Определение № 2333 от 22.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 438/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на БЕТАФАРМ АД, чрез процесуален пълномощник, против определение № 3233 от 16.12.2024 г. по ч. гр. д. № 3306/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 5814 от 08.07.2024 г. по т. д. № 491/2024 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VІ-12 състав, за връщане на насрещната искова молба, подадена от БЕТАФАРМ АД, поради неизпълнение на дадените от съда указания. В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отмяната му. Поддържа се, че исковата молба е върната от съда без да са спазени изскванията на чл. 211 ГПК, както и че нередовностите й са били своевременно отстранени. Искането за допускане на обжалваното въззивно определение до касационна проверка се основава на следния въпрос, като разрешен при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Допустимо ли е съдът да върне насрещната искова молба като нередовна, без да се е произнесъл с определение за приемането й за съвместно разглеждане с предявения иск и ако не е посочил ясно и точно в какво конкретно се състои нейната нередовност? Твърди се, че посоченият въпрос е разрешен в противоречие с практика на ВКС по гр. д. № 3409/2008 г. на ІІ г. о., определение по ч. гр. д. № 3856/2022 г. на ІV г. о. и определение по ч. гр. д. № 1753/2023 г. на ІV г. о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение прецени следното: Частната касационна жалба изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да достигне до атакувания краен резултат, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Делото е образувано по искова молба на „Фьоникс Фарма“ ЕООД, с която са предявени установителни искове срещу Тамара Маринова, „Скай Хелт“ ЕООД, „Супра“ ЕООД, „Супра трейд“ ЕООД, „Бетафарм“ АД и В. Л. Д. по реда на чл. 422 ГПК за вземания по издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - запис на заповед. Ответниците са депозирали отговор в срок, като в същия срок е подадена и насрещна искова молба от ЕТ „Тамара Маринова“, „Скай Хелт“ ЕООД, „Супра“ ЕООД, „Супра трейд“ ЕООД, „Бетафарм“ АД, с която претендират заплащане на сумата от 70 000 лв. - обезщетение за пропуснати ползи, като частичен иск. След като е преценил, че насрещната искова молба е нередовна, СГС е дал указания с разпореждане № 4505/27.05.2024 г. Разпореждането е връчено на 07.06.2024 г. чрез упълномощения адвокат, като на 14.06.2024 г. е депозирана молба, с която от дадените указания са изпълнени само две - посочено е, че насрещната искова молба се предявява само от „Бетафарм“ АД, като е внесена и държавна такса. Посочен е списък с медикаменти „поръчвани и системно недоставяни или в многократно занижени количества“, без да са посочени факти за това, кога, какви количества от съответния медикамент са били поръчани, за да се прецени налице ли е неизпълнение на поръчка, липсва становище по останалите указания във връзка със загубата на клиенти, поради което и на ищеца по насрещната искова молба „Бетафарм“ АД са дадени повторни указания и последна възможност да изложи фактите, въз основа на които обосновава наличието на пропуснати ползи, а именно: да посочи кога, по какъв начин и между кои лица е постигната уговорка за снабдяване с „възлови продукти“ / “изпълнение на поръчки на възлови позиции“ и какво е конкретното съдържание на тези използвани в насрещния иск понятия, като се заяви изрично дали уговорката изчерпва посочените в уточнителната молба продукти или исковете са основават само на уговорка във връзка с тях; да посочи кога и какви конкретни по съдържание и количество продукти са били поръчани и съответно недоставени, респ. каква е пропуснатата полза по размер във връзка с всяка неизпълнена/частично неизпълнена или забавено изпълнена поръчка на „Бетафарм“ АД към „Фьоникс Фарма“ ЕООД; ищецът по насрещната искова молба „Бетафарм“ АД да посочи чии поръчки, за какви по вид и количество стоки и кога е пропуснал да изпълни /към трети лица - съконтрахенти/ поради неизпълнена на негова заявка от „Фьоникс Фарма“ ЕООД. В изпълнение на второто разпореждане на съда от 17.06.2024 г. с молба от 05.07.2024 г. ищецът по насрещната искова молба е уточнил, че основава претенциите си на уговорки относно посочени в списък медикаменти, като не е изпълнил останалите указания, а е изложил същите общи твърдения както и в насрещната искова молба относно общи уговорки, примерни заявки, предполагаеми загуби и е направил искане чрез експертиза да се установят пропуснати ползи, без да е посочил кога и кои негови заявки за кои конкретни продукти не са изпълнени, нито чии поръчки на свои клиенти е пропуснал да изпълни чрез недоставените му медикаменти, за всеки от които ищецът сам знае цената, на която ги поръчва, респективно продава на собствените си клиенти. Въззивният съд от правна страна е намерил, че на първо място не е посочена цена по нито един от предявените осъдителни искове по отделни пера - претърпяна загуба и пропуснати ползи, което съставлява нередовност по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба исковата молба следва да съдържа цената на иска, когато той е оценяем, поради което за ищеца е налице задължение да посочи цената на исковете по отделни заявки и периоди в исковата молба. Необходимо и достатъчно е да се посочи минимален размер на обезщетение първоначално, който след изслушване заключение на вещо лице, може и следва да бъде увеличен иска по реда на чл. 214 ГПК, като форма на изменение. Ако е налице отлив на клиенти следва да се посочи какви са загубите и за кой период се отнасят, кои от неговите клиенти са преустановили отношенията и към кой период, за да може да се съпостави по време с твърдените недоставени количества медикаменти /при твърдение за рамков договор/. С оглед гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е указано, че в едноседмичен срок от връчване на съобщението следва да отстрани нередовностите на исковата молба, като представи поправена такава, с препис за ответника, в която да е посочена цената на предявените искове, като се приложи доказателство за внесена държавна такса по сметка на съда. Изрично е посочено, че при неизпълнение на указанията в дадения едноседмичен срок, исковата молба, ведно с приложенията, ще бъде върната. Съставът на въззивния съд е заключил, че на ищеца по насрещната искова молба двукратно е предоставена възможност за изпълнение на указанията, но той не ги е изпълнил в цялост, с оглед на което исковата молба е останала нередовна и правилно е била върната на това основание от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, поради следното: Не се установява противоречие между приетото от въззивния съд и цитираната от касатора практика на ВКС относно това, че указанията, които съдът дава в изпълнение на задължението си по чл. 129 ГПК с цел отстраняване на нередовности на исковата молба трябва да са достатъчно ясни, точни, конкретни, пълни и изчерпателни; респ. че исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК само когато надлежно дадените указания не са изпълнени. В случая въззивният съд е съобразил точно кои от конкретно посочените от първоинстанционния съд пороци на исковата молба са останали непоправени в предоставения едноседмичен срок, с оглед на което е приел, че дадените указания не са били изпълнени в тяхната цялост и това съставлява основание за връщане на молбата. По отношение на първата част от въпроса (дали е допустимо насрещната искова молба да бъде върната на основание чл. 129 ГПК, ако съдът не я е приел изрично за съвместно разглеждане с първоначално предявената) частният жалбоподател не сочи изобщо практика на ВКС, на която обжалваното определение да противоречи. Предвид изложеното настоящият състав на касационния съд приема, че в случая не е доказано наличието на допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което страната се позовава, поради което и искането за разглеждане на частната касационна жалба по същество се преценява като неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение