Определение № 269 от 11.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1628/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2-във вр. чл. 121 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1386 от 27.ІІ.2013 г. на застрахователното акционерно д-во [фирма]-С., подадена против въззивното определение № 111 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 31.І.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 34/2013 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този застраховател срещу първоинстанционното определение от 15.ХІ.2012 г. на РС-Ловеч по гр.д. № 1308/2012 г.: досежно отхвърляне на неговото възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК /като ответник по иска на Т. А. Т. от [населено място] с правно основание „по чл. 257 и сл. КЗ”/ за неподсъдност на спора пред Ловешкия районен съд по съображения, основани върху разпоредбата на чл. 113 от действащия процесуален закон, който е в сила от 1.ІІІ.2008 г. Оплакванията на застрахователя частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Ловешкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 105 ГПК/. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за изпращане на делото по подсъдност на Софийски районен съд. Инвокиран е довод, че „законодателят, при създаване на разпоредбата на чл. 105 ГПК, е изхождал от съображението, че делото трябва да се води пред най-удобния за ответника съд, тъй като не е известно дали предявеният иск е основателен”, като по този начин целта била да се спестят разноските на ответника в случай, че претенцията се окажела неоснователна. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата му, застрахователното акционерно д-во [фирма]-С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но поддържайки единствено, че с атакуваното въззивно определение Ловешкият ОС се е произнесъл „в противоречие с практиката на ВКС” по процесуалноправния въпрос „за приложението на чл. 113 ГПК”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред Ловешкия ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Обжалваното въззивно определение съдържа не само констатацията, че първостепенният съд е съобразил и цитирал „актуалната и задължителна практика за съдилищата на ВКС”, но и само се позовава на последваща такава практика на състави от Първо и от Второ отделение на ТК на ВКС: 1/ Опр. № 476/12.VІІ.2012 г. на І-во т.о. на ВКС по ч. т. дело № 40/2012 г. 2/ Опр. № 507 от 5.VІІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по ч. т. дело № 83/2011 г. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не е длъжен и не може да извежда този релевантен правен въпрос от изложението към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства и затова непосочването на въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се обсъждат сочените допълнителни основания за това. В случая застрахователят частен касатор е релевирал съвършено общо /неконкретно/ като процесуален въпрос този „за приложимостта на чл. 113 ГПК”, поради което преценка за решаването му в противоречие с практиката на ВКС обективно не може да се извърши. С оглед на това няма основание за допустимост на касационния контрол по отношение атакуваното въззивно определение на Ловешкия ОС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение