Определение № 60231 от 22.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 557/2021 г.

Постъпила е молба с вх.№ 65064 от 14.06.2021г., подадена от Ц. А. Я., касатор по делото, чрез процесуалния представител адвокат Д. с три искания за: 1. Тълкуване на определение от 11.05.2021г., 2. Поправка на очевидна фактическа грешка в същото определение, изразяваща се в присъждане на разноски без приложен договор за правна защита и съдействие и 3.За неговата отмяна, както и за отмяна на постановения акт по ч.гр.д.№ 556/2021г. Молителката е подала и уточняваща молба с вх.№ 65787 от 15.07.2021г., в която се излагат допълнителни доводи, касаещи съществото на спора и се поддържат вече направените три искания. Копие от молбата е изпратено на насрещната страна, чрез процесуалния й представител, която в предоставения й срок не е изразила становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като прецени материалите по делото, намира следното: С постановено по реда на чл.288 ГПК определение № 372 от 11.05.2021г., настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 260581 от 29.09.2020г. по в.гр.д.№ 470/2020г.на Окръжен съд Варна и е присъдил в полза на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 900лв. за изготвяне на отговор на жалбата. Първото направено от молителка искане е за тълкуване на постановеното определение № 372, като се иска да бъде даден отговор на следните поставени от нея въпроси: Какво е основанието да се счете, че решението по в.гр.д.№ 2007/2013г.на ВОС е валидно? Какво е основанието да се счете, че то може да служи като доказателство за „действителните отношения“? Защо е прието, че са представени валидни договори за правна защита и съдействие, като те не са подписани от страната “платила“ адвокатски хонорар и липсват доказателства за плащане? Направеното искане е неоснователно. Съгласно чл.251 ГПК постановеният съдебен акт се тълкува когато изразената в него воля е неясна и двусмислена, което поражда спор между страните. При това на тълкуване подлежи само диспозитива на решението, не и неговите мотиви. По реда на тълкуването, съдът не може да променя вече изразената от него воля, нито да дава отговор на поставени от страна по делото въпроси. В този смисъл, доколкото в случая - изразената воля за недопускане на касационно обжалване на въззивния акт поради липса на установените в чл.280 ГПК предпоставки за това, е ясна и недвусмислена, тя не се нуждае от тълкуване. Неоснователно е и второто искане на страната за поправка на очевидна фактическа грешка. За да е налице такава следва да е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, при наличие на противоречие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива. Настоящият случай не е такъв. Съдът е приел в мотивите, че се дължат разноски и е присъдил същите, съгласно постановения диспозитив. Относно третото направено искане, настоящият съдебен състав намира следното: Постановеното на 11.05.2021г. определение с № 372 се състои от две части – първата е с правно основание чл.288 ГПК, а втората – чл.248 ГПК. Определението по чл.288 ГПК е окончателно и същото не подлежи на обжалване. Искането за неговата отмяна е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Определението, в частта с която настоящият съдебен състав е присъдил разноски, въз основа на представен договор за правна защита и съдействие от 13.01.2021г., /находящ се на стр.66/ е обжалваемо. В случая, е основателно възражението на страната, че при присъждане на разноските, съдът не е отчел, че в представения договор е посочено името и на двете страни по него, но се съдържа само един положен подпис - този на процесуалния представител. Съгласно т.1 от ТР № 6/6.11.2013г. по т.д.№ 1/2012г. на ОСГТК на ВКС - съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е установила, че е заплатила възнаграждението. В мотивите на същото се посочи, че с договора за адвокатска услуга може да се удостоверява заплащането на разноските, но сключването му между клиента и адвоката следва да бъде удостоверено, като писмената форма е за доказване. Когато възнаграждението е заплатено в брой /както е посочено в случая/, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. При спор /какъвто понастоящем, след оспорването на молителката е налице/, тъй като писмената форма е за доказване, а тя изисква полагането на подписите и на двете страни /за да е налице договор/, след като липсва положен подпис от клиента, настоящият съдебен състав приема, че няма основание въз основа на което да се приеме, че разноските реално са заплатени, поради което и същите не следва да се присъждат. Това налага отмяна на акта в частта за разноските. Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав