Определение № 1819 от 02.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 881/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. С. и А. Б. С., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 191 от 05.02.2023 г. по в. гр. д. № 2038/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 9 от 17.03.2022 г. по гр. д. № 93/2021 г. по описа на Окръжен съд – Монтана. С последното е признато за установено по отношение на ответниците - настоящи касатори, че дължат при условията на солидарност на ГЛОУЕЙВ БЪЛГАРИЯ ЕООД сумата 75 274 евро по запис на заповед, издаден на 01.06.2008 г. от АВА СПОРТ ООД и авалиран от А. С. и А. С., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2015 г. до окончателното й изплащане, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 08.10.2015 г. по ч. гр. д. № 1767/2015 г. на Районен съд – Монтана. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се моли за неговата отмяна, поради допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са фактически и правни съображения, свързани с каузалните правоотношения по издаването и авалирането на записа на заповед и такива във връзка с откритото производство по несъстоятелност на издателя АВА СПОРТ ООД, в което кредиторът не е предявил вземането си по менителничния ефект, като според касаторите това води до погасяване на вземането и съответно до недобросъвестно упражняване на права срещу авалистите. Правят се оплаквания, че съдът не е обсъдил важни доказателства и неоснователно не се е произнесъл по възраженията на ответниците, както и е отказал да спре делото до разрешаването на спор по иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, въпреки наличието на пряка преюдициална връзка между делата. Излагат се и доводи, че от писмените доказателства се разкриват престъпни обстоятелства по смисъла на чл. 252, ал. 1 НК във връзка с обезпечените със записа на заповед каузални правоотношения. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се доразвиват доводите на касаторите по чл. 281, т. 3 ГПК и се сочи практика на ВКС, на която се твърди, че въззивното решение противоречи. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК изразява подробно становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторите не са поставили конкретен правен въпрос, а посоченото в изложението не съответства на правната воля на съда. За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК и атакуваният съдебен акт подлежи на касационен контрол, но в случая не се доказва приложното поле на касационното обжалване. Съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията и доводите в касационната жалба, както и е направено разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, което следва да се съблюдава както от съда, така и от страните. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, който да бъде разрешен от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. Горните задължителни указания са изцяло приложими в настоящия случай, доколкото изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа въпроси, отговарящи на общото основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК са уредени и другите самостоятелни основания за селектиране на касационната жалба, вкл. вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, за които касационният съд е длъжен да следи служебно. При тази проверка настоящият съдебен състав установи, че няма вероятност обжалваният съдебен акт да е нищожен или недопустим. В касационната жалба са изложени доводи, относими към хипотезата на чл. 282, ал. 2, предл. 2 ГПК, а именно за наличие на преюдициален спор, до приключването на който производството по настоящото дело е следвало да се спре, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Въззивната инстанция е приела, че липсва връзка на преюдициалност между двете дела, тъй като спорът по чл. 694, ал. 1 ТЗ е относно съществуването на вземането по каузалното правоотношение, предявено и прието в производството по несъстоятелност на АВА СПОРТ ООД (н), частично обезпечено със записа на заповед, като авалистите не са легитимирани да предявяват относителните възражения на издателя. Извън това следва да се посочи, че личните възражения на хонората могат да се релевират от авалиста само при наличие на недобросъвестност на поемателя при придобиването на ефекта или при злоупотреба с право, каквито обстоятелства, противно на доводите на касаторите, настоящият съдебен състав не намира да съществуват (включително липсва и удовлетворяване на кредитора в производството по несъстоятелност, т. к. в ТРРЮЛНЦ до този момент не са обявявани и одобрявани сметки за разпределение). Не са били налице и основания за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК – разкрити в хода на производството престъпни обстоятелства, от установяването на които да зависи изходът на спора. Доводите на касаторите в този смисъл са изцяло основани на правоотношения, стоящи извън процесното, които освен това биха били и неоснователни по същество (вж. ТР № 1/2020 г. от 15.03.2024 г. на ОСНК на ВКС относно приложението на чл. 252, ал. 1 НК). С оглед горното липсват данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, поради неприлагане от въззивния съд на съответните разпоредби на чл. 229 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение