Определение № 2788 от 06.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 856/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Алексленд Проперти“ ЕООД и Г. В. К. против решение № 657/11.11.2024 г. по т.д. № 528/2024 г. на Софийски апелативен съд, както следва: Касаторът „Алексленд Проперти„ ЕООД обжалва въззивното решение в частта му с която, след отмяна на решение № 261048/02.07.2021 г. по т.д.№ 1682/2017г. на Софийски районен съд, дружеството е осъдено да заплати на „Дитсманн„ АД / с предходно наименование „Енергомеронт холдинг„ АД /, на основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, сумата от 246 000 лева, ведно с обезщетение за забава, считано от 02.05.2017г. до окочателното изплащане на главницата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от която сума 30 000 лева дружеството дължи солидарно с ответницата Г. К., която сума е предоставена от „Дитсманн“АД на „Алексленд Проперти„ АД за изпълнение на възложени му с договор от 28.06.2011г. действия, изменен с анекси от 09.09.2011г. и 03.05.2012г., по който Г. К. има качеството на поръчител на „Алексленд Проперти„ АД. Касаторът поддържа недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне по непредявен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо вр. с чл. 240 ЗЗД. Намира, че ищецът е претендирал сумата съобразно предназначението й - за поемане на „разноски по изпълнение„ на възложената поръчка и поради неизпълнение на задължението на ответното дружество да даде отчет за изпълнението на поръчката, както и се е позовал изрично на основание за връщането й, съгласно чл. 2, ал. 7 от сключения договор. Оспорва дадената от въззивния съд квалификация на договора, като договор за заем на сумата от 246 000 лева, каквато не се поддържа от ищеца, вкл. в уточнителната му молба от 31.05.2019 г.. Поддържа се неправилност на въззивния акт, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Неправилно правоотношението между страните е квалифицирано като договор за заем, а по същество е договор за поръчка и с характер на подготвителен договор за покупко-продажба на поименни безналични акции, като страните по него са уредили изрично хипотезите, в които сумата от 246 000 лева, предоставена от ищеца на ответното дружество, подлежи на връщане – чл. 2, ал. 3, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 – но никоя от тях не се е реализирала в случая. Необоснован е извода на въззивния съд, за наличие на предпоставките по чл. 2, ал. 7, тъй като разпоредбата предполага заплатена от ищеца цена на придобитите акции на „Алексленд проперти„ ЕООД, но такова плащане няма. В разрив с предмета на договора за заем е и разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от договора. Касаторът акцентира на обстоятелството, че към датата на сключване на анекса от 03.05.2012г. е била налице съществена промяна в обстоятелствата, известна на страните: „Ж.С.Груп„ ООД – притежател на процесните акции - е обявено в несъстоятелност. По тази причина, първата от заложените в договора хипотези, за придобиване на акциите от ищеца по договор за покупко-продажбата с продавач „Алексленд Проперти„ ЕООД се е оказала обективно изключена, тъй като ответното дружество не би могло да ги придобие по договор с „Ж.С.Груп„ ООД /в несъстоятелност/. Доколкото, съгласно чл. 43 ЗОЗ, откриването на производство по несъстоятелност на залогодателя не спира започнатото изпълнение по чл. 32 ЗОЗ, възможна за придобиване процесните акции от ищеца хипотеза остава само втората, уредена в договора, чрез закупуване по реда на ЗОЗ, въз основа на вписано от „Алексленд Проперти„ЕООД пристъпване към изпълнение, в качеството на обезпечен чрез залога кредитор на притежателя на акциите „Ж.С.Груп“ООД - залогодател. Процесните акции са продадени по единствения възможен и желан от ищцовото дружество начин – по реда на ЗОЗ, след пристъпване към изпълнение от заложния кредитор, чрез депозитар от СФБ, в който случай не се отправя търгово предложение по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 13/22.12.2003 г. за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции. Поради това, съображенията на въззивния съд, че за ищеца е било обективно невъзможно да отправи търгово предложение, не по причина на собственото му поведение, страната намира за абсурдни, тъй като изобщо не се е изисквало такова. С вдигането на двата запора – обезпечителен, вписан в сключения договор и последващ изпълнителен запор, съобразен при анекс № 3/03.05.2012 г. – за ищеца е била открита възможността да закупи процесните акции, така както е сторил първоначалният им приобретател - трето за спора лице, от което последващо ищецът ги е придобил. Следователно са несъстоятелни и мотивите на въззивния съд, за недобросъвестно поведение на „Алексленд Проперти„ ЕООД, а оттук и съобразяването на правни последици по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗЗД, макар изобщо да не е ясно от въззивното решение кое е несбъдналото се, по причина поведението на ответното дружество, условие. Дори да се приеме, че отправянето на търгово предложение от ищеца е било необходима предпоставка за придобиването на акциите по единствено възможния ред - по ЗОЗ, то съдът не е съобразил, че: ответното дружество е изпълнило всички необходими действия за вдигане на наложените обезпечителен и изпълнителен запори върху процесните акции, най късно до 13.12.2011г., поради което срока за отправяне на търгово предложение от ищеца е изтекъл още на 13.02.2012 г. / отправено е от ищеца едва на 03.06.2015г. /; клаузата на чл. 2, ал. 4 от договора относно началния момент на този срок не е променена с последващите анекси – двумесечен от вдигане на запора, наложен с обезпечителна заповед по гр.д.№ 1625/2007 г. на Врачански районен съд, въпреки знанието на страните за междувременно наложен изпълнителен запор върху процесните акции / вдигнат на 18.01.2013г., а не на 04.02.2013 г., както е приел съда / и обявяване на собственика им – длъжник на „Алексленд Проперти„ ЕООД - в несъстоятелност; неспазването на този срок за отправяне на търгово предложение освобождава „Алексленд Проперти„ ЕООД от всякаква отговорност за неизпълнение на сключения договор. Касаторът намира, че като е приел наличие на основание за връщане на сумата от 246 000 лева, извън изрично уговорените в договора хипотези, съдът е извършил тълкуване в разрив с принципите на чл. 20 ЗЗД. Според касатора, макар дадените при отмяна на първото въззивно решение указания на Върховния касационен съд да се отнасят до разглеждане на основание за връщане на сумата, съгласно уреденото в чл. 2, ал. 6 от договора, доколкото ищецът не се е позовал на тази клауза / посочена едва във въззивната му жалба / това произнасяне би било недопустимо. Насетне се излагат съображения за неосъществен фактически състав за връщане на сумата, съгласно чл. 2, ал. 6 от договора: да е отправено от ищеца и прието от ответното дружество търгово предложение за закупуване на процесните акции и преди всичко –да е заплатена от ищеца на ответното дружество цена на същите, като безспорно са били продадени, съответно заплатена цената им от трето за спора лице, което плащане страната намира за ирелевантно в случая. Сочи се нарушение на чл. 269, пр. второ ГПК от въззивния съд, тъй като във въззивната си жалба ищецът не се е позовал на неразгледано от първоинстанционния съд правоотношение по договор за заем. Нарушена е и нормата на чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК, тъй като въззивният съд – при повторното разглеждане на спора във въззивна инстанция - не се е съобразил с дадените от касационния съд указания, за произнасяне единствено по наведените от ищеца въззивни доводи относно: 1/ обстоятелството по наложен изпълнителен запор върху процесните акции, констатиран с анекса от 03.05.2012 г., вдигнат на 04.02.2013 г., от която дата започва да тече двумесечния срок за отправяне на търгово предложение и 2/ обстоятелството, че процесните акции са били продадени на трето лице, по реда на ЗОЗ, в полза на ответното дружество, преди изтичане на двумесечния срок за отправяне на търгово предложение – на 27.02.2013 г., т.е. обективно е препятствана възможността за такова от страна на ищеца, а с това са реализирани предпоставки за възстановяване на сумата, съгласно чл. 2, ал. 6 от договора. Касаторът счита, че въззивният съд не се е произнесъл по тези доводи, докладвал е иска, като предявен на основание чл. 2, ал. 7 от договора, въпреки указаната от касационната инстанция приложимост на ал. 6 на същия член, и дори е приел основание - договор за заем - каквато квалификация касационният състав не е давал. С тези си действия, според касатора, въззивният съд е дал различна от тази на първоинстанционния съд правна квалификация на спора, при което е бил длъжен да съобрази задължителните указания на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС: да доведе възприетата от него квалификация до знанието на страните, като им укаже подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства, при надлежно разпределяне на доказателствената тежест в процеса, което не е сторил. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила е и неразглеждането на основателни доводи от защитата на ответниците, а именно: че с оглед обявяването в несъстоятелност на длъжника и притежател на процесните акции – „Ж.С. Груп„ ООД, не е била възможна хипотеза на придобиване извън реда по ЗОЗ; че двумесечният срок за отправяне на търгово предожение от ищеца тече от датата на вдигане на обезпечителния запор; че няма доказателства към 27.02.2013 г. – сделката с процесните акции в полза на трето за спора лице – ищцовото дружество да е регистрирало търгово предложение в КФН и за него да е текъл срока по чл. 151, ал. 1 от ЗСППЦК; че договореният срок за отправяне на търгово предложение от ищеца не е променян, вкл. при знание за обстоятелствата, посочени в последващите два анекса. Касаторът излага съображения и за немотивираност на въззивното решение, в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Доводът за необоснованост на същото е заявен формално, с обосновка относима към друго основание за неправилност - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът Г. В. К. оспорва въззивното решение в частта му, с която е осъдена, солидарно с „Алексленд Проперти„ ООД, да заплати сумата от 30 000 лева, като част от общия дълг в размер на 246 000 лева, в качеството й на поръчител по договора от 28.06.2011г. между ищеца и „Алексленд Проперти„ООД, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 02.05.2017г.. Поддържа идентичен довод за недопустимост на въззивното решение, като разгледало непредявен иск – за връщане на получена в заем сума. Намира неправилно и в разрив с принципите на чл. 20 ЗЗД, извършеното от въззивния съд тълкуване на договора, в частност на уредените изрично в чл. 2 основания за връщане на предоставената от ищеца на ответното дружество сума от 246 000 лева. Оспорва приложимост на последици, съгласно чл. 25, ал. 1 ЗЗД, поради установена недобросъвестност на ответното дружество, за каквато по начало намира, че липсват мотиви. Поддържа, че сключеният между страните договор урежда изрична хипотеза, при която не се дължи връщане на сумата – чл. 2, ал. 4 – и точно тя се е реализирала. Аналогично на доводите на другия касатор страната намира, че въззивният съд не се е произнесъл по всички нейни защитни доводи, нито в съответствие с указанията на касационната инстанция. Счита нелогичен и извода на съда, за обективна невъзможност ищеца да отправи търгово предложение за изкупуване на акциите и за значението й в конкретния случай. Оспорва се и отхвърлянето на възражението на ответницата, за погасяване на поръчителството, на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД, съгласно задължителните постановки на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 4б, изхождайки именно от съображението на ищеца, че основанието за връщане на сумата от ответното дружество е възникнало с реализиране на продажбата на акциите от 27.02.2013г., от която дата следва да се съобрази изтичането на 6–месечния срок за предявяване на иск срещу длъжника. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на „Алексленд Проперти„ ЕООД, наред с поддържаната недопустимост на въззивното решение по гореизложените съображения, са формулирани следните въпроси: 1/ Допустимо ли е тълкуването на договор да доведе до смисъл, коренно противоположен на ясно и недвусмислено изразената воля на страните ?; 2/ При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните, при спазване на чл. 20 ЗЗД ?; 3/ Допустимо ли е разширително да се тълкуват ясни и непротиворечиви договорни клаузи, по които страните нямат спор относно техния предмет и съдържание ? – допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се поддържа в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради произнасяне на въззивния съд в разрив с приетото в решения гр.д. № 4976/2023г. на ІІІ г.о., т.д.№ 723/2023г., т.д.№ 1247/2021г. и т.д.№ 666/2010г. на І т.о., гр.д.№ 381/2024г. на ІV г.о. на ВКС; 4/ Извън преценките за валидност и допустимост въззивният съд ограничен ли е от посоченото в жалбата и може ли да се произнася извън наведените в нея оплаквания ? - въпросът е обосноваван в идентична хипотеза, поради противоречие с ТР № 1/2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС - т.1; 5/ Указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона задължават ли въззивния съд, на който делото е върнато за ново рзаглеждане, да процедира по посочения в тях начин и да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция, предвид чл. 294, ал. 1, пр. 2 ГПК ?; 6/ задължителни ли са за въззивния съд указанията на ВКС в отменително касационно решение, за процесуалните действия, които трябва да извърши при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК ?; 7/ Въззивният съд може ли да се отклонява от указанията на ВКС, произнасяйки се по материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които не са му дадени указания ? – допълнителния селективен критерий и по трите въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 1062/2009 г. на ІІ г.о., гр.д. № 1649/2009 г. и гр.д.№ 579/2011 г. на ІV г.о., т.д.№ 1887/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, а в евентуалност – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на формирана задължителна съдебна практика по същите; 8/ Какви са правомощията на въззивния съд, когато приеме, че е дадена неправилна правна квалификация на иска от първоинстанционния съд?; 9/ Когато въззивният съд прецени, че дадената от първа инстанция квалификация на иска е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли съдът служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства ? - сочи се противоречие с приетото в ТР № 1 / 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение по гр.д.№ 4745/2013 г. на І г.о. на ВКС; 10/ Допустимо ли е да се променя правното основание на претенцията във въззивното производство, след като с доклада по делото, на основание чл. 146 ГПК, първата инстанция вече се е произнесла по правната квалификация на иска и същата е различна от приетата от въззивния съд ? - страната се позовава на противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 1156/2011г. и гр.д. № 297/2010 г. на ІІ г.о. и гр.д.№ 4745/2013 г. на І г.о. на ВКС; 11/ Съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд длъжен ли е да разгледа всички доводи, твърдения и възражения на страните, като отговори защо приема, респективно защо не приема конкретни защитни доводи и изложи мотиви във връзка с тях ? – допълнителният селективен критерий се обосновава все в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие в процедирането на въззивния съд, с дължимото съгласно решения по гр.д.№ 5061/2023 г. и гр.д.№ 4738/2021 г. на ІІІ г.о., т.д. № 1106/2010 г. и т.д.№ 377/2011 г. на ІІ т.о., т.д. № 866/2012 г. на І т.о., гр.д.№ 829/2012 г. на І г.о. на ВКС; 12/ Длъжен ли въззивният съд да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си? - сочи се противоречие със задължителните указания в ТР № 1/2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и с приетото в решения по гр.д.№ 829/2012г. на І г.о., т.д.№ 866/2012г. на І т.о. и т.д.№ 377/2011г. на ІІ т.о. на ВКС; 13/ От кой момент започва да тече срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД - от падежа на задължението или от датата на забавата ? - сочи се противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 2767/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС, в евентуалност се поддържа допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът навежда и очевидна неправилност на въззивното решение, поради видимо тежко нарушение на процесуалния закон и явна необоснованост, предвид това, че: като е приел, че не се установява сбъдването на някое от изрично уговорените в договора основания за връщане на сумата / чл. 2, ал. 3,4,5,6 и 7 / въззивният съд е следвало да отхвърли исковете, а поради същата причина не е било налице изискуемо вземане, върху което да се дължи обезщетение за забава, като предпоставките за изискуемост са съгласно договореното в чл. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7. Чл. 84, ал. 2 ЗЗД изобщо не намира приложение при наличието на изрично уговорен падеж. Такъв е налице дори да се приеме, че сумата е била предоставена в заем – чл. 240, ал. 4 ЗЗД, макар този извод да е немотивиран, при поддържаната характеристика на договора като такъв за поръчка – чл. 285 ЗЗД. Очевидна неправилност се твърди предвид извода за предоставяне на сумата от ищеца на ответника в заем, а не за покриване разноски по изпълнението на възложената от ищеца на ответното дружество поръчка. Такъв извод, според страната, не следва и от самите хипотези, предвидени в договора, при които основанието за връщане на сумата винаги предполага неизпълнение на договорно задължение. Очевидно неправилен страната намира и извода на съда, че предоставената сума, при конкретните обстоятелства – нереализирано от ищеца придобиване на процесните акции от ответника, по някой от предвидените в договора два начина - винаги би подлежала на връщане. По начало, коментирайки приложимост на фикцията на чл. 25 ЗЗД, въззивният съд не е посочил несбъдването на кое условие / кое от всички уредени в договора основания / приема за осъществило се, поради недобросъвестното поведение на ответното дружество. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на Г. К., наред с поддържаната недопустимост на въззивното решение, поради разглеждането на непредявен иск – за връщане на сумата като предоставена в заем, са формулирани и следните въпроси: 1/ Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите и анексите към тях по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните ? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки ? – допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се поддържа в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в решения по т.д.№ 761/2008г. и т.д.№ 666/2010г. на І т.о. и т.д. № 218/2012г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ Следва ли при тълкуване на съдържанието на един договор и анексите към него да бъде съобразена действителната, а не предполагаема воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор ?; 3/ Какви следва да са предпоставките за критериите по чл. 20 ЗЗД, при търсене на действителната воля на страните при неформален двустранен договор? – по втори и трети въпроси не е цитирана конкретна съдебна практика, нито обоснован друг допълнителен селективен критерий; 4/ Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичащи от тези договори ? – сочи се противоречие с приетото в решения по т.д. № 1608/2015г. на ІІ т.о., т.д.№ 939/2009г. на І т.о. и гр.д.№ 856/2009г. на ІV г.о. на ВКС; 5/ При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите в практиката и добросъвестността ? – сочи се противоречие с приетото в решение по т.д.№ 621/2012г. на І т.о. на ВКС и цитираните в същото решения по чл. 290 ГПК; 6/ Може ли самият факт на подписване на анекса към договора, за нови уговорки в бъдеще, след като са извършени всички уговорени с основния договор действия, да санира настъпила неизправност на една от страните и невиновността на другата? Може ли с уговорените нови действия да бъдат новирани сроковете за действия, за които вече е настъпило неизпълнението ?; 7/ Допустимо ли е договорената с анекса за нови действия в бъдеще клауза, че „останалите клаузи на договора запазват действието си така, както са уговорени„, да бъде тълкувана от съда така, че за „новия анекс ще се прилагат горепосочените правила „ – условията по договора, които вече са се сбъднали ? – по последните два въпроса не е обосноваван допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване; 8/ Кой е началният момент от който започва да тече давността, ако задължението е без срок ? - отново в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се сочи противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 4850/2008г. на ІІ г.о. ВКС. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, но извън теоретичните постановки за съдържанието на този селективен критерий за допускане на касационното обжалване, липсва конкретно обосноваване на изводима, единствено от мотивите, неправилност, съобразно тези постановки. Ответната страна - „ Дитсманн“ АД - оспорва касационните жалби по съображения, взети предвид при настоящото произнасяне и коментирани по-долу. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни, срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: „Енергоремонт холдинг„ АД, с настоящо наименование „ Дитсманн„ АД е предявил срещу „Алексленд проперти„ ООД иск за връщане на сума от 246 000 лева, а при условия на пасивна солидарност между дружеството и ответницата Г. К. – осъждане на последната, в качеството й на поръчител за дълга на дружеството, да плати сума от 30 000 лева / част от дълга в размер на 246 000 лева /, на основание договор от 28.06.2011 г. и сключени към същия анекси от 09.09.2011г. и 03.05.2012г.. Ищецът твърди, че е предоставил на „Алексленд проперти„ АД сумата, за изпълнение на поети с договора от дружеството подготвителни действия за осъществяване на сделка, по силата на която ищецът да закупи от същото дружество поименни безналични акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол„ АД, към момента на договора притежание на „ Ж.С.Груп“ ООД, кредитор на което е „Алексленд пропърти„АД. Поради това, подготвяното закупуване е предвидено в две самостоятелни възможни хипотези: покупко-продажба сключена директно с „Алексленд пропърти„ АД, действащ от свое име и за своя сметка, като притежател на акциите / след съответно придобиване от притежателя им и негов длъжник „Ж.С.Груп„ООД / или по реда на ЗОЗ, след пристъпване на „ Алексленд пропърти„ АД към изпълнение, в качеството на заложен кредитор на „ Ж.С.Груп „ ООД, обезпечен с особен залог върху същите акции. Като се позовава на предприетото от „Алексленд пропърти„АД изпълнение по реда на ЗОЗ и обявена продажба на акциите през 2013г., съответно - на закупуването им от трето за спора лице – „ Джи Си Ар„ ЕООД, от което пък ищецът твърди да ги е закупил последващо, изплащайки цената им, ищецът сочи, че на основание чл. 2, ал. 7 от договора „Алексленд пропърти„ АД му дължи връщане на предоставената сума от 246 000 лева. Сочи правна квалификация на претенцията си – чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Действително ищецът твърди, че предоставената сума не е била изразходвана от ответното дружество за постигане целта на сключения договор, с характеристика на договор за поръчка, и че няма основание да бъде задържана. Изрично на стр.2 от исковата молба се излага съображение за възможна и друга правна квалификация, съобразно изтъкнатите факти, на която страната не би се противопоставила, ако би се споделила от съда. В евентуалност се поддържа връщане на сумата на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД – като дадена на отпаднало основание. Също в евентуалност – ако се приеме, че ответното дружество е във виновно неизпълнение на договорни задължения – се поддържа и разваляне на договора със самата искова молба, респ. връщане на предоставената сума, на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, доколкото е настъпила обективна невъзможност за повторно закупуване на същите акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол„ АД от ответното дружество – като техен притежател или като заложен кредитор на притежателя им. Отговорността на ответницата К. се претендира в качеството й на поръчител на „Алексленд пропърти„ ООД по договора и сключените към него анекси. Съгласно процесния договор, по който страните са титулувани съответно - „Енергоремонт Холдинг„АД, като „купувач“, а „Алексленд Проперти„ ООД, като „продавач“, същите / чл. 1 / „поемат взаимни задължения за извършване на подготвителни действия, даващи възможност за осъществяването на сделка, с която, спазвайки изискванията на ЗППЦК, купувачът да закупи от продавача, действащ от свое име и за своя сметка или за сметка на „Ж.С.Груп„ ООД, съгласно ЗОЗ, 27 443 броя поименни безналични акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол„ АД, индивидуализирани с емисия и номинална стойност, за цена от 21,50 лева за акция или обща цена 590 024,50 лева. В чл. 2 от договора ищецът се задължава в определен срок да преведе по сметка на ответното дружество сума от 180 000 лева, която, видно от ал. 2 на същия член, преобладаващо / 145 000 лева / да се предостави, въз основа на отделно споразумение с „Ж.С.Груп„ ООД, като обезпечение пред съд, съгласно чл. 180 – чл. 181 ЗЗД, в производство по иск срещу „Ж.С.Груп„ООД, с цел вдигане на наложен запор върху процесните акции / видно от уговореното съдържание на дължими от продавача отчетни документи за влагането на сумата /. Съгласно чл. 2, ал. 3 на договора, при неизпълнение на това задължение продавачът дължи връщане на сумата на купувача, ведно с 12 % годишна лихва. Съгласно чл. 2, ал. 4 купувачът се задължава, спазвайки всички законови изисквания, в двумесечен срок от вдигането на запора / обезпечителния /, да публикува търгово предложение за закупуване на всички акции от капитала на "Енергоремонт Бобов дол „ АД …като цената не трябва да е по-ниска от 21,50 лева на акция. При неизпълнение на това задължение, продавачът има право алтернативно: 1/да развали договора, като в този случай купувачът дължи неустойка в размер на 60 000 лева, която сума прихваща от предоставената му по ал. 1, а остатъкът следва да върне на купувача, без лихви върху същия от датата на развалянето или 2/ да уведоми писмено купувача, че дължи изпълнението на договора и неустойка за забава, в размер на 350 лева за всеки ден в който продавачът или „Ж.С.Груп„ ООД продължава да притежава пакета от 27 443 акции от „Енергоремонт Бобов дол„АД, до изчерпване на получената по ал.1 сума, в който момент договорът се прекратява автоматично. В чл. 2, ал. 5 от договора е заявено намерение на продавача, действащ от свое име и за своя сметка или от свое име за сметка на „Ж.С.Груп„ ООД / при продажба по реда на ЗОЗ / да приеме търговото предложение на купувача, а в случай на отказ му дължи връщане на получената по ал. 1 сума, ведно с 12 % годишна лихва. Връщане, ведно с лихва в същия размер продавачът дължи и в случай, че, без да се е отказал изрично от договора, не осигури ефективно прехвърляне на акциите в полза на купувача, в срока и по реда на приложимите нормативни актове / чл. 2, ал. 6 /. Съгласно чл. 2, ал. 7: „ Ако продавачът, действайки от свое име и за своя сметка / ако е придобил сам акциите / или от све име и за сметка на длъжника си „Ж.С.Груп„ ООД / при продажба по реда на ЗОЗ /, приеме търговото предложение и извърши всички необходими действия за прехвърлянето на акциите, купувачът се задължава да заплати цялата дължима цена, а продавачът – незабавно след получаване на цената да върне на купувача получената сума по ал. 1, без да се дължат лихви върху нея до датата на получаване на цената. Страните са се уговорили / ал. 8 /, че ако третото лице „Деметра Гея„ООД, разполагащо с изпълнителен лист срещу „Ж.С. Груп„ ООД, евентуално възпрепятства изпълнението на договора, чрез запор върху процесните акции, то това няма да съставлява неизпълнение от страна на „Алексленд Проперти„ ООД по ал. 5 и ал. 6. В този случай се предвижда допълнително договаряне заплащането на допълнителна сума от купувача, по изпълнителното дело срещу „ Ж.С. Груп„ ООД / анекс от 09.09.2011 г., за допълнителни 36 000 лева и анекс от 03.05.2012 г., за допълнителни 30 000 лева /. Възпрепятстването на изпълнението на договора от друго лице или от „Деметра Гея „ООД, но въз основа на различно от издадения изпълнителен лист основание, страните приемат, че ще съставлява неизпълнение, спрямо което ще се уговарят посочените по-горе правила, т.е. и връщане на предоставената със сключването на договора сума от купувача на продавача. С клаузата на т. 2 от анекса от 03.05.2012г. е изрично предвидено, че допълнително договорената за плащане от купувача сума ще бъде използвана от продавача за погасяване на задължението на „Ж.С.Груп“ ООД по изпълнителното дело срещу същото дружество, по което е наложен запор върху акциите, като след погасяването продавачът следва да направи всичко необходимо за вдигането на запора. С отговора на исковата молба ответникът „Алексленд Проперти„ ООД обобщава предмета на сключения договор като поемане задължения за „ взаимни действия за създаването на възможност за придобиване на 27 443 бр. поименни акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД от страна на „Енергоремонт холдинг„АД „. Предоставената от ищеца сума до размера на 240 514,26 лева е изразходвана именно с тази цел, а остатъкът се твърди усвоен, като дължима от купувача неустойка, съгласно клаузите на договора, тъй като в договорения срок не е отправил търгово предложение. Само ако би отправил търгово предложение, което продавачът, съгласно договора, приеме и само ако би платил цената на акциите, за ответното дружество би възникнало задължение за връщане на предоставената от купувача сума, усвоена като парична гаранция за вдигане на изпълнителен запор, наложен в полза на „Деметра Гея„ООД – друг кредитор на „Ж.С.Груп“ООД. Търгово предложение на купувача- ищец е публикувано едва на 03.06.2015г., към който момент акциите са притежание на трето лице и следователно продавачът е в обективна невъзможност да приеме търговото предложение и да получи цената на акциите, само след изпълнението на който фактически състав би дължал връщане на получената по договора сума. В отговора на исковата молба ответницата Г. К. квалифицира договора като комплексен: с елементи от предварителен договор за покупко-продажба на безналични поименни акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол„ АД, споразумение за поемане на взаимни задължения, с цел осигуряване сключването на окончателен такъв и договор за поръчка, по силата на който „Алексленд проперти„ ООД да плати от свое име, за сметка на „Енергоремонт Холдинг„ АД, суми в полза на „Ж.С.Груп„ ООД, които суми да послужат веднъж като обезпечение пред съд и втори път – за уреждането на дълг по изпълнително дело / с взискател „Деметра Гея„АД /, с цел вдигане на изпълнителния запор върху акциите, предмет на бъдещата покупко-продажба, наложен по изпълнителното дело. Страната твърди точно изпълнение на възложеното от ищеца от довереника „ Алексленд проперти„ ООД, при което е целево усвоена предоставената сума от 246 000 лева: изплащане дълга на „Ж.С.Груп„ ООД към кредитора „Деметра Гея„ ООД и като последица -вдигане на наложения в изпълнителното производство от същия взискател срещу „Ж.С.Груп„ООД запор върху процесните акции; вдигане на наложен по молба за обезпечаване на бъдещ иск запор върху същите, след замяната му със залог на парична сума; пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ върху поименните безналични акции, притежание на „Ж.С.Груп„ООД, междувременно обявено в несъстоятелност, поради което хипотезата за директното им придобиване от „Алексленд Проперти„ООД се явява обективно изключена. По аналогични на съображенията на първия ответник, основани на клаузата на чл. 2, ал. 7 от договора, Г. К. оспорва наличието на основание за връщане на сумата. Същата е предоставена в изпълнение на взаимното задължаване за действия, осигуряващи бъдещото прехвърляне на акциите, а не като цена по бъдещата им покупко-продажба. Поради това, претенцията на ищеца се явява неоснователна и съобразно клаузите на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора, доколкото се установява изпълнение на тези задължения от ответното дружество. По идентичнти съображения не е налице основание и по цитираната от ищеца разпоредба на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, както и евентуалното основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В допълнителната искова молба, в аспект на възражението на ответниците, за неполучена от „Алексленд пропърти„ООД цена на процесните акции, ищецът се позовава на изходящо от същите потвърждение за сключена на 27.02.2013г. сделка, по силата на която същите са закупени от „Джи Ти Ар“ ООД, за сума от 590 024,50 лева, чрез депозитаря на заложния кредитор „Алексленд Проперти„ООД. Ищецът изрично сочи, че претенцията му се основава на договорно задължение и следва да се квалифицира от съда съобразно заявените фактически обстоятелства. Оспорва волята на страните да е била: предоставената от ищеца сума, за вдигане на обезпечителния и изпълнителния запори върху акциите, да остане за негова сметка, независимо от последващото развитие на правоотношението. Допълнителните отговори на ответниците поддържат неоснователност на исковете, независимо от основанието на което ще бъдат разгледани, с приложението на чл. 2, ал. 7 вр. с ал. 4 от договора. Както и с първоначалните отговори се поддържат доводи за недопустимост на исковете. В отговор на изричните указания на съда с определение № 3535/04.07.2018 г., ищецът с молба вх. № 116842/11.09.2018г. посочва / т.2 /, че предоставянето на сумите е било „с временен характер“. След продажбата, във всички уговорени варианти за извършването й, сумата е подлежала на връщане на ищеца. „Алексленд Проперти„ООД е следвало да договори възстановяване на сумите от „Ж.С.Груп„ООД, чрез споразумение, по силата на суброгация или по друг начин, който е извън обхвата на процесното договаряне. Сочи се, че надлежно изпълнение на възложеното би било само такова изпълнение от ответното дружество, което би осигурило прехвърлянето на акциите по визирания в договора ред - чрез закупуване от ответното дружество и последваща продажба на ищеца или чрез продажба по реда на ЗОЗ. С оглед продажбата им на трето за спора лице, изпълнението на ответника с така договореното съдържание е станало невъзможно, а ако не се приеме за невъзможно, то с исковата молба е упражнено потестативно право на разваляне на договора, предвид същото обстоятелство. Първоинстанционният съд е отхвърлил както главните искове, с прието основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, така и евентуалните, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД. Споделил е за основателни възраженията на ответниците, че така предоставените от ищеца суми са били средства, необходими за изпълнение на възложената с договора на „ Алексленд проперти„ ООД поръчка / чл. 285 ЗЗД /, т.е. са по начало в тежест на доверителя и ако бъдат усвоени в изпълнение на поръчката не се дължи връщането им на ищеца. Съдът е съобразил изричните клаузи в договора, уговарящи връщане, в отклонение от правилото в закона – чл. 2, ал. 3,5,6 и 7 спрямо чл. 284, ал. 2 и чл. 285 ЗЗД, както и че сключеният договор не може да се квалифицира като чист договор за поръчка, доколкото обслужва и интереса на довереника от реализиране покупната цена на въпросните акции, в удовлетворяването му като кредитор на притежателя им „Ж.С.Груп„ ООД, а не и интерес на същия от получаване на възнаграждение по договора за поръчка. Оттук първоинстанционният съд е приел, че за решаване на спора не може да се изходи единствено от чл. 284, ал. 2 и чл. 285 ЗЗД, а следва да се подложи на тълкуване сключеният договор, макар последващи тълкувателни мотиви да не са изложени. Главните искове са квалифицирани като такива за изпълнение на договорно задължение, а не по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, съобразно направените от ищеца уточнения, вкл. в съдебно заседвание от 12.06.2018г.. Съдът е обосновал извод, че никоя от изрично предвидените в договора хипотези, за връщане на предоставената сума, не е реализирана в случая, изхождайки от тяхното буквално съдържание. Така хипотезата на чл. 2, ал. 3 не е реализирана, тъй като ответното дружество е изпълнило възложените му действия за вдигане на обезпечителния и изпълнителния запори, при което са усвоени и предоставените му средства. Ищецът не е обявил търгово предложение в договорения срок - двумесечен от вдигане на запора, наложен като обезпечителна мярка /най-късно на 13.12.2011 г. / а е отправил такова на 03.06.2015г., поради което не е налице и хипотезата на чл. 2, ал. 4, доколкото с последващите анекси не е променен началния момент на срока, независимо от констатирания и възложен за вдигане запор върху акциите, наложен по-късно в изпълнително производство в полза на взискателя „Деметра Гея„АД. Но дори да се приеме за начален момент на двумесечния срок вдигането на изпълнителния запор – от 04.02.2013г., то отново не се явява спазен срока за отправяне на търгово предложение. С това си неизпълнение ищецът е препятствал изпълнението на ответното дружество – да приеме търгово предложение и осигури ефективно прехвърляне на акциите в полза на ищеца, получавайки цената им / чл. 2, ал. 7/. Следователно, неизпълнението е в причинност с поведението на ищеца,а не се касае за отказ на довереника да изпълни по смисъла на ал. 5 и ал. 6, нито са били налице предпоставки за разваляне на договора по вина на ответника – ал. 4. Съдът е счел ирелевантно получаването от ответното дружество на цената на акциите от третото лице - първоначален купувач „Джи Си Ар„ ЕООД, вместо от ищеца, последващо закупил същите от това дружество. Изложените мотиви, за отхвърляне на евентуалните искове по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, са извън обхвата на дължимото в случая произнасяне, съобразно касационните доводи на страните и мотивираните основания за допускане на касационното обжалване, относими единствено към отхвърлянето на главните искове. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по идентични съображения. Решението му е отменено от касационна инстанция, с решение №77/20.06.2024г. по т.д.№ 2734/2022 г. на ІІ т.о. на ВКС, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - необсъдени въззивни доводи на ищцовото дружество относно: 1/ обстоятелството, че изпълнителният запор в полза на взискателя „Деметра Гея„ ООД е вдигнат на 04.02.2013г. и от тази дата започва да тече двумесечния срок за отправяне на търгово предложение и 2/ обстоятелството, че продажбата на акциите в полза на третото лице е извършена от ответното дружество на 27.02.2013г., т.е. преди изтичане на уговорения двумесечен срок, с оглед което е налице хипотезата на чл. 2, ал. 6 от договора - невъзможност за ищеца да отправи търгово предложение в уговорения срок. Съдът, на основание чл. 293, ал. 3 вр. с чл. 236, ал. 2 и чл. 269 ГПК е върнал делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, при което да бъдат изложени мотиви по така посочените конкретни въззивни доводи, като бъдат обсъдени и всички останали доводи и възражения на страните по спорните въпроси. При новото разглеждане на спора, въззивният съд е уважил главните искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, приемайки че сключеният между страните договор има смесен характер: подготвителен / предварителен за покупко-продажба на въпросните акции, договор за заем и за поръчка. Приел е, че клаузите, уговарящи предпоставки за връщане на предоставената сума – чл.2, ал. 3, 4, 5, 6 и 7 – са ясни и не се нуждаят от тълкуване, както и че общата сума от 246 000 лева е предоставена от ищеца на ответното дружество в заем. Съдът е изложил съображения за значимост на момента на вдигане на изпълнителния запор, в съответствие с указанията на касационната инстанция. Приел е, че коя от възможните хипотези е основание за връщане на сумата, съобразно фактическите обстоятелства, е въпрос на правна квалификация, дължима от съда, а не по допустимостта на исковете, поради което е без значение дали ищецът се е позовал на чл. 2, ал. 7, вместо на визираната и от касационна инстанция ал. 6 на същата разпоредба. Реализирани ли са предпоставките на приложимата хипотеза е въпрос по съществото на спора. Акцентираните от касационния състав обстоятелства въззивният съд е отчел в аспект на неправилност на извода на първоинстанционния съд, че ответното дружество е изправна по договора страна и покупко-продажбата на акциите не е осъществена единствено по причина поведението на ищеца. В тази връзка съдът се е позовал на несбъднало се по причина поведението на ответното дружество условие за придобиване на акциите, като последица от възможно отправяне на търгово предложение и на приложимост на чл. 25, ал. 1, изр. второ ЗЗД, поради недобросъвестност на ответното дружество, каквато съдът съзира в разпореждането с акциите в полза на третото лице – „Джи Си Ар„ ООД. Като изхожда от обслужваните с договора интереси: на продавача - да получи цената на акциите / да се удовлетвори като кредитор на „Ж.С. Груп„ ООД от продажната им цена /, а на купувача – да придобие същите, въззивният съд е формирал съждението, че обективната невъзможност / очевидно визирайки разпореждането в полза на третото лице / да се сбъдне условието / неясно кое / за тази покупко-продажба, не може да освободи ответното дружество от задължението за връщане на цената. Съдът е приел за лишено от правна логика положение, в което ищецът осигурява средства за погасяване задълженията на длъжника на ответното дружество – „Ж.С.Груп„ ООД към конкуриращ „Алексленд Проперти „ ООД взискател, без да получи нищо като насрещна престация. Очевидно подобно съглашение нарушава принципа за равнопоставеност на страните в едно правоотношение. Съдът приема, че удовлетворяването на конкуриращия взискател със средства на ищеца не изчерпва дължимото от ответното дружество изпълнение. Срещу поръчителя, искът за солидарното му осъждане с главния ответник до размера на сума от 30 000 лева, като част от общо претендираните 246 000 лева, е уважен, като последица от уважаването на главния иск и отхвърляне възражението на ответницата за неспазен преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за предявяване на иска срещу длъжника, като за начален момент на същия е приета датата на исковата молба, с характер на покана за изпълнение, доколкото претендираното вземане не е уговорено със срок / чл. 84, ал. 2 ЗЗД /. По допустимостта на касационната жалба на „Алексленд проперти „ ЕООД: Първите три въпроса се отнасят до извършено от въззивния съд, според касатора, тълкуване на сключения между страните договор, като първите два кореспондират на довод за неспазени принципи на тълкуването, а третият изхожда от тезата на касатора, че поради ясни и недвусмислени договорни разпоредби тълкуване не е било необходимо. Никой от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд е приел, в унисон с тезата на касатора / трети въпрос /, че договорните разпоредби са ясни и недвусмислени и не се нуждаят от тълкуване, съответно не е извършил тълкуване, в съответствие с принципите на чл. 20 ЗЗД. Изводите си съдът е основал на кумулативното съобразяване на отделните разпоредби и на принципа, че всяко разпоредително действие – на още по-голямо основание между търговци – се нуждае от правно основание за извършващия го и предполага възмездност, като такова между търговци. Неудовлетворяването на общия изключва коментар на сочения допълнителен селективен критерий. Четвъртият въпрос е предпоставен от довода на касатора, че при новото произнасяне въззивният съд е излязъл извън обхвата на дадените му от касационна инстанция указания и очертания от същите предмет на въззивна проверка, съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК, предвид квалифициране на основанието за предоставяне на сумата от 246 000 лева като заем, а не на основание договор за поръчка. Този извод на съда не конфронтира с извода за наличие на основание за връщане на сумата, съгласно чл. 2, ал. 6 от договора. Въззивният съд е разгледал възникналото по договора правоотношение като комплексно и в аспект на интереса на всяка от страните от сключването му, такъв какъвто се следва от цялостното му съдържание: ответното дружество да съдейства за вдигане на обезпечителен, а последващо и на изпълнителен запори върху въпросните акции, за които действия да се обезпечи със средства от страна на ищеца, но подлежащи на връщане. Договорът изключва предназначението на предоставената сума, като средства за изпълнение на поръчката, усвояването на които, съгласно чл. 280 ЗЗД, винаги остава за сметка на възложителя при точно изпълнение на насрещната страна, след като съдържа разпоредбата на чл. 2, ал. 7 – уреждаща именно хипотезата на последици относно сумата, при точно изпълнение на възложеното по поръчката – вдигане на запорите. Квалифицирането на предоставянето й като заем / макар с предназначение за постигане на конкретна и в интерес на всяка от страните цел / не рефлектира върху правилността на правния извод за наличие на основание за връщането й, съгласно чл. 2, ал. 6 от договора, респ. на „липса на основание да се задържи от ответника„, каквато изрично се сочи в исковата молба. Дори и без този извод, въззивното решение обосновава основание за връщане на сумата именно предвид спецификата на договореното, която не конфронтира с императивна норма на закона. Поради това, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл извън обхвата на дадените му указания – по обстоятелства, които рефлектират върху указаното му за проверка основание за връщане на сумата или конфронтират със същото. По идентични съображения не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване 8, 9 и 10 въпроси, които са предпоставени от несъстоятелния касационен довод, че въззивният съд се е произнесъл по правна квалификация на спора, различна от приетата от първоинстанционния съд и въз основа на която не са давани указания на страните, с което е нарушено процесуалното им право на защита. Никоя от инстанциите не се е позовала на договорно основание за връщане на сумата „договор за поръчка „, нито по такъв за „заем“, а с оглед спецификата на договарянето - по договор с елементи на поръчка и заем. Действително, с договора са възложени от ищеца на ответното дружество правни действия, но за разлика от същинския договор за поръчка, с осъществяването им не възникват права, нито настъпват правни последици в патримониума на възложителя – ищец. Предвид това и предоставените от него средства за вдигане на запорите нямат характеристиката на средства за изпълнение на договор за поръчка, чието разходване, при тоно изпълнение на възложеното, винаги е за сметка на възложителя / чл. 280 ЗЗД /, а подлежат на връщане, както в случай, че последващо не се реализира покупко-продажба на процесните акции / било по вина на ответното дружество, ако не приеме търговото предложение на ищеца, санкция за което неизпълнение е договорена за дължима от ответника неустойка, било поради обективни причини, в който случай се дължи само връщане на сумата /, така и в случай, че се реализира покупко-продажба на акциите / изрично е уговорено, че с плащането на цената на акциите от ищеца му се дължи връщане на предоставената сума /. Изпълнението от ответника на задължението за вдигане на запорите върху акциите не е в конекситет с възникнало от така сключения договор право на ищеца, а резултира в правната възможност, целена от всяка от страните по него – да се придобият за в бъдеще притежаваните от „Ж.С.Груп„ООД акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол„ АД от ищеца, с което би се удовлетворило и вземането на „Алексленд проперти„ ООД от притежателя им, негов длъжник. В този именно смисъл са съображенията на въззивния съд за нелогичност на поддържаната от ответника теза, че договорът обективира основание за задържане на предоставената му от ищеца сума, респективно извода му, че задържането на сумата от ответното дружество е изключено, независимо от развитието на правоотношението. Пети, шести и седми въпроси се отнасят до касационния довод за произнасяне на въззивния съд в отклонение от дадените му от касационна инстанция указания за новото разглеждане на делото във въззивна инстанция. Като кореспондиращи на процесуалния ред за разглеждането на спора в конкретния случай – чл. 294 ГПК, след връщането му от Върховен касационен съд, предвид ал. 1, пр. второ на същата разпоредба във връзка с чл. 295 ГПК, въпросите удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не е удовлетворен допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е съобразил указаните му от касационна инстанция, като значими за разрешаването на правния спор, обстоятелства и обвързал с тях извода си за невъзможност за реализиране на покупко-продажба на процесните акции, настъпила преди изтичане на двумесечния срок за отправяне на търгово предложение, като осъществило се съобразно чл. 2, ал. 6 от договора основание за връщане, каквото е и посоченото от касационната инстанция / стр. 7, пар. предпоследен от решението /. Съпътстващият му довод - че прилагането на конкретна клауза от договора е относимо към определяне на правната калификация на спора, дължима от съда - по никакъв начин не въвежда възприето от него, различно от уреденото в чл. 2, ал. 6 на договора, основание за връщане на сумата. Указаните от касационния съд пропуски на въззивното произнасяне, преценени единствено в относимост към клаузата на чл. 2, ал. 6 от договора, логично предполагат задължение за въззивния съд, при новото разглеждане на делото, да се произнесе по всички относими към приложението на тази разпоредба доводи и фактите, на които същите се основават, вкл. опровергават приложението й, а не по всички въззивни доводи. Правилно касаторът намира за относими към приложението на чл. 2, ал. 6 от договора доводи, свързани с момента на вдигане на запора върху акциите, с оглед определяне началния момент от който тече двумесечния срок за отправяне на търгово предложение и оттук установяване дали придобиването на акциите от трето лице е станало преди изтичането на този срок и следователно ищецът е бил обективно възпрепятстван да придобие тези акции по ред, предвиден в договора – с търгово предложение и по реда на ЗОЗ в конкретния случай. Въззивният съд е коментирал в мотивите си момента на вдигане на изпълнителния запор, който именно касационният състав е посочил за значим, като начален момент на двумесечния срок за търгово предложение – 04.02.2013г., съответно срока изтичащ на 04.04.2013г., при осъществена продажба в полза на третото лице още на 27.02.2013г.. Налице е и извод за ефективно възпрепятстване на ищеца за придобиване на акциите по ред, предвиден в договора, макар да не е било обективирано от ответното дружество изрично изявление за отказ от намерение за приемане на търгово предложение – елемент от хипотезиса на чл. 2, ал. 6 от договора. В касационната си жалба ответното дружество за пръв път въвежда доводи за това, че: 1/ при пристъпване към изпълнение от заложния кредитор чрез депозитар от СФБ, какъвто е настоящия случай, не се отправя търгово предложение по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 13/22.12.2003 г. за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции; в евентуалност спрямо този довод - 2/ двумесечният срок следва да се съобразява от вдигането на обезпечителния, а не на изпълнителния запор, тъй като с последващо сключените анекси / предпоставени именно от междувременно установен и изпълнителен запор върху акциите / не е променена клаузата на чл. 2, ал. 4 от договора; в евентуалност спрямо този довод - 3/ във всички случаи двумесечният срок тече от 13.12.2011г., а не от 04.02.2013 г., тъй като към този момент ответното дружество е осъществило всички възложени му действия за вдигане на обезпечителния и изпълнителния запори; в евентуалност спрямо този довод - 4/ изпълнителният запор е вдигнат на 18.01.2013г.. Нито в отговорите на исковата молба и на допълнителната искова молба, нито в отговора на въззивната жалба на противната страна ответното дружество е развивало подобни съображения, поради което произнасянето на въззивния съд не е в нарушение на чл. 269 предл. второ ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Както правилно сочи в отговора на касационната жалба „Дитсманн“АД, дори да биха били разгледани тези доводи, крайният извод би бил идентичен: 1/ предвид уговореното в чл. 2, ал. 8 от договора / относно първия довод /; 2/ съдържанието на задължителните указания на касационна инстанция, съобразяващи вдигането на изпълнителния запор / относно втория довод /; 3/ правна несъстоятелност на третия довод; 4/ липса на доказателства за вдигнат на 18.01.2013г. изпълнителен запор / по четвъртия довод /. По преждеизложените съображения са несъстоятелни касационните доводи на всеки от касаторите за недопустимост на въззивното решение, като произнесено по непредявен иск – по договор за заем, вместо по договор за поръчка. Съдът се е произнесъл в съответствие със спецификата на договора и въз основа на релевирани от ищеца достатъчно факти за уважаването му: невъзможност да придобие желаните акции, предвид придобиването им от трето лице, при липса на друго основание за задържане на предоставената на ответното дружество сума, с оглед договореното. Самите клаузи на договора не могат да съставляват правното основание на иска, а единствено обективират хипотеза, спрямо която е приложима определена правна квалификация, поради което са правилни съображенията на въззивния съд, че непридържането към клаузата, сочена от ищеца, не съставлява произнасяне по непредявен иск, както и че правната квалификация на иска – основаваща се на правна норма или принцип – се дължи от съда, като дадената от ищеца не е обвързваща за него. По съображенията, изложени в отговор на 5,6,7,8,9 и 10 въпроси, не удовлетворяват допълнителния селективен критерий и следващите 11 и 12 въпроси. Съдът не се е произнесъл в разрив с приетото в цитираната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, като се съобрази, че при новото въззивно произнасяне е недопустимо въвеждането на нови защитни доводи, както и че не всеки пропуск на съда да изложи мотиви по конкретно възражение на страната предпоставя съществено прцесуално нарушение – такова, което е от естество да рефлектира върху правния резултат. Както се посочи по-горе, съдържанието на договора и преди всичко принципа за недопускане на неоснователното обогатяване, в подкрепа на който са изводими аргументи от чл. 2, ал. 4 и ал. 7 на договора, изключват задържането на предоставената сума, независимо дали е приложима изрично уговорена в същия хипотеза за връщане, с оглед липсата на правни последици в патримониума на ищеца и при изпълнение на възложеното. Това по начало изключва същественост на защитни доводи, дори да биха били своевременно въведени в производството, свързани с момента на възникване правото на ищеца да отправи търгово предложение и конкретния момент на изтичане двумесечния срок за това, както и относно необходимостта от такова търгово предложение изобщо, съобразно предприетата продажба чрез депозитар на СФБ. Дали продажбата на акциите на третото лице е извършена преди или след изтичане на този двумесечен срок не би било обстоятелство от значение за задържане на сумата от ответното дружество, тъй като неизпълнението на задължението на ищеца за отправяне на търгово предложение не е скрепено с неустойка за неизпълнение в размер на цялата платена сума. Тринадесетият въпрос е неотносим към предявените от ищеца искове срещу „Алексленд проперти„ООД, респ. е относим към защитата на ответницата Г. К., основана на чл. 147 ЗЗД. Това изключва характеристиката на въпроса като правен: отговор на същия не би бил от значение за правния резултат по предявените срещу ответното дружество искове. При извода, че поставените от касатора въпроси в изложението не са годни да обусловят допускане на факултативния касационен контрол, на още по-малко основание идентичните съображения, възпроизведени при обосноваването на хипотезата по чл. 280, ал. 3, предл.последно ГПК могат да обусловят допускане до касационна проверка на директното основание. Очевидната неправилност, като пряка предпоставка за достъп до касационен контрол е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите - в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По изложението към касационната жалба на Г. К.: Преждеизложеното, по поддържаната от касатора „Алексленд проперти„ ООД недопустимост на въззивното решение, важи и по касационния довод за недопустимостта му, поддържан от Г. К.. Първите пет въпроса, относими към правилата за тълкуване на договорите, не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, по съображенията изложени във връзка с първите три въпроса на касатора „Алексленд Проперти„ ООД: въззивният съд не е счел, че отделни договорни клаузи са неясни или противоречиви и изрично е отрекъл необходимост от тълкуване. Изводите му се основават на съдържанието на договора в цялост, липсата на преки правни последици за страните и в частност - за патримониума на ищеца, от изпълнение на възложеното на ответното дружество вдигане на запорите върху процесните акции / липсва конекситет между изпълнението му и възникващо за ищеца право, а не правна възможност / и принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. По шести и седми въпроси изобщо не е обосноваван допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване, което е достатъчно за отхвърлянето им, като основание за допускане. Независимо от това, въпросите изхождат от несподелени в решаващите мотиви на въззивния съд предпоставки, съответстващи единствено на тезата на касатора и по начало са формулирани като фактологични - не допускат общовалиден отговор по приложението на правна норма или правен принцип, възможен извън фактологията на спора и съдържанието на визираните анекси. Въпросите са предпоставени от тезата на касатора, че двумесечният срок за отправяне на търгово предложение за закупуване на акциите от ищеца тече от вдигането на обезпечителния, не и на изпълнителния запор, която: 1/ на първо място е в разрив със задължителните указания на касационна инстанция и 2/ ответникът е противопоставил право на прихващане от неустойка за забава, а не от неустойка за неизпълнение на това задължение на ищеца, като последната при това, не е в размер на предоставената, съгласно чл. 1 от договора и анексите сума / компенсаторна неустойка за неизпълнение е договорена в твърд размер от 60 000 лева – чл. 2, ал. 4, т. 1 /, поради което отговор на такъв въпрос, още повече при възприетото основание на чл.2, ал.6 от договора, за връщане на сумата, не би бил от значение за правния резултат, което изключва характеристиката му на правен и на това самостоятелно основание. Осмият въпрос е некоректно формулиран, в относимост към давностен, вместо към преклузивен срок, какъвто е срока по чл. 147 ЗЗД, но от съдържанието на изложението ясно и непротиворечиво се извежда, че касаторът е имал предвид именно последния. Въззивният съд е приел, че срокът по чл. 147 ЗЗД тече от подаването на исковата молба от ищеца срещу ответното дружество, в качеството й на покана за връщане на предоставената сума от 246 000 лева, на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като се касае за задължение без уговорен срок. С този мотив по същество е прието, че преклузивният срок по чл. 147 ЗЗД – за предявяване на иск срещу длъжника – изобщо не е текъл преди предявяването на иска срещу поръчителя К.. Следователно, въпросът – с нужната корекция, за отнасяне към преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД – удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Удовлетворен се явява и допълнителният такъв – с решението по гр.д. № 4850/2008г. на ІІ г.о. в което, независимо че отново се преценява начален момент на давностен, а не на срока по чл. 147 ЗЗД, съставът е разграничил приложението на чл. 84, ал. 2 ЗЗД спрямо това на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, според която разпоредба ако задължението е без срок кредиторът може да иска изпълнението му веднага. По идентични на изложените по касационната жалба на ответното дружество съображения, касаторът К. не обосновава очевидна неправилност на въззивния акт, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Следователно, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК единствено по касационната жалба на Г. К.. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение