Определение № 1650 от 14.06.2023 г. на ВКС по д. № 1915/2023 г.

Производството е по чл.135, ал.5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Окръжен съд-Плевен и Административен съд-Плевен за това кой е компетентен да разгледа искова молба вх. № 6362/04.05.2022 г. на А. А. А.. А. А. е предявил срещу Окръжен съд-Варшава, Полша, иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000000 евро с период на формиране 01.07.2017 г. – 01.05.2022 г. и с твърдение, че не му били групирани присъдите по европейските закони и му било увредено здравето, защото не му била направена операция на дебелото черво – пролапс на ректума /уточнителна молба от 29.06.2022 г./. Твърдял е, че е имал три присъди за деяния от 2008 г., 2015 г. и 2012 г. От месец януари 2018 г. кумулациите били забранени в Полша. С определение № 2226 от 04.11.2022 г. по адм.д. № 386/2022 г. на АС-Плевен производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Плевен. Прието е, че предявеният иск е по чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ и съгласно чл.2, ал.3 ЗОДОВ искът се разглежда по реда на ГПК и родово компетентен с оглед цената на иска е окръжният съд. Местно компетентен е ОС-Плевен, тъй като ищецът пребивава в затвора в [населено място]. По образуваното гр. д. № 786/2022 г. на ОС-Плевен е била допусната правна помощ на ищеца. С молба вх. № 11714/19.12.2022 г. назначеният адвокат Л. П. е подала в съда искова молба, в която е посочила като ответник ГД „Изпълнение на наказанията“. Твърди се наличието на жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1, вр. ал.2 ЗИНЗС, изразяващо се в поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се чрез бездействие – чрез неосигуряване на необходимото медицинско обслужване и лечение, неизплащане на необходимата операция, както и действия – унизително отношение. С определение № 1763/21.12.2022 г. съдът е разпоредил да се изпрати на ищеца препис от коригираната искова молба с указания да я подпише, ако е съгласен с нея и да я върне в съда. С молба вх. № 141/05.01.2023 г. ищецът е посочил, че е запознат с определението на съда и сочи имената на двама свидетели. С определение от 18.01.2023 г. по гр. д. № 786/2022 г. на ОС-Плевен производството по делото е прекратено и е повдигната препирня за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС. Прието е, че коригираната искова молба отразява действителната воля на ищеца и тя обосновава отговорност на държавата за дейност на администрацията – чл.1 ЗОДОВ. Съдът се е позовал и на т.8 от ТП 2/19.05.2015 г. на ВКС и ВАС. С определение № 223 от 15.02.2023 г. по гр. д. № 318/2023 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е определено, че компетентен да се произнесе по исковата молба на А. А. А. е Административен съд-Плевен. След връщане на делото в административния съд е постановено определение № 533/10.03.2023 г., с което като ответник е конституирана Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, разпоредено е изпращане на препис от исковата молба и уточняващата молба на ответника и делото е насрочено в открито съдебно заседание. Делото е частично прекратено по отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода 10.05.2022 г. – 19.12.2022 г. С „жалба“ № 1693921 от 22.03.2023 г. ищецът е поискал да му бъде определен компетентен адвокат, тъй като неговата претенция е друга – иск срещу ОС-Варшава за обезщетение на вреди от неприлагане на европейското законодателство за кумулиране на наказанията по няколко присъди. Последвала е молба от адвокат Л.П. за освобождаване от задълженията й на служебен защитник. С определение № 712/04.04.2023 г. АС-Плевен е освободил адв. Л. П. и е поискал от АК-П. определяне на друг служебен защитник. С определение № 762/12.04.2023 г. е назначен нов служебен защитник адв. П. И. А.. Със заявление вх. № 2281/18.04.2023 г. новият служебен защитник е заявил, че се поддържа първоначалната претенция, насочена срещу ОС-Варшава за неимуществени вреди вследствие неприложена кумулация на присъди за периода 01.08.2017 г. – 01.05.2022 г. Междувременно на 11.04.2023 г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от конституирания ответник ГД „Изпълнение на наказанията“. С определение № 830/26.04.2023 г. по адм. д. № 386/2022 г. на АС-Плевен производството е прекратено и делото е изпратено по компетентност на ОС-Плевен. Прието е, че искът не е подсъден на административните съдилища, тъй като не е по чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ. С определение № 623 от 03.05.2023 г. по гр. д. № 307/2023 г. на ОС-Плевен производството по делото е прекратено и е повдигната препирня за подсъдност пред петчленен състав на ВКС и ВАС. Съдът е приел, че в хода на отстраняване на нередовности на исковата молба не е допустимо съгласно чл.214 ГПК, който в случая се прилага и от административния съд, да се правят едновременно изменение на обстоятелствата, на които се основава иска, и на ответника, тъй като на практика с това се предявява нов иск. Затова, независимо от депозираната молба от 18.04.2023 г. от адв. А., производството следва да продължи по предявения иск по АПК, за което е налице и произнасяне на 5-членен състав на ВКС и ВАС. Приемането на обратното би довело до злоупотреба с права, тъй като ищецът след всеки нов назначен му служебен защитник може да заявява различна воля по делото и да променя многократно предмета на спора и неговата подсъдност. Настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по чл.135, ал.5 АПК приема, че компетентен да се произнесе по исковата молба на А. А. А. е Административен съд-Плевен. Съображенията са следните: Постъпилата в съда искова молба на А. А. е била нередовна, но след допуснатата правна помощ и назначаването на адв. Л.П. нередовностите са отстранени. Препис от тази искова молба е връчен на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ и по делото е постъпил писмен отговор. В съответствие с внесеното от адв. П. уточнение е определен и предметът на делото, а оттам и компетентният съд – Административен съд-Плевен. Съгласно чл.144 АПК за неуредените въпроси в дял III-ти, дял Х – Общи правила, административният съд прилага Гражданския процесуален кодекс. На това основание при разглеждане на искови молби административният съд прилага специфичните правила по ГПК, включително и правилата на чл.214 ГПК, касаещи изменението на иска. Съгласно чл.214, ал.1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Както в практиката на ВКС, така и в практиката на ВАС се приема, че по реда на чл.214 ГПК не може да се предявява нов иск – в този смисъл са например определение № 9725 от 28.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2021 г., III о., определение № 12996 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10796/2020 г., III о., решение № 15852 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7505/2009 г., III о. До нов иск би се достигнало например когато се добавя нов период на претенцията за обезщетение на вреди /първото определение/; едновременно изменение на основанието и петитума на иска /посоченото решение/, или при добавяне на нов иск срещу същия ответник. Специфична хипотеза на допустимо изменение на иска чрез добавяне на нов иск срещу същия ответник е разгледана в т.2В на ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, но тази хипотеза в случая не е налице. Когато повторно преценява своята компетентност с оглед постъпило искане на ищеца за изменение на иска, административният съд първо следва да прецени доколко това изменение е допустимо. Дори и по искане на ищеца административният съд не може да допусне по реда на чл.214 ГПК такова изменение на предявения иск, при което да се промени едновременно основанието и петитумът /чрез насочване на иска срещу друг ответник/. Липсата на възможност за изменение на иска означава липса на възможност за промяна на компетентността на административния съд като съд, който следва да се произнесе по съществото на правния спор, още повече когато тази компетентност вече е определена по реда на чл.135, ал.5 АПК. Ако ищецът прецени, че не поддържа иска, който се разглежда в административния съд, той може да се откаже или да оттегли исковата молба, при което делото по този иск ще бъде прекратено. Ако ищецът прецени, че изначално е предявил два различни иска – за обезщетение на неимуществени вреди поради неизпълнение на задължение на съда /Окръжен съд-Варшава, Полша/ да кумулира наказания за две или повече извършени от него престъпления, и иск за обезщетение на неимуществени вреди от това, че не му е оказана адекватна медицинска помощ при изтърпяване на наказанието в затвора в Белене, и че по първия иск съдът не е образувал производство, тогава административният съд следва да предприеме необходимите действия за уточняване на претенциите по двата иска и за разделянето им, при което първият иск може да бъде препратен за разглеждане на общия съд, но не и втория. При едно такова разделяне на иска общият съд ще прецени дали е международно компетентен да се произнесе по съществото на спора. Воден от изложеното, петчленният състав на ВКС и ВАС по чл.135 ал.5 АПК