Определение № 2308 от 30.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 925/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната агенция за приходите /НАП/, с която се обжалва решение № 41 от 23.01.2026 г., постановено по в.т.д. № 291/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, в частта, с която е потвърдено решение № 136 от 27.01.2025 г., постановено по т.д. № 2254/ 2024 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав, в частта, с която е оставено без уважение възражението на НАП за допълване на списъка на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н//с публични вземания в размер на 5 778 729, 13 лв. за неплатени данъци, установени с ревизионен акт № Р – 29002914002355 – 091 – 001/ 27.04.2016 г., издаден от ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ на НАП, както и с публични вземания в размер на 1 698 997,69 лв. за начислени лихви за забава върху неплатените данъци, които са предявени от НАП с молба с изх. № 95 – 00 – 53/15#77/01.07.2016 г. В касационната жалба се заявява оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради допуснато от съда нарушение при прилагане на нормите, регламентиращи реда за включване на публичните вземания в списъка на приетите вземания на кредиторите при открито производство по несъстоятелност по отношение на банка. Касаторът счита за несъответстващ на законовата уредба извода на съда, че НАП следва да предяви в сроковете по чл. 63, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 ЗБН публичните вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ” АД /н/, за да бъдат включени в списъците на приетите вземания на кредиторите на несъстоятелността. Позовава се на разпоредбите на чл. 687, ал. 2 ТЗ и чл. 164, ал. 4 ДОПК, в които е предвидено задължение на синдика да впише служебно в списъка на приети вземания установените с влязъл в сила акт публични вземания, като намира, че това се отнася както за този вид вземания, възникнали преди откриването на производство по несъстоятелност, така и за вземанията, възникнали след този момент. Ето защо по отношение на публичните вземания не е необходимо да бъдат спазвани сроковете за тяхното предявяване в производството по несъстоятелност, включително и когато то е открито по отношение на банка. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран един въпрос и е направено позоваване на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по тази касационна жалба - „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че то е правилно. Другата касационна жалба е подадена от „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, като с нея се обжалва решение № 41 от 23.01.2026 г., постановено по в.т.д. № 291/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, в частта, с която е потвърдено решение № 136 от 27.01.2025 г., постановено по т.д. № 2254/ 2024 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав, в частта, с която е допълнен на основание чл. 68, ал. 3 ЗБН списъка на приети вземания на кредиторите на „КТБ” АД /н/ със следните вземания на НАП: 1) публично вземане за разноски в размер на 633, 99 лв. съгласно изпълнителен лист от 26.01.2016 г., издаден по адм. дело № 12558/14 г. по описа на АССГ, с поредност на удовлетворяване – по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН; 2) публични вземания за неплатени вноски за допълнително пенсионно осигуряване и лихви върху тях в размер на 690,76 лв., дължими съгласно декларации, подадени в периода 05.08.2016 г. - 10.09.2016 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН за главниците и по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН за лихвите; 3) публични вземания за неплатени данъци и лихви върху тях в размер на 292 008 лв., дължими съгласно декларации, подадени в периода 09.06.2015 г. - 26.10.2016 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН за главниците и по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН за лихвите; 4) публични вземания за неплатени задължителни осигурителни вноски и лихви върху тях в размер на 7 066, 32 лв., дължими съгласно декларации, подадени в периода 05.08.2016 г. – 06.08.2018 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН за главниците и по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН за лихвите; 5) публични вземания за имуществени санкции и глоба в размер на 70 020 лв., дължими съгласно наказателни постановления, издадени в периода 24.09.2014 г. – 11.05.2017 г., както и известие за глоба с фиш, издадено на 04.11.2015 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН; 6) публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такси битови отпадъци, дължими към [община] и лихви върху тях в размер на 27 312, 04 лв., дължими съгласно влезли в сила актове за установяване на задължения, издадени на 20.07.2018 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН за главниците и по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН за лихвите; 7) публични вземания за данъци и такси, както и лихви върху тях в размер на 7 731, 44 лв., дължими съгласно влезли в сила актове за установяване на задължения, издадени на 29.06.2020 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН за главниците и по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН за лихвите; 8) публични вземания за държавни такси, дължими съгласно издадени от съда изпълнителни листове, и лихви върху тях в следните размери от 1 895 906, 69 лв., от 1 191 210, 32 лв., от 4 411 721, 10 лв., от 1 023 567, 94 лв., от 3 204 205, 36 лв., от 4 138 814, 86 лв., от 1 282 294, 28 лв., от 316 348, 13 лв., от 1 007 215, 15 лв., от 13 280 949, 43 лв., от 2 748 571, 70 лв., от 3 961 510, 61 лв., от 1 399 337, 56 лв. и от 24 885 575, 59 лв., с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН за главниците и по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН за лихвите върху главниците. В касационната жалба се заявява оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на нормите от ЗБН, с които е регламентиран кръгът от кредитори, чиито вземания подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на една банка. Касаторът счита, че съгласно чл. 4, ал. 1 ЗБН това са само кредиторите по търговски и нетърговски вземания, които са възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В ЗБН няма уредена възможност за предявяване на вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, каквато има в производството по несъстоятелност на търговските дружества. Същото разрешение следва и от нормата на чл. 94 ЗБН, в която е предвиден ред за удовлетворяване на текущи публични вземания, които са възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но не и след този срок. В чл. 4, ал. 2 и чл. 54 ЗБН са уредени изключения от това правило, които не могат да се тълкуват разширително и те са, че на удовлетворяване подлежат само вземания за законна и договорна лихва върху необезпечено вземане, както и разноските по несъстоятелността, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Предявените от НАП публични вземания са възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ” АД /н/ и не попадат в тези изключения, поради което не подлежат на удовлетворяване, което не е съобразено от въззивния съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване „КТБ” АД /н/ формулира три въпроса, като поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по тази касационна жалба - НАП, не е подал отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационните жалби, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Касационните жалби са подадени в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежни страни и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което са допустими. За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че е сезиран с предявени от НАП установителни искове по чл. 68 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, които имат за предмет съществуването на правото на принудително удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД /н/ на публичноправни вземания към банката за данъци, за здравни и осигурителни вноски, за наложени имуществени санкции и глоби и за присъдени съдебни разноски, както и начислени върху тях лихви за забава. Въззивният съд е счел, че част от предявените от НАП публичноправни вземания, които са установени с данъчноревизионен акт № Р – 29002914002355 – 091 – 001/ 27.04.2016 г. и са за корпоративен данък, за данък върху добавената стойност и за данък върху доходите на чуждестранни юридически лица, дължими за периода от 01.01.2011 г. до 31.10.2014 г., както и за лихви върху тези данъци, са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Позовал се е на актуалната практика на ВКС по прилагане на норми от несъстоятелността на търговските дружества по ТЗ, в която е прието, че публични вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1 предл. 2 ТЗ след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1, предл. 1 ТЗ тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Въззивният съд е възпроизвел и мотивите на ВКС за този извод, които са свързани със систематичното, лингвистичното и логическото тълкуване на чл. 685 ТЗ - чл. 688 ТЗ във връзка със специалната разпоредба на чл. 164, ал. 3 ДОПК, предвиждаща, че публичните вземания се предявяват от НАП пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго. В решението на ВКС е прието, че нормата на чл. 687, ал. 2 ТЗ не представлява предвидено в закона отклонение от това правило, защото няма как обща норма, каквато е тази от ТЗ, да изключва специална, каквато е тази от ДОПК. Формулирането на чл. 164, ал. 3 ДОПК не оставя съмнение, че се касае за задължение на НАП за предявяване на вземанията, а не за право, неупражняването на което не влече каквито и да било негативни последици досежно удовлетворяването им. Въззивният съд е счел, че това разрешение е приложимо и в производството за банкова несъстоятелност, поради което и доколкото описаните публични вземания, които са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ” АД /н/, са предявени след изтичането на сроковете по чл. 63, ал. 1 ЗБН и чл. 65, ал. 1 ЗБН, то те не подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност и установителният иск за тях следва да бъде отхвърлен, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд. Въззивният съд е посочил, че останалата част от публичноправните вземания, които са предявени от НАП, и се иска да бъдат включени в списъка на приети вземания на кредиторите на „КТБ” АД /н/, са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на банката. За да отговори на въпроса дали за такива вземания съществува право за удовлетворяване в това производство, съдът е съобразил разрешението, дадено в Определение № 67/ 15.02.2022 г., постановено по ч.т.д. № 1212/ 2021 г. по описа на ВКС, I т.