Определение № 4449 от 07.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5019/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 930 от 05.07.2023 г. по в. гр. д. № 2338/2022 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти гр.състав, е отменено решение № 266848 от 06.12.2021 г. по гр. д. № 9621/2015 г. на Софийски градски съд, I ГО – 8 състав, и вместо това е отхвърлен предявеният от Л. А. К.-К. срещу К. Г. К. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху следните недвижими имоти: апартамент № 24, находящ се на VII /седми/ етаж, югозападен – в сградата на ЖСК „Промишлен строител“, кв. 62а, на [улица],[жк], [населено място], състоящ се от две стаи, дневна с кът за хранене, кухня, антре, коридор, тоалетна, баня и три балкона, с обща площ от 104, 65 кв. м. и гараж № 3, находящ се в подземно гаражно хале № 2 на същата сграда, с площ от 21, 02 кв. м. и тоалетна, на основание наследяване по завещание от 19.01.2015 г. от Я. П. К., починала на 27.04.2015 г.

Въззивният съд е приел, че искът за собственост се основава на универсално саморъчно завещание от 19.01.2015 г., направено в полза на ищцата от Я. П. К., б. ж. на [населено място], починала на 27.04.2015 г.

Съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата, че завещанието е нищожно поради липса на форма по причина, че съдържа два подписа на завещателката. Извършена е констатация, че представеният нотариално заверен препис от завещанието е изпълнен ръкописно, с четлив почерк, без задрасквания, прибавки и съкращения; под текста на завещателното разпореждане е посочено мястото и датата на съставяне на завещанието, а под датата има два саморъчни подписа, като всеки от тях е придружен от изписани ръкописно трите пълни имена на завещателката – единият подпис е изпълнен в долния десен ъгъл на листа, след указанието „подпис“, като на реда под подписа са изписани на един ред трите имена на завещателката. Другият подпис на завещателката е изпълнен на същия ред, но в левия долен ъгъл на листа, не е придружен с указание „подпис“, и под подписа на два реда са изписани трите имена на завещателката – в реда под подписа са изписани имената „Я. П.“, а под тях – фамилията „К.“. На гърба на документа е налице печат на нотариус М. К. за извършена на 26.01.2015 г. нотариална заверка на подпис, положен от Я. П. К., като заверката е извършена от помощник-нотариус. Прието е, че единият от двата подписа на завещателката завършва фактическия състав на завещанието. Другият е обект на нотариалното заверяване на подписа на завещателката, извършено на 26.01.2015 г. Прието е, че вторият подпис не опорочава формата на завещанието и не води до неговата недействителност.

Прието е за неоснователно възражението на ответницата за липса на завещателна дееспособност. Обсъдено е представеното от ищцата медицинско удостоверение за проведени специализирани психиатрични изследвания амб. № 14429/19.01.2014 г. /действителната година е 2015 г./, според което освидетелстваната е „напълно годна пълноценно да се грижи за своите дела, както към дата 19.01.2015 г., така и към настоящия момент“, но е прието, че то е частен свидетелстващ документ, който няма материална доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства. Не е зачетено и писменото заявление на д-р Д. Б. от 27.10.2017 г., тъй като то има характер на свидетелско показание в писмена форма, което не е събрано по надлежния ред. Обсъдена е и представената от ответницата Съдебномедицинска експертна консултация № 43/2015 г. от 10.07.2015 г., но също не е зачетена, тъй като има характер на частна извънсъдебна експертиза, изготвена по писмени данни, която не е допустимо доказателствено средство.

За да приеме, че Я. К. е имала завещателна дееспособност, съдът е обсъдил както противоречивите свидетелски показания по този въпрос, така и комплексната съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещи лица със специалност неврология /Н./ и психиатрия /В./, по която не и постигнато общо становище. Решението е основано на повторната комплексна съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза, изготвена от вещите лица М., К. и Н., според която не са налице категорични данни наличните заболявания на Я. К. към 19.01.2015 г. да са довели до психични смущения, нарушаващи базисната й психична годност. Според вещите лица в медицинската документация са регистрирани „минимални атеросклеротични промени“ на мозъчните артерии, установени при инструментално изследване и не се описва те да са довели до психични нарушения. Промяната в поведението, съобщена само от един свидетел, може да се дължи на нарушение във венозната система на мозъчното кръвообращение, причинено от мозъчния тумор. Описаните промени обаче са неспецифични и твърде неубедителни за наличието на тежко психично заболяване /деменция или психоза/ и биха могли да се обяснят и с общия субективен дискомфорт от нарушението на мозъчното кръвообращение в резултат на въздействието на тумора.

Прието е за основателно обаче въведеното от ответницата оспорване на авторството на процесното завещание.

Обсъдени са събраните по делото две съдебномедицински експертизи във връзка със способността на завещателката да изпълни ръкописен текст. Заключенията са изготвени от в. л. невролог д-р Н., която е в състава на назначените от съда първоначална и повторна комплексна съдебномедицинска експертиза. Отчетено е, че в неврологичната си част тези експертизи са непротиворечиви и категорични по отношение на заключението, че към 19.01.2015 г. завещателката Я. К. е страдала от тежка периферна горна дясностранна монопареза тип „граблива птица“, изразена в двигателен дефицит в дясната ръка, водещ до нарушаване на способността й да пише четливо, както и да осъществява фини движения. Този извод съвпада с извода на комплексната съдебномедицинска експертиза.

Обсъдени са и съдебно-графологичните експертизи, приети по делото, както и процесуалните действия на страните и на съда във връзка с тези експертизи – спорът за сравнителния материал, сигналът от ответницата за допуснати нарушения от първоначалното вещо лице във връзка с депозирането на заключението и искането за отвод; оспорването на самото заключение от ответницата в о. с. з. на 20.06.2019 г. с възражения срещу ползвания сравнителен материал, както и поради липсата на безпристрастност; представените два броя частни експертизи, които не са приети от съда като недопустими доказателствени средства; искането за тройна експертиза и представянето на нов сравнителен материал; допускането от съда на повторна единична СГЕ със задача да даде отговор на същите въпроси, при вещо лице И. С., за който впоследствие е установено, че е изготвил частната извънсъдебна почеркова експертиза, неприета от съда; отстраняването на това вещо лице и неприемането на експертизата му; възлагане на повторната експертиза на друго вещо лице, което да работи само със сравнителния материал, съдържащ се в депозираните от Я. К. заявления в Дирекция БДС на МВР.

Извършена е констатация, че според повторната СГЕ ръкописният текст в оригинала на саморъчното завещание, както и саморъчният подпис за „завещател“, вероятно са изпълнени от К..

Обсъдено е заключението на приетата във въззивната инстанция тройна съдебно-почеркова експертиза, изготвена въз основа на сравнителни образци от почерка и подписа на завещателката, находящи се в депозираните от нея заявления за издаване на документи за самоличност, съхранявани в служба БДС при МВР, както и образци, находящи се в медицинската документация на УМБАЛСМ „Пирогов“ във връзка с хоспитализацията й там през 2013 г., както и образци от депозирани пред „Уникредит Булбанк“АД - платежни нареждания, в периода 2014-2015 г. Според тройната експертиза както ръкописният текст на саморъчното завещателно разпореждане, така и положеният подпис под него не са изпълнени от Я. К.. При изслушването на експертизата в о. с. з. вещите лица са пояснили, че най-отчетливата особеност, обосновала крайния извод, е по-ниската степен на обработеност в темпа и координацията на движенията в сравнителните образци, отколкото се наблюдава в изследвания текст и подпис върху завещението. Наред с тази особеност са отчетени и различия в частните признаци – разделно изписване на буквите, наличие на тъпи краища и завършеци или завршващи части на отделни букви или елементи от букви. Експертизата е пояснила също, че подписите във всички образци от сравнителния материал са положени от едно и също лице. Според вещите лица наличието на двигателен дефицит на пишещата ръка на лицето, което е написало ръкописния текст на завещателното разпореждане, би се отразило неблагоприятно върху способността на лицето да изпише текста на завещателното разпореждане. Завещателното разпореждане би могло да бъде изпълнено по начина, по който е изготвен документът, ако лицето няма двигателен дефицит на пишещата ръка.

Обсъдена е допълнителна тройна СГЕ, която е дала отговор на същите въпроси, но при включен като допълнителен сравнителен материал образци от почерка и подписа на завещателката, находящи се в нотариалното дело във връзка с депозирането на саморъчното завещание за съхранение при нотариуса. При съобразяване и на този сравнителен материал изводите на експертизата не се променят. Експертизата обосновава извода си с обстоятелството, че в сравнителните образци, датирани близо до датата на завещателното разпореждане, се наблюдават признаци, характерни за лице със заболяване, при което е налице двигателен дефицит, отличаващ се с тремор, намалена сила на натиск на пишещата ръка, колебливи движения, предизвикващи нарушена координация на движенията, каквито не се наблюдават в подписа-обект на изследването. Становището на експертизата е категорично, че практически не е възможно лице със заболяване, състоящо се в двигателен дефицит, наличие на тремор и намалена сила на натиск на пишещата ръка, да изпише ръкописен текст от една страница, без признаци на колебливи движения и нарушена координация при изпълнение на буквените знаци.

Съдът е приел, че при анализ на приетите по делото общо 4 графически експертизи, изследвали автентичността на завещателното разпореждане от 19.01.2015 г., са налице съществени различия в крайните им изводи относно авторството на ръкописния текст и на подписа върху саморъчното завещание, от което черпи права ищцата. Заключението на първоначалната единична СГЕ, изготвена от в. л. И., е категорично, че ръкописният текст и подписа върху завещателното разпореждане са изпълнени от завещателката Я. К.. Повторната единична СГЕ, изготвена от в. л. А., дава заключение, че вероятно ръкописният текст и подписа върху завещателното разпореждане са изпълнени от завещателката Я. К., но при изричната уговорка, че откритите признаци на сходство със сравнителните образци не са достатъчни да обосноват категоричен извод за авторството на ръкописния текст и подписа. Първоначалната и допълнителната СГЕ, приети пред въззивната инстанция, са категорични, че както ръкописния текст, така и подписът върху завещателното разпореждане не са изпълнени от посоченото като техен автор лице. Съдът е кредитирал заключението на тройните експертизи, като ги е намерил за компетентно изготвени, подробни, добре обосновани, изготвени на базата на достатъчен по обем сравнителен материал, чиято автентичност се гарантира от установен в закона ред за проверка на самоличността на лицето, което ги представя, и задължение на институцията за съхранението им по определен ред при въведени мерки за сигурност, депозирани пред държавен орган за нуждите на издаването на лични документи /Сектор БДС на МВР/, или пред банкова институция във връзка с управление на средства по банкова сметка, или пред лечебно заведение във връзка с медицински интервенции, или пред нотариус за извършване на нотариално удостоверяване. Тези графологични експертизи кореспондират на приетите по делото съдебно-медицински експертизи за здравословното състояние на завещателката към датата на извършване на завещателното разпореждане и установената към 19.01.2015 г. тежка периферна горна дясностранна монопареза тип „граблива птица“, от която е страдала завещателката К., изразена в двигателен дефицит в дясната ръка, водещ до нарушаване на способността й да пише четливо, както и да осъществява фини движения. Прието е, че първоначалната единична експертиза на в. л. И. е изградила изводите си на базата на сравнителен материал, който в една част не се ползва с никакви гаранции за неговото авторство и автентичност – същият не е изготвен и съхраняван по установен в закона ред, чест от сравнителния материал е съставен в отдалечен момент във времето, когато завещателката е била в добро здраве. Изводите на тази експертиза се дискредитират от заключенията на приетите по делото съдебномедицински експертизи, които установяват тежки неврологични увреждания, обективно възпрепятстващи завещателката да изпълни ръкописен текст с подобен обем, при това – без признаци на тремор, слабост, двигателен дефицит, намалена сила на натиск на пишещата ръка, и нарушена координация, каквито явни признаци се откриват при изпълнените от завещателката подписи през периода след 2013 г.

В заключение съдът е приел, че завещателното разпореждане, от което черпи права ищцата, не е изписано и подписано лично от завещателката. Не е спазена изискуемата от закона форма по чл.25, ал.1 ЗН за валидност на саморъчното завещание, поради което същото не може да породи съответните правни последици – вещнопрехвърлително действие по отношение на имуществото на починалата А. К.. Съответно ищцата не е придобила собствеността върху процесния недвижим имот на соченото от нея придобивно основание

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищцата Л. А. К.-К..

Жалбоподателката оспорва решаващия извод на въззивния съд, че процесното завещание не е написано и не е подписано от завещателката. Този извод бил незаконосъобразен, необоснован и направен при допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд. Съдът приел двете оспорени тройни експертизи и неоснователно отказал да допусне повторна графическа тройна експертиза.

Поддържа се основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Длъжен ли е бил и следвало ли е въззивният съд да допусне в конкретния случай повторна съдебно-почеркова експертиза за пълното изясняване на делото от фактическа страна, при наличието на три противоречащи си експертизи – двете единични в единия смисъл и тройната – в другия смисъл;

2. Допуснал ли е въззивният съд съществено процесуално нарушение при събирането на доказателствата и на чл.203 ГПК с отказа си да допусне повторна тройна експертиза;

3. Нарушено ли е правото на защита на доверителката ми с отказа на въззивния съд да допусне повторно тройна СГЕ, изпълнена от други вещи лица.

Въпросите са продиктувани от следните съображения:

На първо място само едно от вещите лица от състава на тройната експертиза е ходило в нотариалната кантора, където се съхранява оспореното завещание и документите за предоставянето му на нотариус, а останалите две вещи лица не са виждали оригиналите.

На следващо място – заключението на вещите лица почивало на извода, че Я. К. е страдала от двигателен дефицит, наличие на тремор и намалена сила на натиск на пишещата ръка. Вещите лица графолози нямали право да правят самостоятелни изводи за здравословното състояние на К., тъй като това излизало извън специалните им познания, а също и поради това, че в съдебно заседание вещото лице М. е заявило, че няма спомен да са чели медицинската експертиза, приета в първата инстанция, нито пък е могло да каже въз основа на кои документи е направен извод за здравословното състояние на завещателката. Освен това в съдебно заседание четирикратно вещото лице заявило под различна форма, че ако завещателката е била здрава, е могла да напише завещанието.

Сочи се също, че в сравнителния материал няма безспорен ръкописен текст, изпълнен от завещателката; въпреки зададените им въпроси, вещите лица не отговорили по каква методика са правили изследванията си.

Вещите лица изследвали само 6-8 букви от името на завещателката, което било недостатъчно.

По поставените въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение № 324/13.07.2011 г. по гр. д. № 378/2009 г. на ВКС, I-во г. о.; определение № 725/29.12.2020 г. по гр. д. № 363/2020 г. на ВКС, II-ро г. о.; решение № 107/02.07.2020 г. по гр. д. № 24651/2019 г. на ВКС, I-то г. о.; решение № 236/26.05.2011 г. по гр. д. № 644/2010 г. на ВКС, I-во г. о. и решение № 224/07.01.2019 г. по гр. д. № 612/2018 г. на ВКС, III-то г. о.

Ответницата в производството К. Г. К. оспорва жалбата. Счита, че тя е нередовна, тъй като няма данни адв.А. Д., чрез която е подадена, да е упълномощен за производството пред ВКС. Не са налице и основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество. Въпросите, поставени в жалбата, не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Не била направена обосновка на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Въззивното решение било постановено в съответствие с практиката на ВКС след съвкупна преценка на всички доказателства по делото. Доводите за неправилност на въззивното решение не са относими към преценката по чл.280, ал.1 ГПК. Липсва конкретизация на всяко от посочените в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Посочените съдебни решения са постановени при различна фактическа обстановка и не могат да се отнесат към настоящия случай, а и в жалбата не е направено сравнение на отделните случаи и не е обосновано противоречие. Въззивното решение било постановено в съответствие с принципните разрешения в практиката на ВКС, посочена в касационната жалба. Изложени са и подробни съображения за неоснователност на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно решение по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Жалбата е подадена от надлежно упълномощен адвокат. Пълномощното, с което е упълномощен адвокатът на жалбоподателката, е от 16.08.2023 г., приложено е към касационната жалба и съдържа изричен текст за подаването й пред ВКС.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос, който се уточнява от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: Длъжен ли е въззивният съд да допусне повторна съдебно-почеркова експертиза за пълно изясняване на делото от фактическа страна, при наличието на няколко противоречащи си експертизи.

Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с данните по делото за две групи противоречиви експертизи по спорния въпрос за автентичността на оспореното завещание, както и наличието на обстоятелства и доказателства по делото, които са от значение за преценката на коя от двете групи съдът да се довери, включително и при възможността за предприемане на допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства, които да подпомогнат тази преценка.

Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение