Определение № 168 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3188/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 264 171/17.08.2020 година, подадена от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място], против решение № 260 120/16.07.2020 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 1193/2020 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 11/02.01.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, 51-ви състав, постановено по гр. д. № 10 620/2019 година, с което е признато за установено, че Б. Г. Д. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] сумата от 13 208.58 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 13.06.2017 година до 12.06.2018 година, след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, намиращ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес], с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/28.06.2019 година. В подадената от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Б. Г. Д. срещу дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответницата по касационната жалба Б. Г. Д. не е подала отговор на същата, както и не е изразила становище по допустимостта и основателността й. „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 23.07.2020 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 264 171/17.08.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Варна е приел за установено, че от съдържанието на констативен протокол № 1 104 499/12.06.2018 година се установявало, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на собствения на Б. Г. Д. обект, в присъствие на двама свидетели, в обекта на потребление, електромерът бил демонтиран и на негово място бил монтиран нов. Иззетият електромер бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № .... Протоколът бил подписан от двама представители на „„Енерго-Про Мрежи” АД [населено място] и от свидетелите. Демонтираният електромер бил предаден за експертиза в БИМ. Съставен бил констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1164/19.06.2019 година, от заключението на която се установявало, че при софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано било наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4, която не била визуализирана на дисплея. Отбелязано било, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не съответства на техническите характеристики. Въз основа на този протокол било съставено становище за начисление на електрическа енергия от 26.06.2019 година в размер на 70 756.00 kWh за периода 13.06.2017 година-12.06.2018 година на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което било установено точното количество неотчетена електроенергия. От заключението на приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза и обясненията на вещото лице, се установявало, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер бил в срок на метрологична годност. Констатираното наличие на показания в регистър 1.8.4 сочело на извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране по отделните тарифи, като било въздействано чрез инфрачервения порт на електромера. Манипулацията целяла неотчитане в пълен обем на количествата електроенергия по двете тарифи. Препрограмирането осъществявало прехвърляне на електроенергия в скрития регистър, който не се визуализирал на дисплея при редовен отчет и реално не се заплащал. Не било възможно да се установи от кога било започнало натрупването на количеството електроенергия в невизуализирания регистър, тъй като не можело да се определи кога е било извършено неправомерното софтуерно вмешателство. Въз основа на посоченото съставът на Окръжен съд Варна стигал до извода, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, към което са приложими общите условия на „Енерго-Про Продажби” АД [населено място]. По силата на законова делегация било предоставена възможност КЕВР да приеме правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира. След изменението в ЗЕ, обнародвано в ДВ бр. 54/2012 година съществувало законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електроенергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електроенергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия, какъвто ред в случая въззивният съд приемал, че е предвиден в чл. 24 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД [населено място]. Извършената проверка, обективирана в констативния протокол от 12.06.2018 година, за установяване на неправилно и/или неточно измерена електроенергия, била осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електроенергия (в сила 16.11.2013 година), но към момента на проверката и съответно извършването на корекцията същите били отменени с решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година на ВАС-петчленен състав, І колегия, обнародвано в ДВ, бр. 15/14.02.2017 година, с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Последните от своя страна били отменени с решение № 2315/21.02.2018 година, постановено по адм. д. № 3879/2017 година на ВАС-четвърто отделение (в сила от 23.11.2018 година). Сега действащите Правила били приети от КЕВР и били обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019 година и съгласно § 2 от ПЗР на същите, процедурите по преизчисляване на количество електроенергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които били започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършвали по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. Затова към момента на извършване на проверката на процесното СТИ-12.06.2018 година и извършването на корекцията на сметка на Б. Г. Д. правилата, уреждащи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия-чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ (отм.) са били отменени, поради което за доставчика липсвали разписани действащи правила, както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от същите. При липса на приети правила към момента на проверката на процесното СТИ, извършването на промяна в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана електроенергия от страна на доставчика на електроенергия било лишено от нормативно основание. Същевременно „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] нямало право да извършва едностранна корекция на задълженията на Б. Г. Д. за минал период, позовавайки се единствено на приети и одобрени от него ОУ при липса на действащи към момента на проверката правила за измерване на количеството ел. енергия. По тези съображения въззивният съд приемал, че извършената от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] корекция на сметката за ползвана в имота на Б. Г. Д. електроенергия за минал период не обвързвала потребителя, поради което начислената чрез корекцията сума не се дължала. Предявеният отрицателен установителен иск бил основателен и следвало да се уважи. Идентичен правен резултат бил постановил и първоинстанционният съд, чието решение като правилно следвало да се потвърди. С оглед на горепосочените мотиви на Окръжен съд Варна при постановяване на обжалваното решение, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] е поставило правните въпроси за това при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 от ЗЗД; налице ли е правно основание за корекция на сметките на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 1707.2012 година и при действието само на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 година и за това следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения посочени във въззивната жалба и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страната във въззивната жалба за неоснователни. Според касатора даденото от въззивният съд решение на първия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси е в противоречие с приетото в решение № 21/01.03.2017 година, постановено по гр. д. № 50 417/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и решение № 150/26.06.2019 година, постановено по гр. д. № 4160/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. По отношение на втория въпрос се твърди противоречие с решение № 124/18.06.2019 година, постановеното по гр. д. № 2991/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Поради това по отношение на тези два въпроса се обосновава основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Същото основание се обосновава и по отношение на третия от поставените въпроси като се твърди противоречие между обжалваното решение и решение № 202/25.01.2018 година, постановено по т. д. № 1826/2016 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., а също така с решение № 134/30.12.2013 година, постановено по т. д. № 34/2013 година, решение № 75/20.06.2016 година, постановено по т. д. № 1608/2015 година, решение № 94/13.09.2016 година, постановено по т. д. № 3768/2014 година и решение № 161/04.10.2016 година, постановено по т. д. № 2220/2015 година, четирите по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. В тази връзка поставените от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси са включени в предмета на делото и даденото им от въззивния съд разрешение е в противоречие с посочените две решения на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по тези два въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 260 120/16.07.2020 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 1193/2020 година по подадената против него от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място], касационна жалба с вх. № 264 171/17.08.2020 година и такова трябва да се допускане. На „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 264.17 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение