Определение № 60359 от 16.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1959/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. З. П. чрез майка си и законен представител Б. И. Д. срещу решение №1147 от 08.06.2020 г. по в.гр.д.№5297/2019 г. на САС. С решението в обжалваните му части, след частична отмяна на решение №3026 от 24.04.2019 г. по гр.д.№6830/2017 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от С. З. П. чрез майка си и законен представител Б. И. Д. срещу ЗК „Лев инс“ АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 130 000 лв. до сумата от 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й, настъпила вследствие на ПТП от 04.09.2016 г., ведно със законната лихва от 20.01.2017 г. до окончателното изплащане и е потвърдено решение №3026 от 24.04.2019 г. по гр.д.№6830/2017 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен искът по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 150 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, свеждащи се до уточнения от настоящата инстанция въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: За приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане. Ответникът по касация ЗК „Лев инс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на бащата на малолетната ищца. По отношение на спорния по делото въпрос за размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въззивният съд, след подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал и преценка на релевантните за определяне на обезщетението обстоятелства: възрастта на починалия – 33 г. и на ищцата – 5 г.; установените от свидетелските показания добри и емоционални отношения между тях; участието на починалия родител в отглеждането й, което е оставило ясни спомени и оформило голямата и продължаваща липса и празнина и доказаните болки и страдания, преценени към социално икономическите условия на живот към 2016 г., е намерил, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 130 000 лв. Въззивната инстанция е съобразила и обстоятелствата, че не се установяват страдания извън обичайните за този вид загуба, както и че детето живее в семейна среда, като не се сочат и не се установяват обстоятелства, които да обосноват по-висок размер от средно присъжданите в подобни случаи. Предвид изложените в обжалваното решение мотиви, настоящият състав намира, че поставеният от касаторите въпрос е формирал правната воля на въззивния съд – обусловил е частичното отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, но спрямо този въпрос не се установява наличие на сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната практика на ВКС /обективирана в цитираните от касаторите решения на ВКС, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В процесната хипотеза при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е подробно и задълбочено и е оценил в пълнота всички установени по делото факти, релевантни за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, респективно е съобразил посочените по-горе критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, а касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Всъщност с поставените въпроси се поддържа неправилност на изводите на съда, респективно по същество се оспорва правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквото не се твърди, а и установява по делото/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,