о., по въпроса дали подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, вземането на кредитор на несъстоятелната банка за разноски, които са присъдени с влязло в сила съдебно решение след момента на неговото откриване. В този акт е прието, че вземанията към банката за разноски, присъдени с влезли в сила решения в полза на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Този извод е направен въз основа на тълкуване на нормите от ЗБН, като във въззивното решение са възпроизведени мотивите на върховния съд за това. Те са свързани с това, че не е допустимо страните в производствата, образувани по предявени исковете за попълване на масата на несъстоятелността, да са поставени в по-неблагоприятно положение от тези по исковете, за които в ЗБН е предвидено изрично задължение за синдика след постановяване по тях на влязло в сила решение, с което е установено съществуването на конкретно вземане към банката, включително вземане за разноски, да допълни с него списъка на кредиторите с приети вземания, на това че в ЗБН липсва разпоредба, която да освобождава несъстоятелната банка от отговорност за заплащане на разноски в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, както и на това, че в закона е предвидено, че определени вземания, свързани с развитието на производството по несъстоятелност, които са възникнали след неговото откриване, подлежат на удовлетворяване в него, каквито са вземанията за разноските по несъстоятелност и текущите публичноправни вземания на държавата и общините. Като се е позовал изцяло на това разрешение, въззивният съд е счел, че предявените от НАП вземания за данъци, за здравни и осигурителни вноски, за глоби, за имуществени санкции, за присъдени държавни такси и за лихви върху тях, които са възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ” АД /н/, подлежат на удовлетворяване в това производство и следва да бъдат включени в списъка на приети вземания на кредиторите на несъстоятелната банка, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд. Ето защо обжалваното решение е потвърдено изцяло. По касационната жалба, подадена от НАП: В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът-ищец формулира един въпрос, по който се позовава на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, който е следният: Следва ли публични вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, да бъдат предявени от НАП в рамките на тези преклузивни срокове, респективно дали непредявяването на тези вземания в сроквете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ има за правна последица тяхното удовлетворяване?. Въпросът се отнася до тълкуване на норми, уреждащи условията и реда, по който публичноправните вземания подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, открито по отношение на длъжника, поради което има характера на правен. Въпреки че при неговото формулиране касаторът е посочил разпоредби от ТЗ, които регламентират реда за предявяване на вземания в общото производство по несъстоятелност на търговските дружества, следва да се приеме, че той се отнася и за установените в закона условия за удовлетворяване на публичноправните вземания в производството по банкова несъстоятелност, чиято уредба е в специалния закон ЗБН, поради което е включен в премета на делото. Въззивният съд се е произнесъл по него в обжалваното решение, като се е позовал на правилата, установени в ТЗ, които е счел за приложими и при банковата несъстоятелност. Това му произнасяне е обусловило извода за неоснователност на предявения иск, имащ за предмет тези публичноправни вземания за данъци и лихви върху тях, които са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД /н/. На настоящия съдебен състав е известно, че формулираният правен въпрос е разрешен в постановена по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС - Решение № 4 от 21.07.2022 г., постановено по т. д. № 2475/2020 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 50181 от 03.02.2023 г., постановено по т.д. № 1777/2021 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 322 от 17.11.2025 г., постановено по т. д. № 449/2024 г. по описа на ВКС, І т.о. В тези решения е прието, че публични вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, следва да се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, като те се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1 предл. 2 ТЗ след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1, предл. 1 ТЗ тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Този извод е мотивиран с тълкуване на общите разпоредби на чл. 685, ал. 1, чл. 688, ал. 1, чл. 687, ал. 2 ТЗ във връзка със специалните норми на ДОПК. Посочено е, че в чл. 164, ал. 3 ДОПК е предвидено изрично, че публичните вземания се предявяват от НАП пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго. Тази разпоредба е приета след като нормата на чл. 687, ал. 2 ТЗ е била вече действащо право. Счетено е, че ако се приеме, че правилото, въведено с чл. 687, ал. 2 ТЗ, предвижда, че публичноправните вземания към несъстоятелния длъжник не трябва да се предявяват, за да бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност, то това би обезсмислило последващото приемане на чл. 164, ал. 3 ДОПК, в която изрично е посочено, че тези вземания се предявяват. В чл. 164, ал. 3 ДОПК е регламентирано задължение за НАП за предявяване на публичноправни вземания в производството по несъстоятелност на длъжника по реда и в сроковете за това, а не право, неупражняването на което не влече каквито и да било негативни последици досежно удовлетворяването им. Разпоредбата на чл. 164, ал. 3 ДОПК представлява специален закон спрямо чл. 687, ал. 2 ТЗ, която е обща разпоредба. Прилагането на специалния закон не може да бъде изключено по силата на обща разпоредба, поради което правилото на чл. 687, ал. 2 ТЗ не представлява изключение от уреденото в чл. 164, ал. 3 ДОПК задължение за предявяване на публичноправни вземания в производството по несъстоятелност. Ако не е необходимо НАП да предявява публичните вземания, за да бъдат те удовлетворени в производството по несъстоятелност на длъжника, не би имало смисъл правилото на чл. 165, ал. 5 ДОПК, че ако публичното вземане е установено, но актът за това не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ. С разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК е уредено единствено задължение за синдика да съобрази правните последици на влезлия в сила акт за установяване на публично вземане, което не е свързано със задължението на НАП да предявява такова вземане. От мотивите на обжалвания акт е видно, че в него въззивният съд се е позовал точно на тези разрешения, дадени в практиката на ВКС, които е съобразил изцяло и е преценил за приложими и по отношение на публичните вземания, които са възникнали към банка, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност по ЗБН. С оглед на това и в съответствие с тях той е заключил, че за да бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД /н/ публичноправните вземания за данъци и лихви за забава върху тях, които са възникнали преди датата на решението за откриване производство по несъстоятелност, е следвало да бъдат предявени в сроковете по чл. 63, ал. 1 ЗБН и чл. 65, ал. 1 ЗБН. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване НАП се позовава на Решение № 43 от 20.06.2014 г., постановено по т.д. № 2471/2013 г. по описа на ВКС, І т.о., в което обаче не е даден отговор на поставения правен въпрос, а установените с нормите на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 ДОПК правила са тълкувани при отговор на въпроса за това какви факти обхваща задължителната сила на влезлия в сила акт за установяване на публично вземане. Касаторът заявява противоречи и с разрешението, дадено в Решение № 179 от 18.03.2021 г., постановено по т.д. № 15/2020 г. по описа на ВКС, ІI т.о., което обаче е изолирано и е преодоляно с цитираната последователна практика на ВКС. С оглед на това трябва да се заключи, че въззивният съд се е произнесъл по формулирания въпрос в съответствие с актуалната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 41 от 23.01.2026 г., постановено по в.т.д. № 291/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, в частта, обжалвана от НАП. По касационната жалба, подадена от „КТБ” АД /н/: В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване „КТБ” АД /н/ поддържа предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поставя следните три въпроса: 1. Следва ли списъкът на приетите вземания на кредиторите на несъстоятелна банка да бъде допълван с вземания, предявени след изтичане на срока по чл. 63, ал. 1 ЗБН?; 2. Могат ли вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност на банка, да се предявяват след изтичане на срока по чл. 63, ал. 1 ЗБН по аналогия на нормата на чл. 688, ал. 1 ТЗ?; 3. Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗБН, която определя като кредитори на банката в несъстоятелност само тези лица, които са кредитори по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността по чл. 54 ЗБН, е от диспозитивен или императивен характер? Подлежи ли на разширително тълкуване нормата на чл. 4, ал. 1 ЗБН?. При съобразяване на обосновката към формулираните въпроси трябва да се приеме, че всички те се отнасят до възможността в производството по банкова несъстоятелност да бъдат удовлетворени вземания на кредиторите към несъстоятелната банка, които са възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в който смисъл те следва да бъдат уточнени и обобщени в един въпрос. Обобщеният въпрос касае тълкуването на правните норми от специалния закон, уреждащ производството по банкова несъстоятелност – ЗБН, и нормите, регламентиращи общата търговска несъстоятелност в ТЗ, поради което има характера на правен. По него има и произнасяне в обжалваното решение, което е определящо за извода на съда за основателност на част от предявените искове по чл. 68 ЗБН. Следователно по отношение на обобщения въпрос е осъществено общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Към настоящия момент този въпрос вече е разрешен в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС - Решение № 230 от 31.07.2025 г., постановено по т. д. № 1156/2024 г. по описа на ВКС, І т.о. В този акт е посочено, че в специалния ЗБН липсва правна уредба относно предявяването на вземания, които не са платени на падежа и са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност на банката, каквато се съдържа в ТЗ и се прилага в производствата по несъстоятелност на търговските дружества – чл. 688, ал. 3 ТЗ. Отбелязано е, че въпреки че откриването на производство за банкова несъстоятелност води до пълно преустановяване на дейността на банката, в резултат на което тя не може да сключва нови сделки, по които в нейна тежест да възникват нови задължения, е възможно след откриване на това производство във връзка с осъществяване на дейността на синдика да бъдат сключени сделки с трети лица от банката, представлявана от синдика, и да възникнат вземания на трети лица по отношение на банката във връзка с опазване и попълване на масата на несъстоятелността. За подобни нововъзникнали вземания по отношение на банката в несъстоятелност не може да бъде отречена защита чрез предявяването им в производството по несъстоятелност, тъй като такава защита не може да бъде осъществена по пътя на индивидуалното изпълнение. Ето защо и при липса на специална правна уредба в ЗБН по отношение на възможността спорни вземания към несъстоятелната банка, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, да бъдат предявявани и удовлетворявани в това производство на основание препращащата норма на чл. 612, ал. 2, изр.2 ТЗ приложение следва да намери разпоредбата на чл. 688, ал. 3 ТЗ в частта й, в която е предвидено, че тези вземания подлежат на предявяване, като това предявяване става по специалния ред, регламентиран в ЗБН. В решението на ВКС е посочено, че по отношение на възможността за удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност на вземанията на кредиторите, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, които са безспорни, е дадено разрешение в Определение № 67/ 15.02.2022 г., постановено по ч.т.д. № 1212/ 2021 г. по описа на ВКС, I т.о., което е споделено. В този акт е разгледан въпросът дали подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, открито по отношение на една банка, вземанията за разноски, присъдени след решението за откриване на производство по несъстоятелност с влезли в сила решения в полза на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността. Посочено е, че тези вземания са неоспорими съгласно чл. 70 ЗБН, в която норма е предвидено, че не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, когато в производството по делото е взел участие синдикът. Прието е, че въпреки че тези вземания не са изрично посочени в чл. 69, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗБН, те подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката и за синдика възниква задължение да допълни с тях списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН. Този извод е основан на това, че не е допустимо страните в производствата, образувани по предявени искове за попълване на масата на несъстоятелността, да са поставени в по-неблагоприятно положение от тези в производствата по исковете по чл. 20, ал. 4 ЗБН, чл. 65, ал. 2 ЗБН и чл. 68, ал. 3 ЗБН, за които в закона е предвидено изрично задължение за синдика след постановяване по тях на влязло в сила решение, с което е установено съществуването на конкретно вземане на едно лице към банката, включително вземане за разноски, да допълни с това вземане списъка на кредиторите с приети вземания, което налага това разрешение да се прилага и за разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността. Посочено е и това, че в ЗБН липсва изрична разпоредба, която да освобождава несъстоятелната банка от отговорност за заплащане на разноски в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, поради което е недопустимо този правен резултат да се постига чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност. Забрана за включване в списъка на приетите вземания на разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, не може да се изведе от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗБН, с която е закрепен общият принцип, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени разноски по несъстоятелността. Това е така, тъй като в закона са уредени и изключения от този принцип. В чл. 4, ал. 2 ЗБН е предвидено, че се удовлетворяват и вземанията, произтичащи от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката. В чл. 94, ал. 1, т. 7 от ЗБН е регламентирано, че в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката. Наличието на практика на ВКС, в която е разрешен поставеният въпрос, и липсата на настъпил нов факт, свързан с развитието на обществените отношения или изменение в законодателството, означава, че няма как по отношение на него да е осъществено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което поддържа касаторът. В допълнение трябва да се посочи, че по формулирания въпрос не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд се е позовал на разрешението, дадено в цитираната практика на ВКС по отношение на безспорните вземания, и въз основа на него е извел, че всички вземания /и спорните, и безспорните/ на кредитори към несъстоятелната банка, които са възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, подлежат на удовлетворяване в това производство. С оглед на това е заключено, че предявените от НАП вземания за данъци, за здравни и осигурителни вноски, за глоби, за имуществени санкции, за присъдени държавни такси и за лихви върху тях, които са възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ” АД /н/, подлежат на удовлетворяване в това производство и следва да бъдат включени в списъка на приети вземания на кредиторите на несъстоятелната банка. Това разрешение съответства напълно на даденото в цитираната съдебна практика на ВКС. По изложените съображения се налага изводът, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 41 от 23.01.2026 г., постановено по в.т.д. № 291/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, и в частта, обжалвана от „КТБ” АД /н/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение