арендодателя в договора за аренда, предмет на отрицателния установителен иск. Така постановеното определение не може да се квалифицира като очевидно неправилно по смисъла на самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Видно от мотивите на въззивния съд, при постановяването му не са допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика, нито е приложен несъществуващ закон, нито е налице превратно приложение на закона. Оплакванията на частния касатор за допуснати закононарушения и необоснованост представляват единствено основания по чл.281 т.3 ГПК, неподлежащи на проверка в етапа по селектиране на касационните жалби, поради което не могат да обосноват допускане на исканото касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение